Имението на Емили Грейс и Самър Съни

Взех ключа под постелката и отключих. Влязохме вътре, оставяйки локвички с вода след себе си, и аз заопипвах стената слепнешком, за да намеря ключа на лампата.
- Ами, чуствай се като у дома си - казах се, щом светнах.
Хвърлих обувките настрана и се обърнах към Тайлър.
- Хмм - огледах го. - Чакай тук! - наредих и се засмях.
Качих се на втория етаж, минавайки покрай стаята на Емили, и влязох в моята. Затършувах в няколко от останалите неразопаковани кашона, събиращи прах зад вратата. Щом намерих синята тениска и старо долнище на анцнг, хукнах отново на долния етаж.
- Ето, това мисля, че ще ти стане - подадох му дрехите.
- Даваш ми да нося от дрехите ти? - погледна невярващо.
- Не, тези - разсмях се. - са на татко. Нося ги вкъщи понякога - обесних.
- Баща ти?
- Спокойно, няма го. Сами сме.
Той се разсмя, а аз го затиках към банята.
- Не ми се хили, а върви се преоблечи. Аз ще се кача в горната баня.

Щом Тайлър влезе да се преоблече, отидох в кухнята и взех телефона от плота. Потърсих визитката, останала ми от последното посещение на"Пицария Верона", и набрах номера. Поръчах две големи пици и една порция пържени картофи. Тъкмо когато затворих, чух Тай да излиза шумно отбанята. Обърнах се и видях, че изпълнява някакви кунг фу движения.
Разсмях се.
- Не съм ли хубав, я ми кажи?
- Абе, като тебе втори няма.
- Нали? - смехът му се присъедини към моя.
Пуснах телефона отново на кухненския плот.
- Ей, сега се върщам - казах, докато се качвах по стълбите. - Няма да се бавя, обещавам - засмях се.
Върнах се в стаята си и съблякох най-накрая досадната рокля. Май вече за нищо не ставаше след нощното къпане в езерото. Не че умирах да я нося. Увих се в халата и на бегом влязох в банята. Взех си бърз душ - най-бързия в живота ми! - преоблякох се с пижамата - черно-бяло долнище на гооолеми квадратчета, чиито крачоли се влачеха, и бяла тениска с къс ръкав и някакви надписи отпред - и слязох при Тайлър.
Отворих уста за да го повикам, тъй като не го виждах наоколо, но звънеца навходната врата ме прекъсна. Пицата! Взех си портмонето от чантата на закачалката за дрерхи и отворих.
Платих на момчето и поех кутиите от ръцете му. Преди да вляза, видях някаква бележка, сгъната две, на земята. Наведох се и я взех, едвам, едвам държейки храната. Странно. На нея с красив подчерк беше изписано "Ела да си поиграем, Сам"..
- Малко помощ?
Толкова старателно оглеждах хартийката, че когато чух гласа на Тай, подскочих.
Прибрах адресираната до мен бележка в задния си джоб и се обърнах към него.
- Може - засмях се.

П.П: Няма проблем, знам какво е.

Тайлър взе кутиите с лекота и пое към хола, ухилен.
- Отивам за безалкохолно - казах и след секунда отново бях в кухнята, тършувайки из хладилника.
Взех бутилка с кока кола, награбих две чаши от шкафа над мивката и с крак затворих вратата на хладилника. Отидох в хола, където Тай ме чакаше, седнал на дивана.
- Ох, ох - заподскачах. - Носът ме сърби - захили се.
Оставих нещата на масата до пицата и с облекчение се почесах.
Чух отварянета и затварянето на входната врата и нечии токчета.
- Сам? - провикна се Емили и след миг се показа.
На лицето `и се изписа изненада после объркване и накрая се усмихна.
- Ааа, ето те - засмя се като местеше поглед от мен към Тай. - Ти си?
- О, това е Тайлър - отвърнах преди да успее да се представи сам. - Нали нямаш нищо против, че го поканих?

П.П: omg, хора, стана много зле, сори..

Засмях, а той се настани до мен на дивана. Когато приключихме с вечерята, извърлих празните кутии и попитах:
- Искаш ли да гледаме някой филм?
Тайлър кимна.
- Супер, ти избери филма - кимнах към секцията до телевизора. -, а аз ще направя пуканки - сложих ръка на корема си. - Макар че преядох от всичката пица - засмях се.
Отидох в кухнята и затършувах из шкафовете. Когато намерих синьото пакетче, скъсах и изхвърлих опаковката и го мушнах в микровълновата. Натиснах копчето за пускане, но не тръгваше. Натиснах го още няколко пъти по-силно, но едва сега видях, че не беше включено в контакта. Пресегнах се, взех кабела и го включих. Една/две секунди след като отдръпнах ръката си, микровълновата буквално изгърмя.
Изпищях и инстиктивно се отдръпнах назад с един отскок.

П.П: Уф, моето е.. :х Опитах се да преразкажа вчерашната си случка с тостера, но нещо не стана.. А, между другото токът е спрял, но не знаех как да го вмъкна. :d

Разсмях се.
- Чакай, тук някъде трябва да има фенер - казах и, с протегнати ръце, слепнешком заопипвах шкафовете. - .. или свещи.
Започнах отново да тършувам из шкафовете.
- Нищо не виждам! - изохках.
- Къде си точно? - попита Тай.
- До хладилника? - отвърнах малко объркано и прозвуча като въпрос.
След миг усетих нещо да се блъска в мен. Загубих равновесие и тупнах на пода.
- Извинявай - обади се Тайлър.

П.П: Съжалявам, че се забавих, трябваше да стана за няколко минутки.

Тъкмо се изправях, когато усетих пръстите на ръката му над гърдите си.
Отдръпнах се, притеснено. Въпреки, че не можех да се видя, знаех, че съм изчервила като домат. Добре, че той не можеше да ме види.
- Съжалявам - промълви той, разбрал какво става.
За миг настъпи неловко мълчание.
- Хайде - прекъснах го и го хванах за ръката. - Все някъде трябва да има фенер или свещи! - тргънах несигурно нанякъде.

Не можах да се сдържа да не се разсмея, когато той се хилеше така.
- Каквоо? - попитах настоятелно през смях. - Нищо не разбрах.
- Аз.. - отново започна Тай, но нова доза смях го прекъсна.
- Добре, на какво се смеем? - отново попитах.

- Хей - казах аз. - телефонът ми трябва да е на плота - припомних си как по-рано вечерта се бях обадила на пицарията. Бях го оставила на кухненския плот.
- Гледай да не се пребиеш, докато го вземеш - засмя се Тай.
- Ха ха - отвърнах съркастично, но все пак внимателно престъпвах напред с разперени ръце.
- Взех го! - обявих радостно.
Отключих клавиатурата и се върнах при Тай, светейки си с дисплея.

Благодарение на телефона имаше някаква светлина, но все пак беше недостатъчна. Ударих се в нещо, което не видях.
- Ау! - проплаках.
- Добре ли си? - попита Тай и се засмя.
- Радвам се, че непохватността ми те забавлява.
Той се разсмя.
- Дай на мен телефона, не знаеш къде е таблото - посегнах към телефона в ръцете му.
- Да, с твоята орентация може да се лутаме из къщата до сутринта - каза и дръпна ръката си на по-високо.
- Ха-ха - подскочих, за да си го взема, а той се разсмя.
На следващия си опит успях да достигна телефона. Взех го, но - както уточнихме преди малко, с моята непохватност - го изтървах. Той падна и светлината изчезна.
Изпъшках и клекнах на колене. Започнах да го търся по пода. Ако съдех по звуците, Тайлър беше сторил същото.
- Уф, съжалявам - извиних се и вдигнах глава, сякаш може да видя Тай.
С изненада открих, че той е по-близо от колкото си мислех. Можех да усетя дъха му върху лицето си. Премигнах няколко пъти.
- Ъм.. - измотолевих.