Къщата на Саманта Скот

- Ето, че отново ме имаш за някакъв глупак. Какво да не си мислиш, че не мога да преценя що за човек си? Да, вярно малко си избухлива, саркастична и заядлива, но все пак знам, че дълбоко вътре в себе си си страхотен човек. Лесно раним и чувствителен, човек, който може да обича, да мрази и в същото време винаги да остава несломим и силен.. Знам, че звучи странно, защото времето е прекалено малко, за да те опозная до такава степен, но поне за това имам полза от цялата работа със Закъри. Умея добре да преценявам хората и мисля, че вече съм преценил и теб..

Погледнах го преценяващо, докато се обясняваше, със безизразно изражение.
- Сериозно? Чувствителна? Лесно ранима? Нека ти кажа нещо...не знаеш нищо за мен и не можеш да ме прецениш, още по - малко за около 24 часа. Преживяла съм доста, така че трудно ще намериш нещо, което да засегне друго, освен егото ми..., но за тази част си много добър и затова си си направил заключение, че съм саркастична и заядлива. - повдигнах рамене със иронична усмивка. И се изправих. Приближих се към прозореца и се взрях някъде навън безцелно.
- Още не мога да си го побера в ума...защо реши, че съм ранима? - попитах неразбиращо, без да го поглеждам.

- Не ми трябваше много време, за да разбера точно това.. - усмихнах й се и се изправих, отправяйки се към нея.
Прегърнах я през талията и я притеглих към себе си.
- Едно не разбирам.. Защо винаги трябва да показваш колко си силна? Макар, че това само доказва твърдението ми, че винаги оставаш несломима и силна.. Но, защо? Защо никога не показваш чувствата си? И защо ме питаш дали си ранима? Аз вече го знам и мисля, че е време ти самата да го осъзнаеш.. Как се почувства когато ти казах, че съм последовател на Закъри? Шокирана, уплашена? Да.. Ами нещо друго? Може би болка от самият факт, че те излъгах..? И след като толкова не ти пука защо в началото каза, че това няма значение? Искаше да остана тук, но след като ти казах, че е за твоята собствена безопасност веднага се отдръпна..

Той започна да говори и няколко секунди по- късно усетих ръцете му да се обвиват около кръста ми. Въздъхнах и се облегнах на него, но продължих да се взирам някъде в нищото.
- Нищо не показвам...просто съм такава. Нямам чувства и определено не съм ранима. Просто, когато твърде много време се стараеш да си нещо различно накрая губиш себе си и се превръщаш в това, което искаш било то за добро или не. - повдигнах рамене съвсем леко.
- Как се почувствах ли? Шокирана да, но не и уплашена...не знам защо, но и страха ми липсва...поне с теб. А когато каза, че всичко е било заради мен се ядосах, защото не ти си този, който решава какво аз да правя с живота си и как да го живея. - обясних все така безчувствено..години практика.

- Ами явно аз трябва да съм този, който да ти казва, защото е очевидно, че ти си готова да се погубиш само за забавление.. Не разбра ли, че ме е грижа за теб и, че не искам нищо да ти се случи. Че, не бих си простил ако пострадаш или дори умреш заради мен? Хубаво.. Смей се колкото искаш, но аз поне не се страхувам да показвам и да изразявам чувствата си. След като искаш да останеш с мен - остани. Само, че ако стане нещо ще умра да знаеш.. Ако пострадаш заради мен ще се откажа от цялата работа със Закъри и той просто ще убие и мен..
Усмихнах й се горчиво и я обърнах към себе си. Поставих ръка на брадичката й и я целунах. Целувката отново беше изпълнена със смесена чувства, но най - вече имаше топлота, жизненост, напрегнатост и несигурност..

- Мога да се погубя и без причина...На човек му писва да живее без смисъл...преди смисъла ми беше училището, но то свърши, а така и не съм решила в какъв колеж да уча и дали изобщо си заслужава..един човек повече или по- малко...все тая. На кой му пука. - обясних. Той започна със това, че го е грижа за мен и не би си простил, ако ми се случи нещо. Не знам защо, но ми стана изключително смешно...винаги този тип разговори са ме разсмивали. Та не можах да спра смеха си на време и се засмях. Той направи физиономия, но заговори отново за чувства.
- И сега какво? Аз съм новата ти голяма любов? - попитах, обръщайки се към него с весело изражение...на него обаче не му беше смешно...Усмихна се горчиво и ме целуна, но тази целувка не беше като другите...Поне от моя страна беше много колеблива и несигурна...
Сякаш изведнъж реалността ме удари и осъзнах, че всъщност всичко това е доста сериозно...Дали трябваше да оставам с него...никога не съм била сериозна. Всичките пъти, когато съм имала връзка е било просто за забавление... Тук обаче всичко ставаше доста по- напрегнато и сериозно.
Друга истина ме заля като приливна вълна...той беше част от реалността, а с нея идваха и отговорностите..Аз бях голяма вече...до сега живеех като през летните ваканции...чакайки всеки момент училището да почне, заедно със оценки и учители и майка ми, която да ми се кара постоянно колко е разочарована от мен...но всичко това беше свършило и като че ли чак сега го осъзнах. Отворих очи и го погледнах, след което се отдръпнах и не само от устните му, но и от него.
- Трябва да си вървиш. - казах хладно, гледайки го в очите.

Дори аз самият не знаех какво точно изпитвам към нея. Все пак звучи смешно, абсурдно и какво ли още не да кажеш, дори да си помислиш, че си влюбен в някой само след като си преспал с него за една нощ..
И все пак Саманта не ми беше безразлична и мисля, че го знаеше. Много добре знаеше, че искам да я предпазя и, че й мисля доброто, но някаква частица вътре в нея я караше да се противопоставя както на мен, така и на самата себе си.
Много добре знаех, че в момента е объркана и шокирана от всичко, което научи за мен, знаех, че вече никога няма да ме гледа със същия поглед, че вече никога няма да мисли за мен по същият начин, по който мислеше преди няма и час..
И все пак можех ли да я виня? До сега не бе изпитвала нищо от това в живота си, нито избора между живота и вероятната смърт, между сигурността и риска, между объркването и доверието.
- Трябва да си вървиш. - каза накрая и се отдръпна от мен, но продължаваше да ме следи с поглед.
Отидох към нея и хванах ръката й, преплетох пръсти в нейните и я погледнах право в зеленикавите й очи.
- Щом това е, което искаш ще го направя. Пък и така поне ще си в безопасност.
Пуснах я и се запътих към вратата. На излизане й хвърлих един кратък последен поглед през рамо и затръшнах врата след себе си.
Излязох отвън пред къщата изкарах една кутия от джоба на леко смъкнатите ми джинси и запалих цигара.
Огледах градината и започнах да се размотавам насам натам, правейки малки и равномерни крачки. Трудно ми беше да я оставя.. По - скоро не исках да я оставя. В това момиче имаше нещо различно..
В крайна сметка установих, че оставайки тук само правя нещата по - трудни. Тръгнах към желязната порта и я затворих на излизане..
Прокарах ръката си през метала и за последен път погледнах към терасата на Сам. Тя ме гледаше оттам и не помръдваше. Не издаваше никакъв признак за каквито и да е било чувства..
Колкото повече се отдалечавах, толкова повече осъзнавах, че няма да я видя повече.. И честно казано не знаех как се чувствам - облекчен от факта, че сега е в безопасност или огорчен, заради това, че няма никога повече да я видя..

Той се приближи и преплете пръсти с моите. Какво му ставаше, защо се държеше така. Само ме объркваше още повече. Съгласи се и излезе, тръшкайки вратата.
Изведнъж в мен се зароди едно чувство, каращо ме да си отварям устата. Караше ме да искам да го спра, да му извикам, да го последвам. Няма пък, щях да стоя тук. Скръстих ръце и се загледах през прозореца. След няколко минути го видях, пристъпвайки бавно по алеята ми.
"Недей, не си тръгвай, спри! " - викаше частта от мен, която не искаше да го пуска, но старателно я изтиках възможно най- най- назад в ума си и я игнорирах.
Най- накрая той излезе и тръгна надолу по улицата, като не пропусна да ми хвърли още един поглед.
Защо трябваше да бъде такъв? Какво стана? Пак бях объркана, а това не ми харесваше. "Саманта, събуди се, това беше просто секс. Просто секс.. Да, беше страхотен, но без чувства... Само за една вечер. Не драматизирай, а се връщай в леглото." Скастрих се на ум и въздъхнах леко. Влязох в банята, изкъпах се набързо и се мушнах под завивките. Лошото беше, че накъдето и да се обърнех усещах аромата на парфюма му, което пак ме върна към мислите за преживяванията с него. По дяволите. Дори когато го няма не ме оставя да спя. Станах и се преместих в гостната, която за щастие беше останала недокосната от него и най- накрая намерих спокойствие. Още щом помирисах възглавницата и заспах...Лошото дойде, когато се събуждах следващите сутрини...Ежедневието ми се струваше ужасно еднообразно.

Знаех, че ще е по - добре първо да я оставя да си почине, но не можах да чакам повече.. Исках да я видя и то незабавно. Странно беше как преди тя да се появи в живота ми, никога досега не си мислел, че ще прекарам толкова тежко някаква нищо и никаква седмица без момиче..
Когато най - после пристигнах паркирах колата си на алеята пред къщата й позвънях на звънеца..
Когато ми отвори изглеждаше сънена, но промяната в настроението й показваше, че се радва да ме види..
- И това ако не е пчеличката работничка.. - засмях се леко и я придърпах към себе си, целувайки я за кратко. - Как мина?

О, по дяволите! Който беше пред вратата си беше подписал смъртната присъда. Не ме интересуваше, че бях само по широка тениска и с гнездо в главата. Щеше да си го отнесе, дори да беше самия бог.
Отворих вратата в сънен вид и погледнах страшно посетителя си, но се усмихнах леко, когато видях Джъстин. Приближих се до него и се надигнах на пръсти, целувайки го леко и го придърпах в къщи... Слънчевата светлина не влияеше добре на току що отворените ми очи.
- Уморително и досадно. - описах с монотонен тон и го хванах за ръката, водейки го към хола. Той седна на дивана, а аз се настаних в него. Прокарах ръка през косата си, привеждайки я в не-гнездо вид и му се усмихнах сънено.
- Как мина твоята седмица? Някакви проблеми с шефа? - попитах, увивайки ръце около врата му.

- Нищо особено.. - засмях се и я огледах от главата до петите. - Знаеш ли? Така облечена ми харесваш много повече. - устните ми намериха нейните, а след това слязоха надолу по врата й.
- И между другото не е честно ти да знаеш всичко за работата и шефа ми, а аз нищо за твоята, така че след като се разсъниш искам всичко в детайли!
Преди да е успяла да откаже аз се изправих и отидох до кухнята, направих кафе, взех две чаши, а после налях врялата течност в тях и взех захарницата, запътвайки се отново към хола.
- Заповядайте, принцесо. - усмихнах й се, подавайки й едната и отпих малко от другата..

Ах, отново търсеше подробности. Знаех, че ще иска да разбере повече за мен. Отново лъжи. Мамка му, мразех да го лъжа. И все пак устните му бяха толкова примамливи, че можеше ли да му откаже човек. Отвърнах на сладката целувка, но той избяга в кухнята. Когато се върна държеше две чаши кафе.
- Определено си решил да не ме оставяш да спя, нали? - попитах и се засмях, поемайки кафето и отпих няколко глътки.
- Добре, какво искаш да знаеш? - попитах, надигайки се леко и го целунах отново. Цяла седмица без него...Беше наистина много.

Когато най - после отлепих устните си от нейните я погледнах изпитателно.
- Обещаваш да ми кажеш истината, нали? - всъщност дори не знам защо го казах,, Може би бе просто навик заради работата ми със Закъри..
- Като начало може да започнеш с това какво точно работиш, кой е шефът ти и къде беше тази седмица? - отпих още една глътка от кафето, настанявайки се по - удобно.

- Мхм - измънках, след като сладката целувка свърши. Дори не осмислих въпроса му, просто бях замаяна от него. Когато обаче зададе следващата поредица въпроси се смутих. Ето, че се започваше с лъжите.
- Нали ти казах..Работя във редакция на модно списание. Имаше дефиле на световно известен дизайнер в Китай и бяхме там за седмица, заедно с още две асистентки и главната редакторка. - отвърнах с усмивка и го погледнах в очите. Добре, че имах опит, защото нямах представа как ще излъжа тези зелени очи. Дори не бях сигурна, че ми вярва.. Сгуших се в него и отпих отново от кафето.

- Хей, Хей.. Успокой се малко. - засмях се. - Осъзнаваш ли колко бързо каза всичко? Нито Закъри нито някой друг те гони.. - шегата може и да не беше на място, но се изплъзна от устата ми без да искам..
Не знам какво ставаше, но всички неща, които бях научил докато работех за Закъри сочеха, че или лъже, или нещо не е както трябва..
- Има ли нещо, за което трябва да ми кажеш? - повдигнах вежда, а след това отидох до нея и я целунах по челото, настанявайки се на стола до нейния. - Притеснява ли те нещо? - хванах ръката й, преплитайки пръсти в нейните.
Знаех, че премълчава нещо, но имах абсолютна вяра в нея, за това каквото и да криеше явно имаше основателна причина..

Иии ето, че годините ми практика отидоха по дяволите. Хвана ме. Погледнах надолу и се засмях.
- Разбира се, че не. Всичко е наред. Просто все още съжалявам, че седмицата свърши, но и се радвам, че си тук. Липсваше ми. - отвърнах. Този път не лъжех. Погледнах нагоре към очите му и се усмихнах мило. Целунах го леко и доизпих кафето си, след което се изправих.
- Ще вляза да се изкъпя, а ти не бягай от тази къща...После ще решим какво ще правим, ако нямаш работа..- усмихнах се и се изправих, тръгвайки нагоре. Влязох в банята и пуснах душа. Имах нужда да помисля как да се измъквам от тези зелени очи...

- Няма да избягам, повярвай.. - засмях се и се настаних по - удобно, изчаквайки я да влезе в банята. Взех чашата си и отпих още една сравнително голяма глътка от кафеникавата течност, привършвайки я окончателно, а след това отново я оставих на масичката до стола, на който седях.
Ясно беше, че Сам няма да бъде готова скоро, за това реших да огледам наоколо. Не мисля, че щеше да има нещо против.
Реших, че ще започна от вторият етаж, или по - точно от спалнята й с надеждата, че или ще намеря някой дневник, който няма да се осмеля да прочета, но все пак ще я дразня.., или ще намеря някое бельо, с което ще я накарам да се облече..
Качих се и огледах всички рафтове, но освен разни книги, статуетки и снимки на нея и приятелите й, не намерих нищо.. Ии ето, че дойде хубавата част. Гардеробната. Отворих вратата и разтърсих глава при вида на всички дрехи. Как, за бога, е успяла да купи всичко това?
Започнах да разглеждам всички закачалки, премятайки ги една през друга и когато приключих видях, че от другата страна има още някаква врата. Още дрехи.. Помислих си, но все пак реших да се убедя и гледката, която заварих щом отворих вратата меко казано ме шокира..
- Какво, по дяволите.. - огледах разкрилата се пред мен стая, изглеждаща сякаш е излязла от някакъв екшън филм, или поне от бърлогата на Закъри..
Влязох вътре и започнах да оглеждам всички оръжия събрани вътре. По дяволите, тук имаше неща, които дори шефът ми няма..
След около десет минути реших, че е време да се махна оттук, защото ще забележи че ме няма, и се върнах в хола, отново настанявайки се на стола.

След като се изкъпах си облякох къси панталонки и потник, подсуших леко косата си и отново слязох надолу. Той си беше на същото място, гледайки нанякъде разсеяно и замислено.
- Хей. - поздравих го с усмивка и седнах до него, целувайки го по бузата.
- Какво толкова важно е заангажирало ума ти, че изглеждаш като някой средновековен мислител ? - разсмях се, кръстосвайки крака и го погледнах.

- Нищо важно.. - излъгах безупречно и също се засмях, а след това обвих ръцете си около талията й и я целунах.
- Знаеш ли колко си секси когато косата ти е мокра? - попитах и се изправих, хващайки я за ръката. - Какво ще кажеш да се качим в стаята ти и да ми разкажеш всяка подробност от седмицата, която прекара без мен? Обзалагам се, че не може да не е станало нищо интересно..
Знам, че това, което правех беше долно, но не смятах, че е неправилно.. Все пак не аз бях този, който крие цяла оръжейна зад дрешника си..

Погледнах го учудено, но не възразих. Качихме се горе и той седна на леглото, очаквайки.
- Защо толкова искаш да знаеш какво стана седмицата...нали ти казах вече...важното беше, че теб те нямаше..- казах тъжно, но след това подскочих няколко пъти и отидох до гардеробната, откъдето извадих три роклички и един потник с пайети в калъфи.
- Като за начало си купих това... дизайнерите там наистина са гениални. А и тъй като бяхме с връзки с другите две момичета си купихме неща от най - новата му колекция първи. Купих си и доста обувки, но едва ли ще искаш да гледаш и тях. - засмях се, оглеждайки се в огледалото слагайки роклите една след друга, без да ги обличам.

Не издържах повече.. А и не знаех как може да ме лъже така.
- Страхотни са. - усмихнах се, едва успявайки да прикрия горчивината в гласа си. - Обичам те. - усмихнах й се и отидох до нея, притискайки гърбът й в гърдите си и обвих ръце около талията й. - Точно за това ти казвам всичко.. И много се радвам, че ме прие такъв какъвто съм..
Не можех да измисля по - директен и ясен намек, а повярвайте ми, това ми се случваше рядко. Оставаше ми просто да чакам да ми каже какво става, защото все пак вярвах, че и изпитва нещо към мен..

- Нали? - усмихнах му се в огледалото. Той стана и дойде зад мен, прегръщайки ме и каза две думи, които промениха нацяло денят ми. Погледнах надолу и по лицето ми се стекоха няколко сълзи... Как можеше да казва всичко това...нарочно ли го правеше. Бях убиец, не бях от камък. Погледнах го отново и го пуснах, хващайки го за ръката. Задърпах го към гардеробната..Щях да му кажа, дори да ме убият после. Майната ми! Без да кажа нищо отворих вратите в дъното и влязох в склада за оръжия, с който ме бяха оборудвали при спешни случаи.
- Очевидно има за какво да поговорим още...- казах тихо, отивайки до един снайпер, разглобен почти на съставни части.
- Наистина бях в Китай и наистина си купих роклите от там, наистина бях с още две момичета и наистина ходихме на ревю. Но главната ми цел беше убийство...Каквато всъщност ми е работата. - говорех монотонно и безчувствено, стараейки да запазя гласа си равен, докато сглобявах оръжието и след около минута бе напълно готов и започнах да го въртя в ръцете си.

- Предполагам това беше частта, в която трябваше да бъда изненадан, нали? - попитах я и започнах да оглеждам всички оръжия, складирани в..дрешника й. - През тези няколко минути обмислях възможността да ти кажа, че не знам, но докато беше в банята намерих.. това. Не знаех какво точно става, но сега всичко ми се изясни.. И знаеш ли? Нямам си и на представа как трябва да реагирам. Знаеш, че те обичам и точно това беше причината да ти кажа, че работя за Закътри! А ти? Каква беше твоята, че да премълчиш?
Обърнах се към нея, поглеждайки я право в очите без да прикривам разочарованието си..

Кучи син! Намерил го е и си е играл със съвестта ми, само за да му кажа. Е...предполагам, че си го заслужих...
- Просто е. При това много. Ти работиш за психопат, набелязал си град. Аз работя за световна организация, която елиминира всеки, който не спазва правилата в мръсните сделки. Била съм на места, каквито дори не можеш да сънуваш... От както бях на 15 започна обучението ми. Дадат ли ми задача - изпълнявам я без въпроси. Кажа ли ти - шанса да ми дадат за задача теб се увеличават с 50 %. Ето казах ти го - до час дори главният директор ще знае за това. Доволен ли си? Ти ми каза, че се страхуваш, защото спира да ти пука кого убиваш и как, правиш го, за да отмъстиш за родителите си. На мен спря да ми пука в момента, в който започна обучението...Мислиш си, че Закъри е заплаха? В моментът, в който започне да заплашва някого, който е поискал помощ от фирмата, или е важен за плановете й, ще пратят някого и до 24 часа ще спре да съществува. - свих рамене накрая, поддържайки тона си равен, но ми беше толкова трудно да говоря.
- Аз... - погледнах надолу, отклонявайки поглед от неговия и кръстосах ръце под гърдите си. - Обичам те... Не можех да го допусна. Но ти искаше да разбереш - ето разбра го... - казах тихо, въздъхвайки тежко - А сега какво? - попитах, поглеждайки го отново и прехапах устна.

- Честно ли..? - погледнах я и взех един пистолет, който бе окачен на стената. - Не зная. Нямам си и на представа, защото не знам как трябва да се чувствам самият аз. От една страна се радвам, повярвай ми радвам се, за това че Закъри не е заплаха за теб и че няма да те убие само, защото си с мен, но от друга.. Не мога да повярвам, че независимо от всичко не ми каза. Опитвам да се да се поставя на твоето място, но.. не мога. Аз ти казах още на третата ни среща, а ти..?
Не можех да прикрия разочарованието си, но това не ми даваше право да я карам да се разкайва по този начин.
- И между другото. Знаеш ли колко ми костваше да ти кажа, че те обичам? Ти си първата, на която го казвам и след случилото се определено ще си последната.. Разбирай го както искаш.
- Закъри може и да не е толкова опасен колкото шефовете ти, но ако ми повери някаква задача, която е свързана с вас? Все пак ти си в града, който както самата каза, е набелязал. Обзалагам се, че вече и той знае за теб..

» Къщата на Изабел
» Къщата на Кейти
» Къщата на Ребека
» Къщата на Мони
» Къщата на Ирма и Мел ^^