Къщата на Ребека

Къщата:

Моята стая:

Банята ми:

Кухнята

Стаята за гости:

Хола:

Банята на леля ми и съпруга ѝ:

Тяхната стая:

Двора:

Котето ми:

Лошото е, че когато се возя в кола, ми става лошо. И този път имах чувството, че спагетите искат да излязат... Обаче успях да се овладея.
Загледах се през прозореца. Минавахме бързо покрай осветенте къщи. После-покрай парка и след малко се озовахме пред моя дом.
***
Вътре не светеше.
-Леля ми и съпруга ѝ Франк са на кино, а после ще посетят някакъв прием.-поясних аз.-Насам.
Отворих портата и влязохме. Запалих лампите, пътеката се освети. Когато стигнахме до вратата отново ми се наложи да се разровя за дълго в чантата си. Намерих ключа, пъхнах го в ключалката и отключих.

След известно време ровене Ребека, най - после откри ключовете си, отключи вратата и влязохме в къщата.
Местенцето беше наистина страхотно и направо му се възхитих.
- Страхотно е! - възкликнах и започнах да се оглеждам.
- Е, аз отивам да се преоблека и после ако искаш ще идем у вас и ти да се оправиш - предложи ми, а аз само кимнах в знак на удобрение.

Аз набързо изтичах в стаята си и си преоблякох-една сладка черна блузка с пайети, тесни черни дънки, и боти на висок ток в същия цвят, като разбира се замених чантата си с друга за да е в тон.
Когато се върнах в хола, където бях оставила Джен, тя разглеждаше стаята. Предложих ѝ да и покажа и другите.

- С удоволствие! - усмихнах се, а тя започна да ме развежда навсякъде.
Къщата беше удивителна, изгледът от всякъде беше перфектен и панорамата откриваща се през прозореца на всекидневната беше просто уникална..
Всички стаи бяха декорирани и направени с много вкус и търпение.
Докато бяхме в спалнята чух много странен звук и започнах да се оглеждам.
Бека се засмя с глас, вероятно не можеща да се сдържи. Погледнах я неразбиращо, а тя само прошепна.
- Това е котката ми... - усмихна ми се тя, наведе се и дръпна завивката на леглото. След малко в ръцете й се намираше едно изящно малко коте..

-Това е Споти.-заявих.-Много е срамежлива. Виж, Споти, няма страшно...-обичах котката си, затова и говорех като на бебенце. Боцнах по нослето. Хмм, не е ли сладка?
Джен кимна и протегна ръка, за да помилва котето. Споти я подуши, а след това я облиза. Приятелката ми сякаш се разтопи и започна да си играе с бузките на котката.
Трудно ми беше, но трябваше да ги разделя...
-Джен, трябва да тръгваме! Хайде остави котето да си поеме въздух.-засмях се аз.
Тя ме погледна с тъжна физиономия, ощика още веднъж гальовно Споти и излязохме от стаята.

Ребека ни раздели и аз трябваше да оставя сладкият и гальовен Споти да се излежава на леглото и да се протяга като цар.
- Да минем набързо през нас и тръгваме към някоя дискотека, ако искаш? - попита с усмиква на лице, докато Ребека заключваше къщата..

***
-Ама разбира се че сте! И моля ти се не съм пияна, не съм близнала алкофол!
-Права е!-каза Джена.
Джеймс и хвърли поглед тип "много ми помагаш".
Опитах се да затворя вратата, но той беше по-силен от мен. Отвори си. Двамата влязоха и затвориха вратата. Изпищях. Хвана ме страх. И то голям. Харесвах ги. Не знаех защо, просто ги харесвах. У Джена имаше нещо странно което харесах, въпреки лъжите и. А Джеймс- какво да кажа, трудно е да не го харесах, почти невазможно. В началото, като отидохме в караокето, той беше като плюшено мече, което с Джена гушкхме. Но сега ме беше страх.
Джеймс беше доста по-висок . Той се надвеси над мен, затова седнах и простенах. Но той само каза тихо "Няма страшно.".

Джеймс беше толкова мил с нея.. изобщо не го очаквах, до сега в дискотеката се държахме като някакви надути..и аз не знам какво, а сега и двамата бяхме много загрижени за Ребека..
- Бека.. аз съжелявам, трябваше да ти кажа. - отнво се разтреперих и трябваше да седна защото ми причерня пред очите.
- Може ли чаша вода? - едва промълвих и затворих очи..
Браво! Най - подходящата ситуация и най - подходящият момент!


П.П Хора аз обаче след малко трябва да ставам..

Просто не знаех какво да правя. Накрая чувствата ми се изляха по странен за мен начин-силно прегърнах Джеймс и се разплаках.
-Приятели? Вие ме излъгахте. Дори незнамзащо още ви харесвам.-осъзнах, че не трябваше да се издавам.

Този човек беше уникален. Черен хумур и шегички, на сред рев и сълзи. Как да му се сърди човек. Моята престорена реакция изненада всички-подскочих от стола и ухилих му се, после прегърнах Джена, която стоеше притеснена и отидох за вода...

Продължавах да поддържам фалшива усмивка. Беше ме страх. А нали казват, че усмивката е най-добрата защита. Обаче, когато подадох чашата на Джена, тя ме погледна, някак гузно. Започнах да треперя. Тя криеше нещо. И я беше срам зарази това. Връчих и чашата на Джеймс, а усмивката ми се стопи.
-Махнете се оттук! Излизайте! Веднага!-започнах да викам. От погледите които си разменяха, ме хвана шубето. Паникьосах се.
Но Джеймс само поклати бавно глава.
-Никъде няма да ходим, без теб. Какво ти става? Нали сме приятели?
Начина по който каза "приятели" ме накара да изстена. След това се стрелнах по стълбите и се скрих в моята стая под леглото.
Дочух тежките стъпки на Джеймс. На вратата се почука. После тя изскърца. Той влезе. Отдолу се виждаха само обувките му. Седна на леглото ми и каза:
-Знам, че си отдолу. Чуха се и токчетата на Джена. Уплаших се до смвърт. Усетих как една студена ръка, хваща моята и ме изтегля.
-Успокой се, нищо няма да ти направя. Ела...

Джеймс се опита да ме утеши малко неуспешно. Звучеше злокобно... "ако искахме сега щеше да си мъртва...а и ако си го наумим и да бягаш и да се криеш...рано или късно ще те пипнем...". Наистина се убедих, че няма да ме убият... но думите му бяхя страшни... представях си как с едно щракване на пръстите могат за сложат край на живота ми... само да ги ядосам.
Седях на леглото си и дишах много трудно. Закашлях се.
-Донеси вода!-каза Джеймс на Джена, като започна да ме успокоява.-Поеми си въздух. Точно така. Няма да се удушиш сега, я!

- Донеси вода! - почти ми заповяда Джеймс и отново започна да я утешава.
След малко се върнах с една чаша и й я подадох..
- И сега какво? - попитах и седнах до тях на леглото.. - Бека.. съжелявам за всичко и искам да знаеш че много искам да сме приятелки, но ако кажеш че не искаш ще те оставя на мира! - казах и й се усмихнах..

-Ами...-млъкнах.-Да не си мислиш, че като гледаш така загадъчно към последовател и като се има впредвид, че и ти си такъв...
Джеймс се засмя.
-Толкова ли съм страшен?
-Всъщност, това не е точната дума...-Джен ми хвърли поглед, който казваше "ами аз???".-А ти Джен, ами просто, като се замисля какви ми ги наговори... А сега можете да ми кажете нещо повече за себе си... Спокойно, няма да обеля и думичка! Аз съм като попивателна хартия...