Къщата на Джъстин Робъртс

Отвън:

Къщата на Джъстин Робъртс Private-house-lake-hollywood-6

Терасата:

Къщата на Джъстин Робъртс Private-house-lake-hollywood-7

Терасата от другата страна:
Къщата на Джъстин Робъртс Private-house-lake-hollywood-1

Басейнът:

Всекидневната:
Къщата на Джъстин Робъртс Private-house-lake-hollywood-4

Кухнята:

Къщата на Джъстин Робъртс Beautiful-kitchen-slideshow-01

Спалнята ми:
Къщата на Джъстин Робъртс 2407554m

Банята ми и дрешника към нея:
Къщата на Джъстин Робъртс 3075253K

Вечерта се прибрах в нас.. Не мога да определя точно как се чувствах.
Съсипан? Шокиран? несигурен? Вероятно.. но, ако го отричах само щях да залъгвам себе си точно както прави Саманта.
Отдавна не ми се беше случвало, но не спах цяла нощ. Обикалях из стаите.. Гледах, или по - скоро превъртах каналите по телевизията.. Даже се реших да си подредя стаята, но никакъв ефект.. Все още го имаше онова странно и необяснимо чувство, че независимо, че съм постъпил правилно нещо в мен не е същото вече..
Чак сутринта към шест успях да заспя и то на дивана пред телевизора. Мислех си, че всичко ще бъде по старо му, че след около седмица - две ще я забравя..но, нещо ми подсказваше, че няма да стане така..

Когато се събудих и се погледнах в огледалото в банята, докато се миех, забелязах сенките под очите си и цялата умора изписана по лицето ми. Това, че не бях спал ми се отразяваше и независимо, че може би беше невъзможно прецених, че ще е добре днес да си остана вкъщи и да се опитам да се наспя..

След като се прибрах и разтоварих покупките и първата ми работа беше да меря новите дрехи отново и да ги комбинирам с различни други от моя гардероб. Мерех с часове... Накрая толкова бях разхвърляла всичко, че реших да си подредя гардеробната. Поръчах си пица и се залових със подреждането. Часовете минаваха, а аз имах чувството, че никога няма да свърша...имах наистина ужасно много дрехи.
Пицата пристигна по някое време. Слязох до долу и отворих вратата на доставчика, но той ме зяпна и имах чувството, че всеки момент щеше да му потече някоя лига. Огледах се и тогава разбрах, че всъщност бях забравила нещо - дрехите си. Бях по къси панталонки и черен сутиен. Тъкмо щях да пробвам новата туника.
Засмях се леко и той явно се разконцентрира. Подаде ми кутията, аз му платих и му затворих вратата под носа. Върнах се нагоре и продължих със заниманието си, вечеряйки в движение.
Може би към три и половина сутринта вече бях напълно готова. Прозях се, протегнах се и се запътих към леглото си.

** Три дни по- късно **

Поредната сутрин...не можех ли да заспя и да не се събудя. Защо изведнъж живота ми се струваше толкова скучен. Два пъти ходих до мола, дори с татуировка и обеца се сдобих.
Вече се бях преместила да спя в моята си стая, сменяйки всички завивки и калъфки, но спомените все още оставаха. Защо ми беше толкова трудно да забравя една проклета вечер?
Станах от леглото с нежелание и погледнах часовника. Макар да беше два следобяд до края на деня оставаше страшно много време. Как щях да изтрая поредният ден. Вече започна да ми писва от тази меланхолия.
Влязох под душа, след което измих лицето и зъбите си и се отправих към гардеробната си.
Добре де, какво щеше да стане, ако например...само например... отида да го видя. Само още една нощ с него..., за да си докажа, че между нас няма нищо, за което той бълнуваше.
А и вече бяха минали колко? Шест дни? Той сигурно вече дори не помни името ми и не помни щуротиите, които ми наговори. Не, че това променяше факта, че работеше за перко номер едно в града... Или по- скоро перко-сериен-убиец-маниак. Това до известна степен правеше и Джъстин перко-убиец, но не там ми е мисълта...
Исках да разбера повече за него, макар да не намирах точна причина, защо се интересувам толкова много от него. Все трябва да има някаква причина да стане...това, което е сега.
В смисъл...той си беше съвсем нормален човек...вечерта, прекарана с него определено ми доказа, че е истински мъж... Но защо е избрал този начин на живот? Какво го е подтикнало към това?
Толкова много въпроси се въртяха в главата ми и знаех къде ще намеря отговорите. Въпроса беше да събера смелост и да преглътна гордостта си. Беше ясно...така или иначе ще се мре. Дали да чакам Закари да ми прати бележка или да научи, че един от подчинените му има връзка с откачалка като мен... Всъщност дори ми беше интересно да се запозная с тази личност...Боже, съвсем се побърках.
Това не можеше да продължава така...Трябваше да направя нещо! Не можех да продължавам с тази меланхолия. Щях да го открия!

* Няколко часа по- късно *

Добрее...намерих адреса му в телефонният указател (надявах се да живее там, все още и да си е у дома). Сега оставаше да отида. Хайде де, Сам. Можеш да го направиш!
Запътих се към гардеробната си и намерих някакви дрехи - бяло бюстие и черни къси панталонки. Облякох се набързо, оправих прическата и грима си и слязох надолу. Взех палтото си, взех ключовете за колата и отворих входната врата.
Погледнах някъде навън и си поех дълбоко въздух.
"Ти можеш, Саманта! Направи го!" - окуражих се на ум и затворих вратата, заключвайки я. Влязох в колата си и запалих двигателя, потегляйки по алеята и надолу по улицата. Пуснах си радиото в колата, за да се опитам да се разсея от мястото, накъдето бях тръгнала.
Истината беше, че водех вътрешен спор със самата себе си.
Едната част от мен крещеше, че това е грешен вариант, че трябваше да си остана в къщи и да се заставя да не ми пука. Да отида на поредният купон, да преспя с някой непознат и всичко да е по старо му. Но щеше ли да бъде така наистина? Не мисля...
Погледнах за миг настрани... Слънцето почти залязваше зад хоризонта. Нима бях прекарала цял ден в мисли? И все пак гледката беше хубава. На небето се виждаха тук там няколко звезди, показвайки се зад малки облачета, пръснати по небето. А последните и всъщност най- силните и най- красивите слънчеви лъчи ги озаряваха в различни цветове...Синьо, лилаво, розово, оранжево... Беше си цяла магия.
Въздъхнах отново и натиснах педала на газта, увеличавайки скоростта.
Другата част от мен нямаше търпение да го види. Изтръпваше при мисълта, че ще бъда близко до него отново. Дали всичко щеше да свърши в леглото отново? Едва ли, последно го изгоних от нас, при това преди шест дни. Нищо чудно да го заваря с друга...или с оргия?
Ъгх... ужас. Бях твърде голяма фантазьорка. Трябваше да успокоя въображението си! Просто ще отида, ще го доразпитам, за да задоволя любопитството си и ще си тръгна. Това е. Това трябва да е!
След, може би петнадесет минути вече бях на дадения адрес. Паркирах на алеята и бавно, но с уверена стъпка тръгнах към входната врата.
Нямаше връщане назад, каквото ще да става! Аз бях тук в този момент и не съжалявах!
Прехапах устна и почуках на вратата няколко пъти, след което натиснах звънецът веднъж и зачаках отговор...

П.П. Съжалявам, за извънредно дългият пост, просто ми дойде музата за писане.. ;д

С дни наред стоях вкъщи. Не знаех какво да правя, нито къде да отида . Трябваше да стоя далеч от Саманта, но не можех . Трябваше да си тръгна , но нещо в мен не ми позволяваше. Толкова слаб ли бях?Жената, която трябваше да мразя, за да не й навредя, жена която най-вероятно ме мразеше поради причината, че бях постъпил по този начин с нея не ми позволяваше да мисля нормално и да върша обикновените си задължения.. Дори и да изпитвах друго, дори и да я харесвах, не смеех да призная дори пред себе си.
Просто стоях вкъщи с дни наред, обикалях от стая в стая и се чудех как да я забравя..
В крайна сметка реших, че единственият начин е да я заменя с друга.. На третият ден най - после излязох от вкъщи и отидох в първият клуб..
Вероятно не искате да чуете подробности относно това как прекарах следващите три дни и нощи, за това ще ги спестя.. Просто трябва да отбележа, че тези момичета изобщо не помагаха на опитите ми да забравя Сам.. Не бяха добри колкото нея, бяха толкова лесни и елементарни..

Вече бяха изминали шест дни откакто не я бях виждал, шест дни в които редовно мислех за нея, но и усърдно се опитвах да намеря начин да я забравя, да я изритам от живота си и да искам всичко с нея да не се е случвало, да не съм я срещал.
Точно когато се облякох и тръгнах към входната врата, за да направя поредния опит да я забравя чух няколко почуквания по масивната махагонена врата, а след това и звънецът се разписука. Мамка му! Защо точно сега?! Какво, пак ли Закъри имаше работа за мен? Перфектен момент просто..

Отворих вратата небрежно и дори не погледнах човека стоящ пред мен..
- Какво...?
Преди да довърша я видях. Стоеше на прага на собствената ми къща и ме гледаше право в очите. Беше облечена страхотно, както винаги, като дрехите й подчертаваха красивата й и стройна фигура. Изведнъж се изплаших от себе си. Къде бяха нехайството и небрежността, които трябваше да ме съпътстват, когато я видех..?
- Какво правиш тук? - попитах я и отстъпих назад, за да може да влезе..

Подпрях се на касата на вратата, чакайки да ми отвори.. Успокоих се, когато чух стъпките му вътре. След няколко секунди ми отвори ... с яке. Очевидно щеше да излиза. Както и предполагах.
- Няма "здрасти", нито "разкарай се". Хм, интересно. - усмихнах се леко и се изправих. Огледах го закратко..
- Ти ще излизаш предполагам...бях дошла за... всъщност няма значение, може да почака. Приятна вечер. - кимнах разсеяно.

Набързо свалих якето си и го захвърлих на един стол. намиращ се в близост до вратата..
- Саманта... почакай.. Не е "няма значение", кажи ми за какво дойде, моля те.. Моето излизане може да почака..
Усмихнах й се и тя влезе в къщата. Поканих я във всекидневната. Камината беше запалена и малките, но доста силни и буйни пламъчета на огъня образуваха различни причудливи форми на пода.. Трябва да призная, че обстановката наистина беше доста добра..
- Няма "разкарай се", защото знам, че дори и да го кажа ти няма да го направиш.. - заасмях се, а тя не ми отговори и се настани на един от столовете. - Нещо за пиене? - тръгнах към мини бара и си налях една текила..

Той ме спря и ме покани вътре, отклонявайки, че излизането му може да почака. Чудно колко ли можеше да чака това излизане, след като на мен ми се искаше да му се хвърля на врата? Кимнах и влязох. Настанихме се във хола предполагам. Седнах на дивана, докато той обясняваше защо няма "разкарай се". Усмихнах се леко, загледана в огъня. Но нямаше и "здрасти"... Докато се усетя той питаше за питие. Погледнах го преценяващо.
- Същото като теб. - казах накрая. Той ми донесе чаша с ...текила? Мм добре. Та донесе ми чаша с текила и седна на другият край на дивана, чакайки отговор на въпроса какво правех тук...
Ами сега? Всъщност какво, по дяволите правех тук? Намирах си извинение да го видя, ето какво. Ах, Саманта... Погледнах го за секунда, след което отпих от питието и отклоних поглед.
- Ами... - добреее, измисли нещо...Какво ще кажеш за истината? И без това си тук...Давай! - Ами аз...- Хайде Сам, ДАВАЙ! Въздъхнах и започнах - Просто през последните няколко дни се чувствах тотално...ъм... - опитах се да намеря подходящата дума...зомби?отегчена?луда? - да кажем, че не бях много добре. Ходих на пазар два пъти, дори имам две нови придобивки и все още се чувствам като...зомби може би.. - заобяснявах, но млъкнах. Пак нямах извинение защо съм тук. Мамка му, не трябваше да идвам!

- Ахаа.. - изхлих се и се приближих до нея, прошепвайки в ухото й: - Значи все пак дойде да ме видиш.. - наклоних се към вратът й и съвсем леко устните ми го докоснаха. Тя изтръпна и стисна чашата в ръката си. - Леко, след малко ще строшиш чашата от стискане.. - усмивката на лицето ми се разшири, а ръката ми започна да шари по бедрото й.
Джъстин спри! Защо трябва да се държиш като идиот през цялото време, когато си с нея? Успокой се и се върни обратно на другия край на дивана!
След още малко убеждаване на самият себе си се отдръпнах от нея..
- Извинявай.. не исках..да.. - замълчах си.. нямаше смисъл. Просто ми беше приятно, че е до мен и може би за миг забравих за това, че ако бъда с нея мога да й навредя..

О, супер. Защо не си държиш устата затворена? А да, защото си куха. Сега щеше да ти го натяква до края на живота ти. И на всичкото отгоре само докато се приближи и сърцето ми подскочи. Устните му докоснаха едва- едва кожата ми, като криле на пеперуда, но беше достатъчно да усетя и парещият му дъх, за да настръхна. От друга страна ръката му никак не беше толкова внимателна, колкото устните му и най- спокойно се плъзна по бедрото ми. Идиот... И какво стана накрая? Отдръпна се. Защо не продължи? Защото е идиот! А аз защо съм тук? Защото съм идиот!
Надигнах чашата отново и отпих една по- голяма глътка, когато го чух да се извинява. Едва не се задавих, но преглътнах и го погледнах, повдигайки вежда. Брей...
- Както и да е. - продължих, пренебрегвайки постъпката му. В един момент осъзнах, че все още бях с якето си..
- Та ти накъде беше тръгнал? Сигурен ли си, че не те спирам от нещо важно? - попитах, докато разкопчавах палтото. Свалих го и го оставих на облегалката на дивана, след което се облегнах в края му и погледнах към него.

- Нищо важно, всъщност.. - усмихнах й се и се зачудих какво да й кажа.. - Просто щях да излизам с.. приятел..
Отново се приближих леко към нея..
- Знаеш ли.. почти съм сигурен, че през целите тези дни.. - не уточних колко са, за да не разбере, че съм ги броил. - Си била на сухо, даже не почти, а напълно сигурен.. - приближих се още към нея и рамото ми се опря в нейното.. - Не, че казвам нещо лошо.. просто уточнявам фактите.. - ухилих се и отпих една сравнително голяма глътка от текилата си.
- Та.. какво ще правим сега?

Хвърлих му един поглед и се засмях.
- Защо си мислиш така, драги мой? - попитах с насмешка и повдигнах вежда любопитно. Всъщност беше вярно, но не защото не можех да си хвана някой...дори онзи, който ми донесе пицата. След като човека едва не получи удар, отваряйки му по сутиен и къси панталонки съм сигурна, че нямаше да ми откаже. Просто бях прекалено заета да се радвам на обецата и татуировката си. Но както и да е. През годините бях станала страхотна актриса, така че бях съвсем спокойна.
- Всъщност си прав, но в моя свят има по- важни неща от секса...Като например външният ми вид...за който се погрижих доста добре. А и направих някои други промени по себе си, така че времето ми беше доста ограничено, за да се занимавам със идиоти. - усмихнах се самодоволно. Нищо не можеше да ме пречупи каквото и да става. Това беше най- важният закон за мен.

Това направо си беше като шамар, или като удар с мокър парцал. Независимо, че допреди малко си мислех, че трябва да я отпратя сега целта ми беше друга - да я подлудя, да я накарам да ме иска..
- Така ли..? - казах, приближавайки се към нея.. - Не ми изглеждаше, че "не си губиш времето с идиоти" докато беше с мен..
Поставих ръцете си от двете страни на лицето й и застанах над нея.. Наведох лицето си към нейното и съм сигурен, че вече усещаше дъхът ми да гали кожата й. Цялата видно изтръпна и усмивка отново полази по лицето ми.
Отново поставих ръката си на бедрото й я притиснах между себе си и дивана.
- Готова ли си да забравиш за всичко само за малко..?

Той започна да се приближава повече, от колкото беше нормално. Това не ми харесваше. Никак даже. Тоест... не харесваше на здравият ми разум. Но пък от друга страна бях между дивана и него...Кой дявол ме навря в края на дивана, мамка му.
- Говорех за тези дни, Джъстин. - поясних. Видях, че няма друг начин да се измъкна, но ми хрумна един. Надявам се само ангелите ми да са достатъчно силни.
Не отговорих директно на вторият му въпрос. Просто го целунах и го бутнах назад, намествайки се в него с лице към него. И точно, когато усетих самодоволната му усмивка сграбчих една възглавница и го цапнах с него, а аз се изправих. Взех чашата си, глътнах на екс остатъка от питието и отидох до бара, за да се самообслужа с още текила.
- Защо си мислиш, че съм толкова загоряла, че да дойда при теб само заради секс? - попитах и си налях още една чаша. Седнах върху бара, кръстосах крака и отпих от новото си питие.

Така значи.. усмихнах се и се изправих, отивайки зад нея..
- Определено не си дошла заради това.. нещо повече е, явно не е просто секс.. - усмихнах й се и я хванах през талията. Опрях я в колоната, повдигайки краката й във въздуха. Обвих ги около кръстът си и с малко усилие избутах бюстието надолу. Започнах да я целувам по врата, като слизах надолу към гърдите..
Тя изстена и изпусна, току що напълнената чаша с текила на земята..

Този човек беше самият дявол! Защо не ме оставяше да говоря... Уж дойдох, за да го питам за работата му, за живота му..., а той спираше опитите ми да мисля дори.
- Джъстин, стига, аз просто... - започнах, но когато стигна до долната част на деколтето ми един стон се изплъзна през устните ми. Притворих очи и прехапах долната си устна, без да осъзнавам, че всъщност пуснах чашата, докато не чух как със трясък се разбива по пода на хиляди парченца. Да, това ме извади от транса ми, но позата, в която се намирах и обстоятелствата...Ох, мамка му!
Увих ръце около врата му, притискайки го към себе си и впих устните си в неговите, в продължителна и доста разгорещена целувка, захапвайки леко долната му устна.

Разсипалата се на пода текила изпръска крачолите ми, а малките парченца стъкло се забиваха и скърцаха под дебелите подметки на обувките ми..
След като захапа долната ми устна нещо ми прищрака.. Вече не беше само игра, наистина я исках!
Носейки я на ръце тръгнах към дивана. Когато я поставих на меките възглавници и връхчето на езика ми докосна устните й ледени, и в същото време горещи тръпки побиха цялото ми тяло.
Започнах да разкопчавам копчетата на бюстието й.. Не можа ли да облече нещо по - елементарно? Както и да е, след няма и минута се бях справил. Оставих го на облегалката и прокарах езика си по вратът й като през това време прокарах ръката си под гърбът й и разкопчах сутиена й. Краката ми собственически поставени от двете страни на нейните, я задържаха на едно място. Устните ми достигнаха до гърдите й и леко захапах едното й зърно.. Тя изстена от удоволствие, заливайки възбудата ми..

Какво правиш Джъстин? Трябва да спреш веднага преди да е станало твърде късно.. Боже, вече беше късно...
- Сам.. чакай.. - казах и се отдръпнах от нея.. - Само усложняваме нещата..

Тотално се бях отказала да се боря. Мислех отново да се отдалеча, или да се опитам поне, но вече просто не исках. Наистина дойдох тук за разговор, но сега като се замисля разговора можеше да почака. Когато внезапно бях и без сутиен вече не знаех на кой свят се намирам. Зарових пръсти в косата му, притискайки се възможно най- близо към него, като се имаше предвид, че бях прикована към дивана и си мислех, че ще се възпламеня, както дърветата в камината, когато той се отдръпна.
Отнеха ми няколко секунди, за да се осъзная. Погледнах го въпросително, но видях, че той беше сериозен, казвайки, че това само усложняваше нещата.
Въздъхнах и намерих сутиена си, слагайки го отново. Станах от дивана и се пресегнах зад него да си взема бюстието.
- Прав си...- кимнах и прокарах ръка през косата си, поглеждайки надолу към него. - Не биваше да идвам... Просто от няколко дни главата ми е пълна със въпроси и на всичките отговор можеш да дадеш само ти. Тоест те са един вид за теб...не знам откъде е това любопитство, не искам да отговаряш ако не желаеш... Просто трябваше да те видя поне още веднъж.. - обясних и погледнах към пода.
- Съжалявам за чашата и за текилата. - засмях се леко.

- Няма проблем.. - усмихнах й се и независимо, че се бях отдръпнал продължавах да следя всяко едно нейно движение и всяка една извивка на тялото й. И тогава я видях. Някаква тауировка на всичкото отгоре с обица..
- Какво си направила? - попитах. Просто не знаех как да реагирам, Беше страшно, направо влудяващо, секси, но защо разваляше тялото си по този начин. - По - точно защо?
Погледнах я право в очите й след това взех чашата с алкохол, която пред няколко минути бях оставил на бара.. - Искаш отговори? Добре, ще ги получиш само при положение, че и ти ми дадеш.. - седнах на дивана, възможно най - далече от нея..

Той се беше втренчил в някаква част на тялото ми очевидно. Погледнах надолу и се засмях на реакцията му.
- Нали ти казах, че имам нови придобивки... - повдигнах рамене и прокарах пръст по завъртулките...всъщност не беше нищо голямо...най - много да е 5-6 см.
- Защо ли? Ами.. исках да променя нещо значително, а и винаги съм искала да имам, просто се чудех къде да бъде...Мислех да си направя на кръста, но като чух момичето преди мен как крещеше се разубедих...в крайна сметка не болеше чак толкова много. - повдигнах рамене.
- Не ти ли харесва? Аз си я обожавам. - казах и се завъртях с танцови стъпки.
- Добре, какво ще кажеш да правим така...въпрос за въпрос. Аз ти задавам един и след като ти отговориш задаваш един на мен. Съгласен? - повдигнах вежда и си облякох бюстието.
- Ти задавай първи...аз ще намеря къде криеш стирка за под и прахосмукачка, за да събера чашата. - отвърнах усмихнато и тръгнах да търся килер..

- Не се притеснявай аз ще го оправя.. - усмихнах й се и тръгнах на другата страна. След малко се върнах и носех необходимите неща. Като разчистихме бъркотията двамата със Самнта седнахме от двата края на дивана, а аз дори не смеех да я погледна в очите..
-Е, аз съм първи.. - усмихнах се й я погледнах. - Отговори ми честно.. Когато дойде.. Какво точно очакваше да се случи и защо точно го направи? Каза нещо за някакви разговори.. моля те, сега ми кажи за какво става дума..

Независимо от това, че знаех, че бъдейки с нея ще й навредя една малка частица вътре в мен се надяваше, че тя ме харесва, че не иска просто да ме използва, за да се докопа до информация за Закъри..

Заедно почистихме и след това седнахме на дивана в двата му края. За мен беше по- безопасно така, защото знаех, че ако се приближа към него нямаше да устоя на изкушението да го докосна отново.
Изведнъж навън се чуха гръмотевици. Всички светлини премигнаха няколко пъти и след това край. Токът угасна нацяло. Погледнах през прозореца и видях, че всъщност целият град беше потънал в мрак. След малко започна и да вали...в началото беше бавно, но след няколко минути си валеше като из ведро.
Просто перфектно...Седях в единият край на дивана с ръце увити около краката ми и брадичка подпряна на тях, в тъмнината, гледайки навън през прозореца. Добре, може би съвсееем малко се страхувах от гръмотевиците..., но си имах причини!
Дъждът от друга страна ми действаше успокояващо, както и шумът от него.
Дневната на Джъстин имаше красиви, големи, френски прозорци, през които се виждаше абсолютно всичко.
Изправих се бавно и тръгнах към тях. Когато стигнах до тях скръстих ръце пред гърдите си и се заиграх със колието си, заглеждайки се някъде навън. Ако продължавах да седя в онзи диван и да гледам Джъстин, при положение, че беше пълна тъмнина и единствено камината вдъхваше малко светлина на ситуацията, но това не беше в моя полза, защото правеше обстановката доста романтична.
Постоях известно време, докато Джъстин зададе въпроса си и реших да се върна. Отидох до дивана и седнах на същото място в същата поза.
- Истината е, че през тези дни постоянно си мислех за теб...не бързай да се възгордяваш, не в такъв смисъл...мислех си за твоето минало и за ... за живота ти като цяло. И исках да разбера какво те е подтикнало да станеш това, което си сега...Защото не всеки срещнат би станал последовател на сериен убиец... Просто ми е интересно какъв е животът ти...Сещаш се...един вид искам да сме приятели. Да, знам, че за мен е опасно, знам, че шефа ти може да разбере. Повярвай, обмислила съм го. Но дали той ще разбере за нас, или ще реши да ми прати от онези бележки...въпрос на шанс...на късмет....на съдба. Така, че ако е писано той да ме убие по един или друг начин ще стане. Така, че не се тормози за нещо, което аз съм приела. И спокойно, този път няма да се разколебая. Обещавам...- успокоих го и се усмихнах.
- Аз съм... Е, каква е твоята история? - попитах и пуснах краката си надолу, кръстосвайки ги. Подпрях ръка на облегалката и главата си на нея, обърната към него.
- Ако... ако все пак не искаш това няма проблем...просто ще изляза през тази врата и повече няма да идвам. - обясних все така усмихната, макар да не ми се искаше да избира този вариант. Исках да разбера повече за него...исках и в момента да съм в прегръдките му, но това беше друг въпрос.

- Всъщност бих искал да споделя с теб, пък и в никакъв случай не бих те оставил да тръгнеш в този дъжд, на всичкото отгоре няма и ток. - приближих се леко към нея. Не исках да давам никакви погрешни намеци, а просто да знае, че е в безопасност, не че имаше какво да й се случи точно в момента..
- Ще отида да донеса свещи и идвам.. - изправих се и се качих нагоре по стълбите, като внимателно напипвах всяко стъпало преди да стъпя.
След около не повече от пет минути се върнах с три свещника. След като ги запалих със запалката, стояща в джоба ми оставих единия на масата, другия на плота на мини бара, а третият поставих на един шкаф.
Вече може да се каже, че горе долу се виждаше. Трябваше да говорим на по - висок глас, защото вместо да намалява дъждът се усилваше и шумоленето от падащите по земята, покрива и всички растения капки също ставаше все по - силно. Седнах обратно до Сам, но този път много по - близо до нея.
- На дали това, което ще ти кажа ще ме издигне в очите ми. За теб ще бъда поредната отрепка, която иска да си отмъсти за нещо сторено преди години, нещо, което не може да се промени..
Тя ме погледна неразбиращо и аз продължих:
- Става дума за родителите ми. Бяха убити при въоражен грабеж в собствената им къща.. Дойдох тук и станах последовател на Закъри, защото исках.. и все още искам да им отмъстя.. Готов съм на всичко, за да отнема техният живот, точно както те отнеха този на родителите ми..

След като той се качи нагоре за свещи аз се преместих към средата на дивана. Така щяхме да се чуваме по- добре...иначе казано поредното оправдание, за да съм по- близо до него. След малко той се върна и постави три свещника на различни места в стаята...така да се каже хвърли малко светлина на обстановката и отново се настани на дивана, но този път беше само на около метър от мен. Започна да говори, а аз го изслушах търпеливо. Разказа какво се е случило с родителите му и защо е станал последовател на Закъри и погледна надолу, сякаш засрамен от постъпката си. Поколебах се и докоснах ръката му, която беше на дивана.
- Това, което се е случило с родителите ти е ужасно. Ако бях на твое място също щях да искам отмъщение, при това доста кърваво, но шанса да ги намериш е едно на милион в Америка... особено след като си се преместил от града си. И все пак, ако ги намериш ясно е, че нищо няма да те спре, но докато ги откриеш доста други умират, заради забавлението на Закъри... Представи си как се чувстват семействата на жертвите...както и ти? Още повече, че той ги убива за забавление... Замислял ли си се за това..., че всеки, който минава през ръцете ви може би има съпруг, съпруга, деца, родители или дори гадже... Не те виня, просто те карам да се замислиш... Защото един вид...ти се превръщаш в чудовищата, които са убили родителите ти. Много съжалявам за тях. - казах с тих тъжен глас. Искаше ми се да го прегърна...не знам защо. Усмихнах му се приятелски и реших да оставя темата за сега.
- Твой ред е да задаваш въпрос. - подканих го, чудейки се какво щеше да измисли този път.

- Там е въпроса, Саманта.. Ти не разбираш.. Става дума за това, че с времето все по - малко и по - малко ми пука за това откъде идват тези хора, имат ли семейства, работа или деца.. Вече дори не ми мигва окото, когато ги убивам, а повярвай начина по който го правя изобщо не е приятен..
Отново сведох поглед, но този път гледах как ръката й все още седи върху моята. Не смеех да помръдна, по - скоро не исках. Чувството да я докосвам беше много приятни и мисля, че и тя изпитваше същото..
- Та.. мой ред е.. - усмихнах се и я погледнах. - Защо си готова да загубиш животът си за някой, който познаваш само от няколко дни..?
Погледнах я право в очите, или поне доколкото ми позволяваше оскъдната светлина.. Знаех, че въпроса може да я притесни, но исках да науча отговора, независимо от всичко..

- Това е... от една страна в полза за теб. Не сънуваш кошмари, не изпитваш вина от работата си. - усмихнах се леко, гледайки надолу към ръката ми, която започна да се разхожда по неговата и да си играе с пръстите му.
Той зададе следващият си въпрос, който ме накара да го погледна в очите за секунда и отново да се съсредоточа върху ръцете ни, за да успея да отговоря, защото ако продължавах да гледам в неговите зеленикави очи щях да си забравя мисълта.
- Ами...в интерес на истина не знам ... В интерес на истината отдавна не съм говорила с някой просто така...Вярно, че имам много приятели, но не обичам да показвам... какво се случва в мен на някой, на който нямам доверие. И макар да познавам най- добрата ми приятелка от 5 години, а теб от няколко дни...Не знам как да се изразя точно...просто се чувствам сигурна, макар да не знам в какво точно... - опитах се да обясня ситуацията, поне от моята гледна точка.
Погледнах нагоре, опитвайки се да разчета какво се луташе в главата му в този момент, но погледът му беше безизразен...
- Е, аз съм...Как прекара тези дни? - попитах, опитвайки се да спра да се държа като тотален идиот.

» Къщата на Мони
» Къщата на Ирма и Мел ^^
» Къщата на Изабел
» Къщата на Кейти
» Къщата на Ребека