Enjoy the silence

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 2:05 am

Струваше ми се толкова странно да съм тук отново. Сякаш беше вчера, когато дойдох за първи и единствен път на това място, но се наложи да си тръгна по-рано от другите, защото трябваше да си пия лекарствата. Така и не можах да си прекарам добре, още повече пък да усетя атмосферата.
Но това беше някога.
Усмихнах се съвсем леко и преминах необезпокояван покрай бодигардовете. Зад мен тълпа от пияни момчета и момичета избухна в ядосани възгласи, че съм ги прередил. Лошо за тях. С единия от гардовете се познавахме, затова и минах по-бързичко - навън беше студено, а той беше наясно, че не съм от най-здравите типове.
Пристъпих напред в полумрака, където цветните светлини танцуваха върху посетителите. Дансингът беше пълен, масите и сепаретата също, а на бара почти нямаше места. Побързах да се насоча към един от свободните столове, едва промушвайки се през тълпата. Веднага щом се намерих на заветното място си поръчах двоен скоч и въздъхнах. Дотук добре. Сега оставаше да се поогледам, за да видя някое познато лице от детството ми. Дано поне някой да бе останал в Беривил, защото от както се бях върнал се чувствах доста ... сам.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 2:23 am

Поредната напълно скучна вечер в дискотеката. Попринцип обожавах да идвам тук, винаги си намирах момче, с което да запълня нощта си. Но днес имаше само дебилни типове, пияни до козирката. Тъкмо се бях запътила към гардеробното, за да си взема якето и да си тръгвам. Може би щях да си взема филм и пуканки.
Но точно тогава ме избута един, промъкващ се през тълпата. Бях готова да му се развикам, но забелязах, че беше сладък. Адски сладък. Може би нямаше да бъда самотна тази вечер. Проследих го с поглед как се намества в едно сепаре и си поръчва питие. Защо пък не? Запътих се към него и спрях до масата му.
-Защо не танцуваш? - попитах го с усмивка.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 2:30 am

Определено беше дръзка.
Това беше първата мисъл, която ме прониза, когато чух сладкия й глас. Е, почти го чух заради силната музика, но въображението ми изрисува онова, което не можех да чуя. Също, както и онова, което не можех ясно да видя, заради приглушената светлина. По лицето ми се плъзна невинна усмивка и аз вдигнах рамене :
- Не обичам да танцувам сам.
Направих жест с ръка да седне. Явно беше тръгнала на лов за мъже - личеше си в очите й. Е, аз нямах нищо против да бъдата таз-вечершната жертва.
- А ти? Защо не си на дансинга? Хващам бас, че поне половината мъже тук биха продали дори душата си, за да танцуваш с тях. - зададох и аз своя въпрос.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 2:38 am

-Може би - вдигнах рамене, сякаш това въобще не ме интересуваше.
Поръчах си Мохито и го погледнах отново. По-близо изглеждаше още по-сладък.
-Но не съм и получила покана от някой, който да ми хване окото. - отпих от чашата.

П.п. извинявай, че е кратко, отивам да вечерям ^^

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 3:01 am

Проследих с поглед гъвкавите й движения, докато сядаше. Наистина имаше нещо магнетично в нея. Оставих чашата със скоча на масата и се наведох напред, за да я попитам :
- А ако получиш такава?
Секунда по-късно отпих от питието си и се облегнах назад. Не бях от онези типове, които си падат по забивките за една вечер, но в тази русокоска имаше нещо, което ме караше да не съм на себе си. Нещо едновременно опасно, но и привличащо, което ме караше да мисля нетрезво.

П.П. Нп, то и аз ходих да хапвам.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 3:09 am

-Бих казала "да" - отговорих, загледана във светлините на дансинга. Определено не беше като всички останали. Друг мъж на негово място би ме разкарал от клуба на шеста скоростна. Харесваше ми. Честно, вече ми беше писнало от еднобразие.
Оставих чашата на масата.
-Е, ще ме поканиш ли на танц или аз трябва да го правя? - попитах го и се изправих.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 3:25 am

Продължавах да се усмихвам все така - някакси полувесело, полупредизвикателно. В ума ми се въртеше глупавото хрумване, че явно тук имат огромна липса на свестни мъже щом се е стигнало момиче като нея да си набелязва мен. В Ню Йорк не бях от най-атрактивните и не се радвах на подобен успех, но явно всяко нещо си имаше първи път.
Изправих се и се приближих до нея, достатъчно близо, за да й прошепна :
- Разбира се, мистериозна страннице.
Засмях се и й подадох ръка с намерението да я заведа към дансинга. Усещах напрежението, което се разливаше из мен, но запазих външно спокойствие. Трябваше да запомня, че съм обект, а не цел. Че това ще е една вечер и нищо повече.
Но нещо ме караше да забравя предпазливостта си.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 3:35 am

Харесва ми това име - казах му и завялкох на дансинга, къде бях пуснали някакво старо парче от 90-те и всички танцуваха.
-Е, ще ми кажеш ли името си? - попитах го надвиквайки се с музиката.
-Ако ти ми кажеш своето.
Засмях се. Нещо в мен ме побутваше да не му казвам нищо.
-Изабел, но Мистериозната странница повече ми отива.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 3:40 am

Музиката със сигурност беше от далечното ми детство, но не помнех кое е парчето. След само секунда на ровене в паметта си реших да се откажа и да върна вниманието си върху единственото важно нещо в момента. Стъкленият ми поглед се впи в лицето на въпросната Изабел и аз отвърнах подвиквайки :
- Нека така да бъде. За мен ще си просто Странницата.
Пък и защо да имаше име? Едно познанство като това заслужаваше точно това - красива метафора, която да остане само спомен. Отметнах глава и се приближих още малко щъм нея, за да не викам прекалено много :
- Аз съм Дрейк. - извиках, за да ме чуе в отговор на въпроса й.
Междувременно се опитвах да се движа в ритъм с нейните изящни движения и музиката.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 3:48 am

Имаше хубаво име. Дрейк. Приятно за доволно стенание през нощта. Не беше един от най-добрите танцьори, които бях срещала, но се стараеше. Постави ръце на кръста ми, влизайки в ритъм. Питах се колко ли време ще му отнеме да му заведе в къщи. Знаех, че съм красива, умеех да омайвам хората и бях изключително голям нарцис. Тогава обаче някъкъв масивен идиот реши да ме настъпи.
-Внимавай къде ходиш, глупак такъв! - изкрещях му. Дрейк ме гледаше с повдигната вежда. Дотук с чара.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 3:57 am

Имах чувството, че ако не се махнем от тук съвсем скоро ще трябва да си блъсна главата от яд, че съм толкова нерешителен. Поставих ръце на кръста й, докосвайки съблазнителните извикви на тялото и й тъкмо щях да изрека заветното изречение, когато Изабел се разкрещя на някакъв едър тип. В началото не успях да разбера какво е казала, но по заплашителната му пиянска мутра прочетох, че съвсем не е доволен от чутото. Пристъпих напред и застанах пред здравеняка :
- Някакъв приблем ли има?
Той се изхили злобно и ме посочи :
- И какво ако има?! - мощният му тембър надвика музиката без никакво усилие, принуждавайки няколко човека да се обърнат към нас.
Подсмихнах се леко и застанах пред Изабел :
- Ще трябва да се примириш.
- Иначе какво?! - идиотът се захили просташки.
Ясно. Искаше да се сбием. Може би не бях от най-яките, но определено знаех някои неща, които щяха да ме направят победител. И въпреки това не бях в настроение за побоища, затова реших да изпреваря събитията и без много да му мисля забих на глупакът един юмрук в слънчевия спли. Онзи се сви на две и изяде едно коляно в лицето. Наведох се леко и се засмях :
- Радвам се, че решихме проблема.
Секунда по-късно охраната на дискотеката ме беше завлякла към изхода, където ме изхвърли най-безцеремонно. Единият от гардовете дори ми заби един в лицето и ме остави да лежа на прахта. Вдигнах глава, за да изтрия тънката струйка кръв от носа си и седнах на земята, проклинайки късмета си - набих един тип, удариха ме, изхвърлиха ме от дискотеката, а накрая и мистериозната красавица сигурно щеше да се откаже от мен.
Наистина добър нов старт, Дрейк, поздравих се наум и поклатих глава.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 4:05 am

Добре, със всеки следващ негов ход, това момче ми харесваше все повече. Изтичах навън след като охраната го изхвърли и го намерих да си лежи на улицата. Застанах до него.
-Дрейк?
-Аха.
-Ще станеш ли? - той се изправи и се изтупа...горе-долу.
-Това беше много мило. Благодаря. Не че можеш да ми спасиш съсипаната обувка, но все пак.. засмях се.
Забелязах, че му беше останала малко кръв над устната и посегнах да я изчистя. Реших, че моментът е много подходящ и драматичен, затова се надигнах и го целунах.

П.п. Лягам си Sad

ще пишем утре.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Вто Ное 02, 2010 4:13 am

Тъкмо бях готов да изръся поредната несвързана глупост или пък евентуално, някое едва сколосано изреченийце, което да се опита да й направи впечатление, когато тя ме целуна. През тялото ми сякаш премина ток и аз не усетих как съм прекарал пръсти през златните й кичури. Устните й бяха така меки и уханни, досущ като забранен плод. Не знаех почти къде съм, знаех само, че я искам ужасно силно.
Откъснах се за миг от нея и прошепнах :
- Ще позволи ли Мистериозната госпожица да й помогна след като е с една обувка и не може да ходи?
Без да дочакам отговор се наведох леко и я вдигнах. Тя се засмя и ме погледна игриво. Дотук добре. Може би глуповатото ми държание не беше чак такава отживелица, каквато мислех, че е.

П.П. То и аз лягам, така че, лека и от мен ^^

Заглавие: Re: Enjoy the silence Сря Ное 03, 2010 11:58 pm

Моника не изглеждаше особено убедена, но Сарафина нямаше на кой друг да разчита и все пак я последва. Най-вероятно ако беше сама щеше да тръгне в другата посока и да си походи доста дълго преди да осъзнае, че всъщност върви на не където трябва.
Както и в гората, двете момичета вървяха в почти ненарушимо мълчание. Сара се оглеждаше в отчаяно опит да запомни поне малко от обкръжаващото я и от време на време се обръщаше към младото момиче от дясната си страна, гледайки я с любопитство. Всяко следващо движение на следователката я изумяваше. Принципно беше добра в разгадавенето на хората. Такави и беше работата, такави се беше и тя. Проницателна. Любопитна. С интерес наблюдаваше смяната на настроенията и израженията на хората. Колкото по-странни и заплетени личности разглеждаше, толкова по-забавно беше за нея. Обичаше когато някое трудноразгадаемо лице и поставяше предизвикателство. Винаги се беше справяла. Почти. На проницателните и сини очи не убягваше нищо. От най-невинния жест до най-грозните и очевидни прояви. Беше се учила и упражнявала дълго в това и беше постигнала много.
Но това момиче... Имаше нещо, което го мъчеше. Имаше нящо тайно около него. Как едно толкова младо момиче се беше заело със следоветлския дълг? Определено беше странно. Къде ли беше живяла преди? Какво беше обърнало живота и така че да я накара да се заеме с тази работа? И защо точно тази работа? Въпросите бяха много. И най-вероятно на повечето от тях Дюшан никога нямаше да получи отговор. Сарафина от опит знаеше, че в живота на всеки човек има неща, които той не би споделил с абсолютно никой. Камо ли пък с абсолютно непозната журналистка, която случайно е срещнал, разхождайки се в мъгливата гора.
Сара издиша тежко, вече напълно отчаяна от хода на мислите си. Уж беше оптимистичен, слънчев, винаги добре настроен към нещата. Още не беше изпаднала в самосъжаление, но нещата определено не вървяха на добре. Странният и изблик привлече вниманието на Моника и Сарафина усети учудения и поглед върху себе си.
- Къде се намираме? - опита се да обясни издишването си с негодувание от това, че е в пълно неведение за мястото, на което се намира. После в действителност се огледа с интерес около себе си, надявайки се да успее да разпознае поне нещо.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Чет Ное 04, 2010 12:10 am

- Къде се намираме? -Попита журналистката и това накара Мон да се засмее.
-Точно сега..пред една дискотека-Каза момичето и се спря пред нея.Огледа я внимателно.
-Изглежда забавно.Хайде-Подкани я тя и влязоха.Пълно беше с танцуващи хора и те едвам си намериха място.Мон седна на сепарето което туко що докопаха и си поръча Чери Блосъм.
-Ти какво ще искаш?-Попита Моника събеседничката си.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Чет Ное 04, 2010 7:47 pm

В дискотеката беше шумно и задушно. Беше пълно с пияни и полупияни младежи, някои от тях бяха седнали около бара ила на някое сепаре, а останалите клатеха телата си в такт с повтарящата се до полуда музика. Сарафина се опитваше да се абстрахира от бумтящите в ушите и басове и от цигарения дим и странната смесица от миризми около нея. Не беше сигурна как, но все пак двете с Моника успяха да се проврат между танцуващите тийнейджъри и да седнат на едно като по чудо останало празно сепаре. Сара вдигна вежди и се опита да хване погледа на следователката за да я попита дали наистина и харесва всичко това, но в този момент Лорънс беше заета да си поръчва някакво питие и Сарафина реши да я остави. Огледа се наоколо с надеждата да открие нещо интересно, когато Моника со обърна към нея, надвиквайки шумотевицата, с някакъв въпрос. След като успя да асимилира думите и, Сара и кимна.
- Sunrise - каза без да се замисля. Не беше пила този коктейл откакто беше напуснала Калифорния. Не че беше живяла кой знае колко там - едва ли имаше и три месеца. Но и липсваха високите чаши с преливащи точно като при изгрев цветове и наглед не много алкохолното питие, което беше способно да ти замае главата. Отпи с малко плахо и несигрено изражение и усети познатия леко трапчив и все пак сладък вкус в устата си. Течността като киселина с разля в тялото и на устата и се плъзна широка усмивка. Имаше чувството, че не е пила от векове. Беше отказала да близва алкохол, докато живееше в Сиатъл и беше убедена, че това ще и помогне за кариерата и и че така и е много по-добре. Е, и с пиене и без пиене пак не я приеха никъде, така че нямаше да и невреди един коктейл. А и си беше срам да откаже да пие пред едно непознато момиче, което беше поне пет години по-малко от нея и все пак с лека ръка си поръчваше.
Ох, трябваше да се откаже от размишленията върху собствените си проблеми! Нещо не и се удаваше. А и още не беше разбрала тайната, която Моника криеше, нито дори частичка от нея. Обърна се към нея и и се усмихна.
- Къде си живяла преди, Моника?

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 1:02 am

Донесоха коктейлите им и Мон жадно отпи от своя.Бе наистина жадна и се беше изморила от всичко преживяно днес..особенно полета.Разклати течността в чашата си, вдигайки я на нивото на очите си и поглеждайки я.
-Изглежда ми по-различен.-Замислено каза.-Както и да е.-Последва друга голяма глътка и Чери Блосъма 'и почти свърши.Не знаеше защо и харесва точно този коктейл, но пък всеки си имаше специфичен вкус.
- Къде си живяла преди, Моника?-Попита Сара и Мон остана изненадана от въпроса 'и, не беше свикнала, обикновенно Моника беше тази която задаваше въпросите.
-Франция..-Отговори тя след няколко секунди размисъл..
-Ти?-Попита за да не се чувства толкова странно.Вдигна ръката си и си поръча няколко шота, за да са тук след като изпие коктейла си.
*Добре, че не се напивам лесно*
Каза си тя и се подсмихна на себе си, гледайки към чашата си.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 3:17 am

- В Лондон, главно, иначе и в Лос Анджелис, в Ню Йорк и в Сиатъл - разсмя се. - Доста градове съм обиколила за да си намеря работа. Не се задържах на едно място повече от половин година, просто защото имаше опасност да умра от глад. Накрая реших, че в по-малките градчета може би ще ми е по-лесно и така стигнах до тук. Но може би няма да остана дълго... - млъкна и едва се сдържа да не притисне устата си с длани. Какво правеше? Защо говореше толкова много? Моника беше тази, която трябваше да говори, не тя.
- Съжалявам - усмихна се кисело на следователката. - Какво каза за серийния убиец?
Потръпна. Не и се искаше тя да повдига темата, но любопитството и стръхт от небрежно подметнатите от Моника думи я разяждаха от вътре и не и даваха мира.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 9:16 pm

Мон изслуша Сара и доизпи коктейла си.
-Аха..-Поклати глава и посегна като дете към играчка към шотовете които се носеха към нея.
-Какво каза за серийния убиец?-Попита журналистката.
-Ъм?-Попита разсеяно Мон докато подреждаше шотовете си внимателно в кръгче.-Амиии..има сериен убиец в града.-Каза съвсем спокойна следователката и изпи на екс един шот.
-Чух, че бил секси..ии много зъл..

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 9:36 pm

- Секси и зъл значи... - подсмихна се подигравателно Сара, разбърквайки разсеяно коктейла с дълганата шарена сламчица. - Перфектна комбинация.
"В много отношения" - добави си наум. Имаше и отношения, които караха цялото и тяло да трепери от страх при мисълта.
Вгледа се в лицето на следователката. Шарените отблясъци на диско-лампичките, караха лицето и сякаш да пресвитва зловещо. Беше забила поглед в подредените от неспокойната и ръка в кръгче шотове.
Добре, беше и ясно, че тя е полицай, което значеше, че нищо не може да и каже без да бъде обявена за федерална престъпница. Но все пак... Трябваше да има начин. Трябваше да има начин да разбере кой е този проклет човек и защо е сковал града в такъв страх.
Сега се сети, че въсщност беше чувала за някакв подобна история. Първата и работа, когато пристигна в града беше да си купи местния вестник. Спомни си учудването и от черната статиска при сравнението на добрите и лошите новини поместени в броя. Беше чак плашещо. И в много от статиите се споменаваше за отвличания и убийства. Повечето жертви бяха млади. Тъкмо встъпили ви истинския живот. А той им го беше отнел. Сети се, че още не знаеше името му. Никъде не го споменаваха или поне тя нямаше спомен да го е виждала. Опита се да си спомни дали Моника не го е споменавала. Нямаше такъв спомен.
Но реши за сега да изостави тези тема на разговор. Май на събеседничката и не и беше кой знае колко приятно. Но за какво можеше да говори?

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 9:50 pm

Моника изпи два шота на екс.Толкова бързо, че и тя не усети как ръката и шареше нагоре надоло.Премига няколко пъти и направи странно изражение.
-Ъм..-Каза и се огледа.
-Във Франция ми беше по-забавно.-Измрънка.Може би се дължеше на това че винаги бяха компания от много хора и пиеха много..бяха по-млади..по-луди..по-безгрижни, сега имаше много работа, но си заслужаваше.
-Винаги ли си била журналист?-Попита Монс между двата следващи шота които изпи.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 10:00 pm

Уоу! Мацката добре се справяше с алкохола.
- Не винаги - разсмя се. - Някога бях дете... - опита се да се пошегува. - Доколкото си спомням - винаги съм искала да бъда журналистка, но май не ми се отдава... - добави тъжно.
Никога не беше поглеждала нещата от този ъгъл. Винаги беше смятала, че е перфектен журналист и че причината да не я искат никъде е че просто винаги изникват някакви нежелани странични неща или пък самите хора са тъпи. Толкова перфектно беше минало всичко в образиванието и, че просто беше немислимо точно в нея да бъде проблема. Но от друга страна... Не може все някой друг да и е виновен. Тръсна глава нетърпеливо и леко ядосана на себе си.
Кой каза, че пиенето не помага? Е, нямаше да достига до толкова хард методи като тези на Моника, но пък можеше да си вземе нещо по-тежко от един нищо и никакъв коктейл. Щом го каза на бармана той се подсмихна лукаво и след минута и донесе широка и дълбока чаша с кристалночиста течност вътре. Приличаше на вода, но след като я подуши се дръпна леко назад и сбръчи нос. Перфектно. Усмихна се мило на бармана и се върна при Моника.
- А защо дойде тук? Защо не остана във Франция?

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 10:12 pm

- А защо дойде тук? Защо не остана във Франция?-Монс се задави с шотовете си щом чу това.
-Ъм..дълга история.-Опита да се измъкне от ситуацията.Не искаше да я стряска с още историй за убийства.Опита да се усмихна.
-Ти..къде си учила?-Беше първото което и хрумна.

Заглавие: Re: Enjoy the silence Пет Ное 05, 2010 10:26 pm

Джакпот! Това беше въпросът, който можеше да я доведе до това, което търси. Но Моника определено не искаше никой да стига до тази нейна тайна, а Сара знаеше кога да спре.
- В Йейл - отговори автоматично и усети как топлината нахлува в бузите и. Някога се гордееше с това. Сега имаше чувството, че този университет я е измамил. Бяха и дали всичкото образовение, което искаше, всичките степени, които и бяха нужни за бъдещата и кариера. И всичко това без да се сетят дори веднъж да и кажат, че всъщност не я бива за тази работа. Наистина се чувстваше измамена.
Но Моника се впечатли от името му. Естаствено, всички така реагираха. Йейл си беше Йейл все пак...
- Преди това учих в частна гимназия в Челси - усети как на езика и става горчиво само при споменаването на името на проклетия квартал. Обичаше Лондон. Но мразеше точно тази част от него, както и периода, в който получаваше гимназиалното си образование. Въпреки че много хора казват, че това са едни от най-хубавите години в живота на човек. Обикновено там ставаш това, което си и за нататък. Е, това последното може би беше вярно, поради което Сара толкова мразеше частната си гимназия.
- Харесваш ли Англия?
Това пък от къде ти хрумна, глупаво момиче? Нямаше съмнение, че беше извънредно тъп въпрос. Трябваше по-скоро да си намерят за какво да говорят, иначе имаше опасност Сарафина просто да се отдели някъде с откачените си размишления и да изолира от останалия свят.