Club The Box

Тук най-вече свиреха начинаещи или нови групи. Често идваха продуценти, търсещи таланти.

Вместо в някоя дискотека Джеймс ни закара в нещо като караоке клуб..
- Ама аз не мога да пея! - казах притеснено и го изгледах заплашително.
- Оо, хайде дее.. Не може да си толкова зле. - засмя се той и ни отвори вратата.
Ето че най - после започна да се държи нормално и не се затваряше в себе си.. Усмихнах се на факта и двете с Ребека набързо минахме през огромната врата, а той се намъкна след нас.

Да, караоке... След като с Джен влязохме, се шмугна и Джеймс. Беше доста висок.
-Но защо... защо точно тук??? Та аз не мога да пея-той ме погледна смеейки се, готов да ме разкритикува, но яз добавих-ама наистина!!! Дори котката ми не може да ме търпи...
Джен се засмя с глас.
-Е аз, може би, само може би, не съм чак такава скръб.
-Никакви извинения, докато не чуя нама да повярвам!- заяви Джеймс и като ни хвана, проправи път през тълпата. Тук сякаш се чувстваше по-уютно. Всъщност беше добра компания, поне за сега...

С Ребека и Джеймс седнахме в едно сепаре..
Взех си някакъв коктейл, който до сега не бях чувала и това ме учуди, но не му обърнах никакво внимание..
Преметнах дръжката на чантата си през другото рамо и се настаних удобно. Джеймс седна между нас и сложи ръцете си през ръменете ми, коевто признавам си ме учуди доста при полужение, че допреди малко се държеше дста по - студено..
На сцената се качи някакъв ненормалник и започна да пее песен на Шакира..
- Ето на това му казвам пияница да се излага! - засмя се той и отпи от чашата си.

Нещото на което се радвах най - много беше, че скоро караоке вечерта ще свърши и ще пуснат нормална музика за дискотека, но дотогава оставаше цял половин час, за това гледах да не привличам вниманието и да се правя на ударена докато изтече времето, понеже само това ми трябваше да се излагам пред всички останали, не че щеше да е голяма загуба - те всички бяха пияни и на дали щаха да помнят нищо на сутринта, но трябваше да се презастраховам..

Бях озадачена... Какво правеше Джеймс?!? Отначало се държеше, как да кажа-студено, а сега изведнъж се отпусна. Зачудих се. Беше повече от странен, но вече не ме беше страх. Като се замисля колко много чувства минаха "през стомаха ми" само за един ден... Вече не вярвах, на това, което виждах...
Мъчението свърши за един миг, но после друга пияница започна да прави опити да пее... И тогава до масата дойде един поклащащ се господин и връчи на Джеймс една, роза.
-За дамата.-каза странният, пингвиноподобен. Сигурно, беше толкова пиян, че му се е сторило, че има само една "дама".

- За дамата! - каза един пияница, който дойде до масата и връчи розата на не кой да е а.. Джеймс?!
- Ъм..объркал си се.. - каза със подигравка той и избута розата така че да не е пред него..
- Ама как така? - попита пияницата все още убеден, че е прав..
Аз избухнах в смях и се свих на сепарето, а смехът просто не спираше. Надигнах се и отпих една глътка с надеждата, че ще спра..без резултат..

След поне пет минути убеждаване заблуденият се изнесе, а аз и Бека се опитвхме да задържим смехът си за да не обидим Джеймс..само че без голям успех..

Той отново придоби онова изражение, първото. Но след това погледна Джен. Не знаех как... но той се обърна и към мен и... от тези очи с които гледаше, можеше просто да те разтопи, да те накара да направиш невъзможното, в случая да спре смеха ни...

Мислех си, че смехът ми е неудържим, но съм грешала. Джеймс се обърна към мен, а после и към приятелката ми..
Тези очи..този поглед, само с едно завъртане на главата си ни накара да спрем..
- Съжелявам. - сложих ръка на рамото му и го погледнах извинително.
Естесвено в следващят момент се почувствах много неловко от факта и набързо махнах ръката си. Не знаех как ще реагира за това се усмихнах неловко, но явно той не го прие зле и само ми се усмихна..
Махнах дръжката на чантата си и я захвърлих отсрани.. Отпих една голяма глътка и в същият момент се зачудих дали той не е следовател или журналист..
- Хей.. какво работиш? - попитах сигурна, че вече не е ученик..

О, това вече не се търпеше. На сцената беше излязъл един ,горе-долу колкото мен, явно доста пийнал и като се разтанцува, и като се разпя. Е, не беше точно пеене, по-точно вой... Но не се ограничи с това. Взе безжичния микрофон и започна да обикаля насам, натам из заведението. И се спря... точно пред нас... Посочи ме и започна да тананика... Ама какво си въобразяваше този?!? Че ще изляза и ще започна да се излагам... А, не! Не беше познал! Поклатих глава. Но на него не му направи впечатление.
-Няма да стане!-казах.
Обаче той ме хвана за ръката и ме накара да стана. О, това не трябваше да го прави. Не знаеше с кого си има работа... Може би изглеждам досто спокойна и беззащитна, но в никакъв случай не съм. Станах и той, като ме погледна, каза:
-Хайде, сладкишче, попей.
Този си го изпроси. Забих юмрук в слепоочието му, а после финалния удар-токче в слабините.
-Да се махаме!-казах и взех якето си.

Най - после глупавата вечер на талантите свърши и пуснаха някаква нормална музика. Хората започнаха да стават и да танцуват.
- Ребека, моля те изчакай, не си тръгвай. - замолих се и тя седна обратно.
- Най - после свърши! - ухилих се довлно.. - Какво ще правим сега?

Седанх отново на мястото си. Бях басна, меко казано. Но само заради приятелите си не се доразправих с онзи идиот... Сега те ми бях утеха. Може да се каже, да. Обявиха, че остава само една да изпее някаква песен на една от онези певици, които не могат да пеят...
Е, изтърпяхме я. После пуснаха нормална музика...
-Уф, ужас беше... Така определено е по добре! На някой да му се танци?-попитах весело.

- Нали знаеш, че рано или късно двете с Бека ще те накараме да танцуваш! - погледнах Джеймс предизвикателно и с усмивка на лице долепих устни до мартинито си. Той явно не повярва и поклати глава дяволито ухилен до ушите, сякаш го прие като предизвикателство..
- А, за разходката аз поне съм съгласна - добавих след малко. - Но, къде предлагаш да се разхождаме?

-Напълно съм съгласна с Джен.-заявих.-И за двете-ще се разходим, колкото по далеч от тук, толкова по-добре. Хммм музиката не ми допада много, незнам. Но е по-добре от преди... И, Джеймс, не си мисли че ще се оттървеш така лесно от танците.-засмях се аз и го погледнах дяволито.-В никакъв случай няма да се оттървеш!

Явно трябваше да пристъпя към по - дръзката част от плана за да го накарам да танцува, щах да измисля нещо така че сега се заех с друг въпрос.
- Ъм Джеймс, ти каза че си безработен ли? Кажи ми какво си работил преди това.. Не искам да съм нахална съжелявам.. - усмихнах се накрая, но чаках отговорът му. Имах някакво чувство че тук нещо не е както трябва и че той премълчава нещо..
Възможно ли беше да е последовател? А можеше и да е следовател, така че щях да си мълча..
Облегнах се назад и му позволих да прокара ръката си през ръменете ми като положих глава на рамото му.
Дезадорантът му беше много приятен и ме накара да се почувства свежо. Възъхнах без дори да помръдна..
- Какво има? - засмя се той и ме погледна..
- Нищо! - усмихнах се и се чудех как да подскажа на Ребека, че искам да ми помогне за танците..

От погледа на Джен се разбираше, че и тя искаше същото-този човек се задържа на стола достатъчно. Но аз постъпих дръзко.
-Хайде, не питаме, ставай. И нали не приличаш на мен, няма да ми биеш накой шамар нали?-ухилих се аз. Той отвърна на усмивката. Пфу, засега добре, не ме набиха, помислих си шеговито. И го хванах го за ръцете и го накарах да стане. Опита се да седне, но пристигна подклепление. Разбра, че съпротивата е безполезна и се предаде.

Ребека най - после се изправи и го хвана.
- Недей де! - тросна й се той, но аз се изправих и го хванах за другата ръка.
- Моля те, Джеймс! - замолих му се и най - после той се предаде и се изправи.
- Ние не можем да пеем, но за малко да го направим просто не ни се отдаде възможност.. - ухилих се на току що измислената от мен глупост. - А, ти имаш, така че ставай! - засмях се и след минута вече бяхме в средата на дансинга.
- Като какъв работиш, че си на повикване? - започнах да се смея, явно алкохолът си казваше думата.

Джеймс се приближи плътно до мен, а устните му бяха точно до ухото ми. Тялото му се опря в моето, а ръцете му се увиха около кръстът ми за да може да се провикне в ухото ми. Макар цялата тази близост от силната музика едва успях да го чуя.
- Може би малко! - казах след кратка пауза и отново се доближих до него, бях твърдо решена, че ще разбера какво става тук..