Empire state of Hotels

-О, просто обичаш да командориш нали..-попитах недоволно, но все пак си затворих устата. Тя сложи краката си на кръста ми, притискайки ме по-плътно към нея,а ръцете ми хванаха брадичката й, държейки я здраво срещу устните ми. След малко тя отпусна ръце над главата си и се остави на движенията ми. Ръката ми се плъзна от брадичката й, по рамото и гърдите й, а след това и по бедрото й. Вдигнах го по-високо и се отдалечих леко, след което отново потънах до край в нея. Започнах да се движа бавно, а устните ми започнаха да хапят нейните.Хванах по-здраво бедрото й и забих пръсти в кожата й. Преместих устни към врата й и започнах да дишам тежко в ухото й, забързвайки движенията си.

След известно време забързах темпото още повече,а ръката ми се плъзна по гърба й. Притиснах тялото й по-плътно към моето и след малко усетих как то се напряга под моето за втори път. Забавих движенията си и след малко съвсем се спрях, а голяма усмивка се появи на лицето ми.
Плъзнах език по шията й, без да излизам от загорялото й тяло.Започнах да смуча и хапя кожата й, усещайки как тялото й постепенно се отпуска.
Изчаках да се успокои напълно и пак започнах да се движа напред и назад.Плъзнах устни по рамото и ключицата й след което се върнах за последно на устните й и бързо ускорих темпото, хващайки таблата на леглото с едната си ръка, докато тази на гърба й, извиваше тялото й още по-нагоре, притискайки гърдите й в моите.

Когато тялото и отново се разтрепери под моето, я оставих да зарови глава във врата ми и да се наслади до край. Аз от своя страна също се оставих на заливащия ме оргазъм и стаята се изпълни със стенанията ни.Тя отпусна тяло и аз също се отпуснах върху леглото, след като бързо излязох от нея. Ето на това му се казваше удоволствие, казах си докато гледах тавана, успокоявайки дишането си. Нищо не можеше да се сравни с един хубав секс с хубава жена.
-Имате ли сили за вършене на работа, Карсън?-попитах с усмивка и пак се пресегнах към бутилката с вода, отпивайки солидна глътка.Определено ми трябваха течности.

Тя бързо ми отмъкна бутилката с вода от ръцете, заявявайки че е готова за всичко и се пъхна в банята. Аз определено също имах нужда от душ, но за сега си ми беше добре да се излежавам. След малко тя излезе по хавлийка и аз подсвирнах след нея.
-Ей така слез. Всичко ще си изпее.-заявих и се пресегнах към храната, взимайки си една червена ягода.Тя започна да се приготвя, а аз безмълвно се наслаждавах на гледката, взимайки си ягоди от таблата.
След като беше готова се огледа в огледалото и попита дали ще му привлече вниманието. Изглеждаше страхотно в една бяла рокля,която трудно щеше да се сваля, и аз се усмихнах доволно.
-Ами не ме послуша за хавлията.. Но и така си трепач. Направо ще те поиска за жена.-намигнах й и си взех още една ягода.-Не му се давай, де. Аз съм ти достатъчен, виждам.

-Само командориш..-заявих недоволно, когато ми каза да се приведа в ред. Тя започна да сглобява горкия си телефон, а аз се пъхнах под душа. След малко излязох напълно освежен по хавлия, а тя говореше с някого.
-Кой се качва?-попитах любопитно, докато се обличах. Облякох черни дънки и бяла тениска и прокарах една кърпа през косата си, колкото да не оставям мокри следи по пода.
Тогава на вратата се почука и Лесли отвори. Предположих, че ще е един от онези палячовци, но не. Съвсем се шашнах.. В стаята влезе Ник и аз веднага реших, че всичко ще отиде на майната си. Той обаче само ме изгледа още по-учудено и аз разбрах, че явно никой нямаше представа какво става тук.Той прегърна Лесли, а аз му направих един голям WTF? знак, на който той само успя да ми отговори с неразбиране.

Те се впуснаха в караници като женена двойка, а аз се опитвах да проумея какво става. След малко ми се строполи най-обезпокоявано, че са женена двойка, и ококорих очи за миг. Ник? Женкаря Ник? И Лесли? Жената, която чуках четири пъти. Е с Ник и преди сме споделяли, но чак толкова.. Той не пропусна да се заяде, че не съм най-голямото попадение за една жена и аз бях готов да протестирам, че поне не съм мъж, който получава плесници от жена си и след това се извинява, но той каза нещо, заслужаващо повече внимание. Явно някой беше сгащил Джеръми и направо щях да го убия. Нямаше да каже абсолютно нищо, но не биваше да се пилее таланта на хлапето.
Лесли понечи да слезе и да види какво става, но Ник я спря и след малко се запътихме към терасата, за да видим какво става долу. Плеснах един шамар по врата на Ник, докато Лесли вървеше пред нас и му направих ядосана неразбираща физиономия и той тотално ми я върна. За малко да получа инфаркт. Като го видях реших, че ще трябва да се измъквам като спайдърмен, понеже бяхме разкрити. Ами Лесли? Тази жена беше обградена от повече хора на Закъри от колкото беше търсила, без дори да подозира.

Лесли беше права, че онези двамата бяха вече извън играта. Още по-добре. Само ме нервеха. Телефона и звънна и тя се прибра в стаята, а аз погледах Ник няколко секунди, след което заговорих.
-Нали помниш онзи път в Мичигън, когато те хванах да чукаш онази рецепционистка под масата..-започнах спокойно.
-Оу..Кейси. Мацка от класа..
-Изкара ми акъла повече и от тогава!-казах вече ядосано и забих един лакът в ребрата му. Върнах поглед към Лесли, която изглеждаше погълната от разговора си и усетих лакътя на Ник в моите ребра.
-Стига си ме ръчкал. Да не реши, че аз бях много очарован. Какви ги вършиш тук?
-Един вид съм от техния отбор..-Той се засмя и ме погледна.
-Моля?
-Какво ''моля''! Ти си женен за полицай. Как по дяволите стана това и защо не го знам!!? Боже, такава си отрепка!
-Ей, все някой трябва а вкарва информация в тази система, за да не убие някой жалкия ти задник!
Замислих се малко и имаше истина в думите му. Очевидно наистина имахме хора навсякъде..без никой да подозира..Полицията беше толкова жестоко изиграна.. Но какво се учудвах. Имахме и ''полицаи'', които бяха напълно наши хора.
Засмях се леко и пак заговорих.
-Нали знаеш по какъв тънък лед вървим.
-Знам. Но ти си още по-зле.-заяви и виждах, че му идваше пак да ме фрасне някъде.-Как се набута така?
-Не ме питай..Поне си имам облаги.. Жена ти е доста сговорчива.
-Не ме дразни..
-Оу, да.. Ти получаваш само плесници..Аз един вид съм превилегирования..Както винаги, аз съм по-секси парчето..Човек би помислил, че си свикнал..
-Хайде, млъквай преди да съм те хвърлил долу в басейна.
-О, хайде..сякаш няма да си изпрося извинение след това.. Ти обичаш да се извиняваш, както виждам..
Влязохме при Лесли, която беше приключила с разговора и се беше проснала на дивана.
-Това сега си беше чиста подигравка.Имаш пръстен, а ме караш да купувам нов!?-казах клатейки неудобрително глава и седнах до нея.-Кой те ядоса, всеобща съпруго?

-Протестирам! Нима той ти е любимият съпруг. Определено трябва да се реваншираш и да поглезиш и мен с тези белезници.
Тя само продължи да се взира във схемите и да се оплаква от нас.
-Да не си в цикъл, красавице? Не се траеш. Малко повече уважение ако може.. Като не ни оценяваш помощта, справяй се наистина сама.-намигнах й и си взех бира от дребния хладилник.
Тя се пъхна в банята,а Ник ми взе бутилката отпивайки голяма глътка.
-Ама не е ли страшна.
-Направо фурия.-отпуснах се отново на дивана и си взех бутилката.
След малко тя излезе и се застопори на огледалото.
-Колкото и отрова да пръскаш наоколо, в мигове като сегашния се сещам защо се ожених за теб.-подхвърли Ник и я огледа хубаво.
-В моменти като този се радвам, че не си такъв стриктен съпруг!-отпих от бирата отново и му я подадох, наслаждавайки се на Лесли в тази хубава рокличка.

-Глупости въобще не сме странни..
-Да, откъде го измисли..-подкрепи ме Ник и ми върна бутилката.
За отрицателно време бяхме изпили всички бири от хладилника плюс една бутилка руска водка. Имахме грандиозен спор дали пък не е добра идея да слезем долу и да повикаме Лесли да ни направи едно хубаво стриптийз шоу, но за щастие някаква клетка в мозъците ни реши, че тя е прекалено далеч, и се оставихме на дивана, с цел да изтрезнеем.
Събудих се на дивана подпрял глава в главата на Ник, а неговата беше на рамото ми.
-Кретен.-промърморих тихо и го бутнах към другия край на дивана. Той измърмори нещо и пак изпадна в несвяст.
Аз се пъхнах моментално в банята и си взех студен душ. Боже как ме цепеше главата..И колко ли беше часа? Къде ли беше Лесли..
Облякох си дрехите набързо,измих си зъбите и прокарах една кърпа през косата си. Очите ми бяха леко червени и косата ми беше мокра, но все пак излязох от банята и се запътих надолу,оставяйки Ник на дивана.
Лесли говореше с Флеч на бара и явно беше от доста дълго време така, понеже можех да кажа, че вече никак не й се стоеше. Дано поне да беше измъкнала нещо..Казах на един човек, да предаде на обкръжението на Флеч, че го търсят в офиса му и той скоро се изниза от бара със съжаление. Настаних се на негово място и си поръчах вода. Боже как ме цепеше главата.
-Този твой мъж направо ще ме съсипе..Но е кораво копеле, трябва да ти призная-и двамата сега бяхме в отвратително състояние, но ако се съдеше по количеството изпит алкохол, трябваше да сме направо мъртви.-Измъкна ли нещо от този?

Тя ми се нахвърли като удавник на сламка и започна да мърмори всякакви простотии.
-Може ли по-тихо? Гласът ти е направо отрова.-надигнах чашата вода и я пресуших.
Тя си поръча уиски, а аз още една чаша вода и заслушах какво е открила. Явно мислеше, че Флеч има нещо общо със Закъри, но каквото и общо да имаше, той не беше от нашите. Което значеше, че или няма да открие никаква следа от него, или той ще реши да ни изпорти доброволно. Второто обаче изискваше разкриването на Лесли, а бяхме далеч от това. А и очевидно Флеч искаше да ни натопи по по-изискани начини, които включваха обикалянето на моя милост по панаирите, разчиствайки фалшивите следи, водейки към нас. Мизерник.
-Добра работа си свършила, докато аз се забавлявах с Ник. Между другото, сметна, че не е нужно да ми кажеш ли..Та нали си споделяме всичко!-заявих обидено и погледнах с презрение към уискито й- Аз съм бил много затворен.. Ти си направо цяла енигма.-поклатих глава, спомняйки си как се стъписах при вида на Ник, и отпих солидна глътка от чашата си.

-Ами ти ме обиди! Напълно не оценяваш помощта ми..Така че не се оплаквай, като не я получаваш.-сложих ръце на бара и започнах да разтривам слепоочието си, докато я слушах.
-Ммм.. на една много приятна личност..-заявих, докато осмислях думите й. С Ник определено бяхме много сходна порода и тя се опитваше да го изкара като нещо лошо. Та ние си бяхме големи пичове..
Попита какво следва сега и се замислих. Не беше приятно..
-Този СОТ не е най-приятното нещо, но като ще заминава вероятно ще вземе и някоя от ''приятелките'' си с него. Зад тях вероятно няма мутри, а може да знаят нещо.. Ще видя дали ще ми снесат нещо.-отпих от водата отново и я погледнах.-Само че по-късно!Виж, помагам.
Само че щях да помогна повече, след като можех да мисля без да ме боли.

-Мислиш, че има нещо, в което да не ме бива? Лесли, Лесли, не се ли научи..
Тя ми поръча едно лилаво вещество, което щеше да си спечели много образно сравнение от мен, ако не ме мързеше да говоря.
-Ще ме тровиш ли..-все пак отпих малко и май ми призля още повече.
Тя започна да се хвали с всичките си изобретения, а аз само се мръщех на теността. След малко я изпих и се върнах към водата си.
След около час вече се чувствах по-добре и вероятно беше заради дяволската течност. Писах на Ник, че е голям задник, напиващ хората, и че всичко долу е наред. Не знам какво щеше да прави, но дано да си беше хванал пътя.
С Лесли се запътихме към билярдната маса и зачакахме двамата Флеч. След малко се домъкнаха и аз въздъхнах тежко. Сложих ръка на кръста на Лесли и си лепнах една мазна усмивка.
-Здравейте,господин Колинс.-Дали щеше да ни изгоди от хотела си, ако му натиках отзад щеката си?
-Здравейте, господин Флеч.-кимнах учтиво и подадох една щека на жена му.-Госпожо Флеч.

-Разбира се. Винаги съм готов за една добра игра.А и кой би отказал компанията на такива красиви жени, нали господин Флеч?
-Разбира се..С госпожа Колинс прекарахме страхотен следобед.-Аз ако ти кажа за следобеда си..Прииска ми се да се излегна на масата, но какво да се прави.
Лесли ги подтикна да започват и седна на съседната маса, а аз се облегнах на нея и поставих ръка на бедрото й.Рокличката й не беше много дълга и започнах да си рисувам кръгчета по кожата й и скрих една доволна усмивка. Трай, жено!
-Е, много жалко, че с госпожа Флеч не сме последвали примера ви.-погледнах към жената с три килограма грим и й намигнах. Определено не се месеше в делата на мъжа си, но ми беше по-забавно така.
-Аз не бих имала нищо против, господин Колинс.-Убеден съм.
-Моля Ви, просто Лиам.
Флеч се наведе над масата, разбивайки топките, а аз погледнах мило Лесли от ниско и стиснах леко бедрото й. Бях все още леко махмурлия и помагах! Бях съпруг-мечта.