Къщата на Саманта Скот

Въздъхнах тежко, когато той се опита да ме успокои, но дори дишането ми ме задушаваше. Ако знаех, че ще умра наистина щях да се затичам през прозореца и да скоча, но пак щях да остана жива, по дяволите... Трябваше да си взема 5 етажна къща. Той ме целуна, но умът ми никак не бе там в този момент. Спрях целувката и се отдръпнах, обръщайки му гръб.
- И ето как се разменят ролите... Сега наистина не искам да правиш това...Трябва да си тръгнеш от тази къща и от този квартал и да кажеш, че не искаш да ме виждаш повече и всичко останало, което ти хрумне...да ме наречеш с какви ли не думи и да не искаш да ме виждаш повече...Това заслужавам, ако не и повече. - обясних, взирайки се в пода. Поех дълбоко въздух и събрах смелост да отида до голямата маса с оръжия и взех един пистолет. Завъртях го около пръстите си и го опрях в корема си. Странно как отнемах толкова животи, без да ми мигне окото, и толкова време съм си мислела, че ако се наложи да отнемат моя дори няма да мигна, но сега... Когато имам причина да остана тук нямам смелостта да го направя дори сама...

Въздъхнах примирено, когато той се приближи отново към мен и оставих пистолета, обръщайки се към него. Отвърнах на целувката, но след малко той почна да обикаля нервно из стаята. Разчистих част от масата и седна на нея, следейки го с поглед.
- Ами... Ще се надяваме да не ме пратят на мисия срещу теб. А ако това стане... Ще трябва да се преместя, а ти...това си е твое решение. Но друг щат, държава, континент... Може би Европа...смяна на име, егене и всичко останало... Все някога ще ме открият и ще ме убият, но няма да е скоро поне. - обясних замислена и го погледнах.
- Ела тук..- повиках го и увих ръце около врата му.
- Какво ще кажеш да забравим за работата...Поне за мъничко...Цяла седмица не сме се виждали... - заговорих тихо, плъзгайки ръце по гърдите му и бавно разкопчах няколко копчета от ризата му и погледнах към него с палав поглед. Поне ако не на друго на това можех да се насладя...ако не е сърдит естествено, защото и този вариант го има..

- Тотално съгласна! - усмихнах се дяволито и накрая разкопчах всичките му копчета. Прокарах ръка по гърдите и корема му и погледнах нагоре към зелените му очи. Прехапах устна и слязох от масата. Обгърнах раменете му и подскочих леко, увивайки крака около кръста му, целувайки го по- настоятелно. Той ме задържа във въздуха и тръгна напред към спалнята ми. Стигаха ми за днес визитите на тази стая. Сега на преден план бе той. По пътя разкарах ризата му и когато стигнахме леглото ръцете му обходиха всеки негов релеф, всяка плочка и всеки мускул. Беше съвършен...

Целувките му бяха като жива амброзия за моето тяло. Всеки допир караше кожата ми да настръхне и дори и да не е по мое желание, тялото ми откликваше на всяко негово докосване. Усещах всеки един релеф от мускулестото му тяло срещу своето и си пасваха перфектно, сякаш бяха създадени за това. Усещах как главата ми се замайва само от целувките му...От начинът по който се движеше...Дрехите ми излитаха една след друга, а аз дори не усещах как става. Опияняваше ме със присъствието си.. Не знам какво правеше с мен или как го правеше, но обичах начина, по който ме караше да се чувствам.
Устните ми се плъзнаха по врата му и по гърдите му, а ръцете ми обхождаха гърба му, докато накрая не потърсих отново устните му за поредната целувка. Ръцете ми се спуснаха по корема му и стигнаха до колана на дънките, разкопчавайки го бързо и се освободих от него, хвърляйки го настрани, продължавайки със копчетата и ципа на проклетите му дънки, които в момента ми пречеха толкова много. Най- накрая успях и ги смъкнах надолу.