Подземия

- Не съм длъжна да ти давам обяснение! - изкрещях. Честно, вече не ми пукаше. Като че ли го бях преодоляла. Май вече не ме интересуваше особено какво ще ми се случи. Дори да ме убие,което определено щеше да се случи, не се страхувах. Нямаше никакъв смисъл от страха и паниката, нали...? Е, въпреки всичко, инстинктът си беше инстинкт и не беше лесно да го подтискам..
- Мона, Мона, скъпя моя Мона - каза меко той покрай мен - както ти казах.... имаш още мноооого да учиш - и пак със онзи тон на учител в детската градина, той започна да ми чете своите противни безсмислени лекции... - Когато питам, искам обяснение, когато не питам, искам тишина! - продължи, обикаляйки около мен, като погледът му не променяше точката в която бе вторачен. Мен.
И сега, да, май го очакавах, шамара, така тясно свързан със всичките правила... Но като че ли не ме удари силно, а просто като напомняне на всичко което ми беше изкрещял по рано...
За моя изненада се запъти с умерена крачка към малкият, пред разпадане гардероб, който така и не бях забелязала по рано. Отвори го със леко и зловещо скърцане, което ме изкара от нерви... После с минимално движение извади от него обикновена бяла памучна тениска с дълъг ръкав...
Чудех се за какво ли му е, но веднага се сетих... Аз не бях първата в това мазе... И определено нямаше да бъда последната...

-Дръж! - метнах тениската към нея.
-К-какво?! - заекна неразбиращо момичето, неосъзнаващо какво искам от нея.
-Обличай се! - изкрещях й.
Тя стоеше леко опулено. Все едно светият ангел-пазител идва.
-Обличай! - повторих ядосано.
Тя сковано започна да навлича блузата. Затропах с крак, в знак че не искам да се бави и ако го правеше, нищо нямаше да свърши добре, за нея.
- Мърдай - сопнах й се и я побутнах грубо към вратата. Момичето, още беше в шок и не знаеше как да реагира, просто се движеше по инерция...
Изкарах я от подземията. Тя все още стресирано гледаше в една точка и не даваше вид да разбира случващото се.
Е, имах си планове... Заключих и зарязах Мона, седнала на тротоара да гледа носталгично в хоризонта и да се радва на свободата, защото скоро нямаше да види такава...