Къщата на Джъстин Робъртс

След като нормализирах дишането си и можех да мисля по- трезво придърпах завивката нагоре и се сгуших спокойно между възглавниците, унасяйки се в сладък сън. Отдавна не бях спала толкова добре...сякаш с векове не бях спала. Дори сънувах...при това доста хубав сън.
Събудих се по някое време...Отворих очи, но не виждах тавана...не знаех точно под коя възглавница се намирам, но след няколко секунди борба със завивките успях да изляза на чист въздух.
Огледах се, но стаята беше празна. Отнеха ми няколко мига да си спомня къде съм, защото това не приличаше на моята стая, но след като мозъка ми се събуди и започна да работи всичко си дойде на мястото. Отпуснах се назад на възглавниците, протягайки се с усмивка, причинена от спомените за снощи. След още няколко минути излежаване не изтърпях и реших да го потърся. Станах и...ами сега? Дори не знаех в коя част на къщата са дрехите ми. Огледах се и отидох до един шкаф. Отворих го и за мое щастие там имаше тениски. Взех една черна и я нахлузих. Малко ми беше дългичка...и малко широка..., но беше по- добре от нищо. Пооправих малко бъркотията в стаята, оправих и леглото и с тиха стъпка се запътих надолу.
По пътя се препънах във нещо. Погледнах надолу...я, панталонките ми. Взех ги и ги занесох до спалнята, след което отново слязох надолу на пръсти. Огледах хола, както и кухнята, но от него нямаше и следа. Къде ли беше? Застанах до колоната в хола, подпирайки се на нея и се огледах отново..

Реших, че независимо колко искам да я целуна, прегърна и притисна до себе си трябва да я оставя да се наспи, защото и без това бяхме прекарали незабравима нощ..
За да запълня времето реших да си сложа един бърз душ и после да се върна при нея.
Когато излязох, обаче, тя беше станала и стоеше до колоната във всекидневната.
- Търсите ли някой, госпожице? - попитах, влизайки през вратата отстрани. Все още бях само по хавлия и дребни капчици вода се стичаха по тялото ми, като се оцветяваха в различни цветове, заради светлината, влизаща през прозорците и от запалените лампи..
Отидох до нея и я прегърнах силно, целунах нежно по челото, а след това устните ми намериха нейните..

Добре..това вече беше странно. Беше ме оставил сама в къщата му ли? Това намек да си тръгвам ли беше? Огледах се за последно, възнамерявайки да се кача горе, да се облека и да си тръгвам, но след секунда чух познат глас.
- Търсите ли някого, госпожице? - попита той и можех да усетя усмивката в гласа му. Дори не се обърнах, знаех, че секунда по- късно щях да бъда в ръцете му и така стана.
Скоро усетих ръцете му около талията си. Не се сдържах и се обърнах, оглеждайки го. Ама той беше ... той беше полугол и мокър... Не беше полезно за ума ми сутрин да вижда толкова секси гледки.
- Да...търсех си супермен или батман, но намерих нещо по- добро.. - усмихнах се дяволито и отвърнах на целувката му, продължавайки я.
Определено това беше най- хубавият начин за разсънване.
- Ще си намокриш тениската..- констатирах след малко и се засмях срещу устните му - Между другото надявам се нямаш против, но не можах да си намеря блузката...все още я търся. - усмихнах се ангелски и се отдръпнах, завъртайки се, сякаш бях със рокля, а не със тениската му.
- И все пак мисля, че ми стои по - добре отколкото на теб. Ти си по- добре без нея...- усмихнах се заговорнически и отново се приближих към него, плъзгайки ръце по рамената му и ги сключих зад тила му.

- Защо трябва да търсим блузката ти? - попитах и се ухилих. - Ти самата каза, че съм батман, тоест мога да правя каквото си искам.. И първото, което искам е да те държа като заложник в тази къща! - притиснах я в колоната и водата стичаща се от тялото ми намокри тениската.
- За разлика от повечето момичета изглеждаш прекрасно сутрин. - не пропуснах да отбележа и отново я огледах от главата до петите.
Хванах я за ръката и двамата се отправихме към кухнята.
- Какво ще желаете да ви приготвя за закуска, принцесо? - измъкнах кърпата, която беше закачена на стилажа до мивката и я преметнах през ръката си, като истински сервитьор.

- Ами не знам...може би защото нямам друга тук...освен ако не ти се ходи на пазар. - казах замислено и го погледнах с дяволита усмивка.
Ммм заложник тук, а? Тоест постоянно с него? Тази идея определено ми харесваше. - До къде стигна света.. Супергерой да държи заложник невинно момиче. - засмях се и спуснах пръсти небрежно от устните му надолу до долната част на стегнатият му корем, прехапвайки устна. Той заговори, че изглеждам добре сутрин, а аз се засмях отново.
- Да, не знаеш ли, че това е най- новият стил коса.. и име си има даже. Тип "Птиче гнездо". - казах убедително и се засмях, тръгвайки с него към кухнята.
- Ммм мисля си за палачинки, които аз ще направя, докато ти отидеш да си сложиш поне някакво бельо, защото тази хавлия пада доста лесно, а аз не отговарям за действията си след като това стане. - повдигнах рамене с невинна усмивка и отворих хладилника.

- О, да не би да казваш, че си невинна? Сега вече мога да кажа, че и лъжеш.. - усмихнах й се. - Макар и за кратко време ми е ясно, че не си невинна.. - ухилих се и я притиснах в един от шкафовете, като започнах да я целувам по врата и да се качвам нагоре към устните й, но точно тогава спрях и се отдръпнах от нея.
- Е, слушам, шефе! - козирувах и - Все пак не искам да изгорим кухнята.. - ухилих се и без да кажа и дума повече се качих по стълбите.
Когато се облякох и слязох долу Сам беше почти готова, отидох до нея и я прегърнах през талията.
- Имаш ли нужда от помощ? Макар че не гарантирам какво точно ще правя - ще помагам за палачинките или това.. - последните думи прошепнах на ухото й, а след това леко го захапах. - Ти избираш...

Честно казано и аз не си вярвах на онова за невинното момиче. Засмях се, докато той се притисна до мен и целуна няколко пъти кожата на шията ми. Така можех да си прекарам цял век.
- Ако продължаваш така тази кърпа може да падне наистина, затова къш нагоре. - Засмях се отново, целунах го по устните продължително и го бутнах назад, обръщайки се отново към продуктите. Сложих няколко яйца, мляко и всичко останало, което беше нужно във една купа и започнах да разбърквам. След малко пуснах печката, след това и аспиратора и започнах да правя палачинките.
Малко преди да сложа сместа за последната палачинка в тигана той се появи облечен. Прегърна ме и ми предложи помощ...един вид.
- Момент. - накарах го да изчака и изсипах сместа. Оставих купата във мивката и се обърнах към него.
- Последната е почти готова, така че нямаш работа по палачинките. - казах небрежно, стараейки се да изглеждам безразлично, но не се получи особено. Опитах се да сдържа усмивката си, но накрая не издържах и през устните ми излезе лек смях. Увих ръце около врата му и го целунах. Целувката се проточи малко, но трябваше да спра, ако не исках, както той каза "да запаля кухнята". Пуснах ръцете си и се отдръпнах.
- Ще си изгоря палачинката заради теб. - оплаках се намръщено и отидох до тигана. Преобърнах я няколко пъти, подсигурявайки се, че е изпечена от всякъде и я изкарах. Загасих котлона и сложих тигана във мивката.
- Закуската е готова. - съобщих, слагайки чинията със палачинките на масата. Сложих две чинии, прибори и чаши, поразрових се из хладилника за някакви сладка и сокове и тях също ги сложих на масата, заедно с кафетата.

Двамата седнахме на масата и аз отпих една глътка от кафето. Сложих шоколад върху палачинката и я навих.
- Сега разбрах, че на само изглеждаш страхотно през всичките двадесет и четири часа от денонощието, а и че умееш да готвиш, ако правенето на палачинки може да се нарече готвене.. - засмях се на последното и отхапах още една хапка.
Преместих се и седнах до нея, като плъзнах свободната си ръка през талията й. - Наистина ли не те е страх от Закъри?
Знам, че подхванах доста болна и неподходяща тема, но все някога трябваше да се случи..

- Прав си, не е готвене. Но мога и други неща. - намигнах му и отпих от кафето си. Взех една палачинка, сложих й някакво сладко и започнах да се храня. Той се премести по- близо до мен, и сложи ръка на кръста ми. Усмихнах му се и отпих от кафето отново, когато той попита за Закъри. Едва не се задавих, но се овладях и го погледнах учудено.
- Откъде ти хрумна тази тема точно сега? Наистина ли искаш да говорим за това? - попитах, а той кимна леко. Въздъхнах и се обърнах към него нацяло.
- Виж...Да бъда с теб представлява риск той да ме открие. А ако той ме открие това значи край на живота ми. Да, страх ме е от представата за него, от това, което може да ми направи, но... може да ме сметнеш за луда, но ми е интересно да се запозная с него - засмях се за кратко - А и това е само може би, а няма да пропусна възможността да съм с теб, особено след като си първият човек, с който имам истинска връзка...ако това е връзка де. - повдигнах рамене и отхапах от палачинката си.

- Ти на какво мнение си? - попитах и направо се изправих от стола. Хванах Сам за ръката и тя също се изправи. Опря се на масата, а аз я притиснах към себе си.
- Ти искаш ли да е истинска връзка, или не? - устните ми вече обхождаха всеки един сантиметър от кожата на врата й, оставяйки на места малки влажни след, а ръцете ми бяха обвити около талията й.
Поне вече знаех едно - исках да бъда с нея, не само за една нощ, не само за да се забавлявам. Наистина исках да бъда с нея и имах много силни чувства. Странно беше, че мога да установя какво изпитвам за толкова малко време, но го чувствах със сърцето си и просто бях убеден.

Той ме накара да се изправя и ме притисна към себе си, питайки дали искам всичко това да е истинско. Увих ръце около врата му и се оставих в ръцете му. Целувките му бяха толкова сладки...
Плъзнах едната си ръка по врата му, спирайки на лицето му. Повдигнах лицето му към своето, откъсвайки го от шията ми и го целунах нежно и продължително.
- Разбира се, че да...досега нямаше да ти помня името, ако не беше така. - измънках срещу устните му, докосвайки неговите със своите едва-едва, докато говорех.
Целунах го още веднъж, но ми стана смешно и се засмях.
- Имаш вкус на шоколад. - констатирах, смеейки се леко и долепих устни до неговите за кратко.
- Обожавам шоколад! - съобщих и се усмихнах ангелски.

- А ти на.. сладко от.. - целунах я още веднъж, доста продължително при това - сладко от ягоди. - обявих доволен, че съм познал и отново я придърпах към себе си, плъзгайки ръка по талията й.
- Между другото това с името трябва да ме ласкае, нали? - усмихнах се дяволито и отново седнах на масата, взимайки още една палачинка. Този път сложих някакво сладко от череши, което дори не знаех че имам.
- Е, сега и на пазар ли ще ме водиш или се шегуваше по -рано? Наистина се надявам да се шегуваш, защото толкова привлекателна жена като теб - вече определено се подмазвах - Би трябвало да се застоята много време по магазините, за да изглежда по този начин..

Седнахме, довършвайки закуската и той започна да увърта, че не му се ходи на пазар.
Засмях се с глас и след като приключихме раздигнах чиниите, зареждайки съдомиалнята.
- Съжалявам, но щом имаш намерение да ме държиш като заложница имам нужда от дрехи, макар и да знам, че ще възразиш не мога да ходя по тениската ти 24 часа. - обясних съвсем спокойно. Пуснах я и се върнах при него, премятайки крак през неговите и се настаних в скута му с лице към него. Сложих ръце на раменете му и ги спуснах бавно надолу по гърдите и корема му, след което обратно нагоре.
- Така че веднага след като си намеря блузката тръгвам... - обясних с миличък тон и оставих няколко целувки по врата и челюстта му - ... и ти идваш с мен! - добавих със същия тон и ентусиазирано изражение. Доближих се до устните му и го целунах съвсем леко, след което станах и тръгнах да си търся блузката, подскачайки си.

- Боже.. знаех, че няма да се отърва, но поне трябваше да опитвам, нали? - изправих се с нежелание и започнах да изкачвам стълбите.
- Знаеш ли, трябва да се чувстваш много, много поласкана, защото си първото момиче, с което се навивам да отида на пазар..
Завъртях очи при споменаването на последното и влязох в спалнята. Облякох си едни маркови дънки и някаква прилепнала по тялото ми тениска и отново слязох долу.
- Е, готова съм, принцесо, кажете къде ще отидем първо?

Намерих си блузката и се качих нагоре, обличайки се набързо. Приведох косата си в нормален вид, както и грима.
- Е, квит сме...ти ще дойдеш с мен на пазар, а аз ти помня името. - обясних и се засмях, когато го видях. Господи боже, защо тези тениски трябваше да са толкова прилепнали.
Прехапах устна и се приближих към него бързо и го целунах бурно. Знаех до къде ще стигне всичко това и нямах против, но сега щяхме да ходим на пазар! Това беше по - важно..за момента. Насилих се да спра и се отделих от него.
- Ти си ужасен човек! - казах задъхано и тръгнах надолу. Взех си палтото и се качихме в колата ми.
- Как къде, принце мой...в мола естествено. - засмях се.
- Току виж са заредили нещо ново. - казах ентусиазирано и тръгнахме към мола.

След като се прибрахме в неговата къща разтоварихме покупките в спалнята.
- Сядай тук, аз ще ти направя малко ревю. - намигнах му и го целунах продължително.
- Но няма да пипаш, докато аз не кажа.- предупредих го и захапах леко устната му. Целунах го отново и го бутнах да седне на спалнята. Взех трите специални торбички и влязох в банята. Сложих първо комплекта червено и черно, пуснах косата си, прокарвайки пръсти през нея, пооправих малко грима си и излязох бавно.
- Е, какво мислиш за изненада номер едно? - попитах, вървейки към средата на стаята. Завъртях се бавно, оставяйки го да огледа модела от всички страни и повдигнах вежда в очакване.

- Мм подаръка определено е божествен и ме остави без думи, но трябва да кажа че без него.. Ами ще си много по - хубава. - засмях се и понечих да стана, само че тя ме бутна обратно на спалнята и влезе, за да ми покаже "изненада номер две"
- Ако знаех, че изненадите ще са такива щяхме да останем в магазина цял ден.. Щеше да си заслужава.. - засмях се.

Очевидно подаръците му се понравиха. Показах му и трите изненади. Накрая съблякох всичко и наметнах един халат, загръщайки се с него.
- Следващият път, ще ме слушаш. - усмихнах се дяволито и се приближих към него. Той се учуди, че най- накрая се приближавам, но не възрази. Преметнах крак през неговите, настанявайки се в скута му и увих ръце около врата му, оставяйки халата да се разгърне сам.
- Значи така е най- добре? - попитах, целувайки го по шията.

- Определено.. - засмях се и набързо махнах халата. - Това е излишно.. - захвърлих го на пода и я притиснах към себе си.
- И както казах в магазина, трябва да отбележа, че вече не помня в кой беше дори.., ще те накажа, за дето се държа така. - хванах я през талията и за нула време я бутнах на леглото, заставайки над нея.
Започнах да я целувам по устните, по врата, гърдите и корема.
- Да знаеш, че наказанието няма да е много хубаво..

Със скоростта на светлината се оказах на леглото, а от халата нямаше и помен. Устните му започнаха да обхождат кожата ми, а аз се усмихнах доволно, въздъхвайки блаженно.
- Съжалявам, бях лошо момиче и ще си изтърпя наказанието. - казах дяволито и се надигнах, открадвайки си още една целувка.
- Прави каквото искаш с мен. - допълних, горейки от желание. Жадувах за целувките и допира му, за всяка част от него. Плъзнах ръце по тялото му, стигайки до края на тениската му и я дръпнах нагоре, изхлузвайки я. Хвърлих я някъде до леглото и ръцете ми зашариха по гърба му.

- Наказанието ще бъде много лошо.. - предупредих я и за нула време бях над нея. Обвих краката си около нейните, а ръцете ми започнаха да шарят по всяка част от перфектното й тяло..
Устните ми се впиха в нейните, а след това продължиха надолу по гърдите и корема, карайки я да изстене.. Поставих ръцете си от вътрешната страна на бедрата й и с бързо и рязко движение я придърпах към себе си.
- Сигурна ли сте, че искате да ви накажа, госпожице?

О, господи...Докарваше ме до лудост, дори полу съблечен. Устните му ме изпиваха, разпалвайки пожар навсякъде, откъдето минат, а по тялото ми не остана кътче, което ръцете му да не бяха докоснали.
Когато ме придърпа към себе си по- силен стон излезе от устните ми, но не от болка, а от удоволствие. Усещах всяка негова извивка срещу своите и копнеех да разкарам останалите дрехи от него. Исках го толкова много... Много повече, отколкото днес в мола.
Разтворих крака, увивайки ги около кръста му и впих устни в неговите, прокарвайки пръсти през косата му.
- Мхм..- издишах срещу кожата му, когато устните му се преместиха отново на шията ми. - Да! - потвърдих, но излезе по- скоро като поредната въздишка, усещайки как вече и езикът му оставяше горещи влажни следи.

Притиснах я още по - плътно към себе си.. Така всяка нейна извивка идеално пасваше с моите..
Поставих ръцете си на талията й, придърпвайки я максимално под себе си. Устните ми отново зашариха по тялото й и всеки един нейн стон ме караше да се възбуждам още повече. Бавно проникнах в нея, наслаждавайки й се докрай. Цял ден ми мислех само за това как ще бъде моя и сега при мисълта, че вече я имам се чувствах превъзходно..

Не след дълго го усетих навсякъде...Чувството беше неописуемо..Хвърляше ме толкова надълбоко в море от собствените ми емоции, че ме караше да се давя в тях. Прехапвах устни или възпирах въздишките си с неговите устни, но някои все още не успявах да ги задържа. Имах чувството, че ще експлодирам от удоволствие... Той ме караше да се чувствам толкова...жива и значима.
Ноктите ми се забиваха в гърба му, оставяйки следи, но просто не можех да мисля за това...само за него! Движехме се в синхрон като едно цяло, а чувствата ме заливаха като цунами.
По някое време дойде и самият сладък край, пращайки ме на границата на съзнанието и безсъзнанието. Отпуснах се на завивките, нямайки сила дори да помръдна. Всяка частица от тялото ми бе изцедена до край. Погледнах го в очите за пореден път и се усмихнах леко, надигайки се, за да си открадна последна целувка, но този път бавна и чувствена. Отпуснах се на възглавниците и тъкмо започнах да се унасям в сладък сън, когато мелодията на телефонът ми се разнесе из стаята.
Опа...Познавах тази мелодия..
Станах светкавично, загръщайки се с чаршафа и вдигнах, проговаряйки строго и напрегнато.
- Да?
- Отпуската ти свършва, имаме нова задача за теб. - прозвуча така познатият ми глас от другата страна.
- Кога да се явя? - изстрелях следващият си въпрос веднага.
- Утре в девет да си тук. Ще получиш инструкции и екипировка и веднага тръгваш. - обясни гласът.
- Ясно! - отвърнах сериозно.
- Така те искам. До утре Скот. - каза накрая и в следващият момент чух свободният сигнал.
- По дяволите! - изругах тихо и оставих телефона, връщайки се в леглото.

- Какво има? Да не беше шефа? - попитах и се засмях, прегръщайки я през талията. придърпах я към себе си и я целунах по врата, а после захапах ухото й.
тя обаче продължаваше да гледа недоволно и да ругае, за това се изправих и се облегнах на таблата на леглото.
- Наистина какво има? - попитах отново, а тя се обърна към мен.

» Къщата на Мони
» Къщата на Ирма и Мел ^^
» Къщата на Изабел
» Къщата на Кейти
» Къщата на Ребека