Club The Box

Двамата бяха много странни. Определено криеха нещо. Това бях забелязала одавна, но стана прекалено... очебийто...
-Предлагам да излезем навън! Веднага!!!-хванах ги и ги изведох през тълпата. Бях решена да разбера какво става.
Какво, за Бога, криете! Хора, не съм малоумна... Каквото и да е кажете...-съжалих за думите си... Ами, ами... о не... ако бяха... пп...о...следова...тели. Отстъпих назад. Гледах ги право в очите и върхях назаднешком. Изведнъж се уплаших прекалено... Обърнах се в готовност да бягам... Но усетих как нечия ръка ме улови здраво за китката...

-Откъде разбрах ли? Та то е повече от ясно!-изкрещах.-Ти, ти... помислих, че може би съм се сприят...-не довърших, бях басна и разочарована. Една сълза неволно се търкулна по лицето ми....-А ти, пусни ме!-но той ме беше хванал много здраво. Опитах се да се измъкна , но не се получи. Сега я втасах... Двама последоватали, в това не се съмнявах... Олеле защо ли бях такава глупачка?!!?

Колко отдавна не се бях забавлявала само Бог можеше да каже. Колко отдавна бях пристъпвала прага на дискотека ... е това и Бог нямаше как да знае.
След работата със Закъри (като се има предвид че всяка свободна минутка си припомнях неговиите думи да си държа езика зад зъбите) ме беше страх дори да ям сама.
Което ми напомня че дискотеката едва ли беше идеалният вариант да прекарам вечерта, но на кой ли му пука? Всъщност, трябваше да ми пука, но защо ли да се тормозя?
- Бе яяяя една майна ... - измърморих, намествайки се до бара.

Джей си умираше за едно уиски или текила. Не познаваше добре града, но реши че все ще намери някое готино нощно клубче. Докато вървеше по близка до дома му улица случайно видя един неонов надпис на който пишеше "Club The Box". Влезе в нощният клуб и се запъти направо към бара.
- Едно чисто уиски! - поръча си той на барманката, която направо изпи с поглед. Той извърна глава през рамо и видя едно доста сексапилно момиче насочило се към бара. Той й намигна.

Дори не усетих как бях изпила питието си. Като на сън. Явно традицията да се наливам бе останала. Старите навици, умират трудно.
Докато въртях очи из почти клатещата се от шумовете дискотека срещнах погледа на едно момче. Май беше дошъл преди малко, понеже не го бях забелязала досега. Той ми смигна.
Брей брей. А аз си мислех че съм невидима.
Усмихнах се в отговор и му помахах с ръка.

Думите му ме накараха да се усмихна.
- Мона - отвърнах както се очакваше. - И за питието - засмях се - добре - вдигнах рамене. Но истината бе че не знаех колко точно нося на алкохол и леко се притеснявах да не раздам багажа.
Джейсън се усмихна и седна на съседният барстол.

ПП: Но проблемо ;дд То не че аз пиша някакви романи, ама хайде... днеска нещо музата се скатава

- Честно ли да отговоря? - поклатих глава и отпих от питието си.
- Мдаа.
- Не знам - вдигнах рамене - За това може да виниш само ония там горе - посочих тавана (трябваше да е небето но понеже бяхме на закрито...) - Шефа нещо не е на кеф - врътнах очи.
- Това не е добре - ухили се той, приготвайки се да поръча още една текила.

- Ами аз тук си живея - засмях се - "местно население" - вдигнах ръце и изимитирах кавички с пръсти. - Тук много ценим този термин - казах иронично, изпих текилата и се приготвих да захапя лимона.
- Хммм тогава не знам дали ще е много лесно да се приобщя - той размърда закачливо вежди и щракна с пръти към барманката, която вече знаеше какво трябва да ни носи и затърча на някъде.
- А аз не искам повече - с риск да прозвуча групо отказах следващата текила - Не ми се иска да рискувам.
- О, хайде де.
Странно как Закъри беше изхвърчал от главата ми така, както се бе и появил.

- Ами ... - замислих се несигурно - Не знам как ми се биха отразили още две текили - натъртих на думата, защото бях пийнала доста.
- Хайде де. Нищо няма да ти стане.
- Хубаво. Какво да ти кажа за себе си?
- Ммм примерно.... каква музика слушаш?
- Като се замисляя - започнах. Не бях слушала музика от 1000 години - всякаква. Но като че ли най-много... готик метъл - засмях се.
- Какво? Сериозно ли?
- Дам... Не си личи, нали?

ПП: Сори че ме нямаше толкова време, ама ходих на караоке, после помагах на майка да чисти къщата и т.н и т.н.

Когато спомена "убиеца" или така нареченият Закъри се смразих. Опитах се да се приборя с желанието да го предупредя, но така или иначе щях да изглеждам стрешно глупаво, дори и ако го спомена. Гледах втренчено в пълните чаши, седящи пред мен.
- Хей, да не се отметнеш сега?
- Ъъъ не, извинявай, замислих се - посегнах към едната чаша и я изпих на екс. След това и другата. Да, осъзнах се че не би трябвало да го правя миг преди устната ми кухина да пламне.
- Една минерална вода - почти извиках панически на бармана.

Лимон + малко вода като че ли помогнаха. Явно факта че отдавна не бях вкусвала алкохол ми се отразяваше.
- Ъъъ добре. - съгласих се аз - Няма нищо - покатих глава и се усмихнах - Дай да продължим, но без пиенето? - предложих.
- Дообре. Ти си наред да казваш.
- Хмм ами. Обичам празниците. Много. Особено рождени дни и Коледа. И в този ред на мисли коя дата сме днес?
Той сбръчи вежди.
- Двайсти декември мисля ?- прозвуча като въпрос.
- Ммм като се прибера ще погледна календара - засмях се, но усмивката ми замръзна. Да се прибера... при Изабел. да, това трябваше да направя... Ами ако Закъри беше там?

След дългото рисуване, ентусиазмът ми се изпари по една проста причина-дойде ми акъла в главата. Изведнъж осъзнах всичко което ми се случи тези дни. Имах свръх опасни приятели, за които не бях съвсем сигурна дали наистина ще ме оставят жива. После се сдобих със съквартирантка, която беше журналист... Ставаше опасно. Ами ако изпуснех нещо пред нея. Или пред някого другиго...
Всички тези мисли се точеха бавно, бавно, докато аз пиех нещо, чието име дори не знаех. Обаче беше със силен алкохол. От това имах нужда. Никой не ми направи проблем за възрастта, понеже и преди бях идвала, пък и след няколко дни ставах на 18.
Понеже не бях свикнала с алкохола, главата ми бързо се замая. Обаче точно това му беше хубавото-да забравя всичко, да разпусна. Бях така депресирана и същевременно полу-пияна от две чашки, че не се замислех, че може да изръся пред някого нещо което не бива.
Поръчах третата чаша и се запътих към момиче и момче, говорещи си разгорещено. Наместих се до тях и понеже бях доста замаяна се ги заприказвах.
-Здрасти...хлъц!-казах разсеяно и отпих от питието си, гледайки в изумените очи момичето.

Денят беше кошмар! Защо вечно кретените, които мъкнех на Закъри приличаха на готически кошмари. Не можеше ли веднъж да ми е заповядано да отвлека някоя руса кукла. Тогава нямаше и да ми се налага да прибягвам до насилие. Но пък каква наслада щеше да ми остане в този живот тогава? Все пак нямаше как денят ми да мине без алкохол. След като се прибрах си взех един хубав душ и смених изпоцапаните си дрехи. Лявата ми буза яко пулсираше от здравия бой по рано и с щастие забелязах, че не се забелязва синина. Добре де, не се забелязваше много.Излязох от вкъщи, яхнах прелестната си Хонда и се запътих към най-близкото място с алкохол.
Дискотеката беше претъпкана. Седнах на бара и си поръчах водка. Тук всичко можеше да се намери. Крещящи пияници, разкрепостени момичета, скучни момичета, събрани на тълпи като глутница, дилъри и какво ли още не. Забелязах една 'глутница', в която венага познах една от мадамите. Беше полицай и беше нахъсана. Имахме файлове с всички, които постъпваха в полицията и тази беше от най-горните папки следователно беше нова.Беше и с хубаво тяло.