Къщата на Джъстин Робъртс

Мамка му!Мамка му! Мамка му!
Не можех да спра да се ядосвам...Те казаха цял месец...сега бяха минали само двадесет дена. Имах право още на цели десет!
Минути след като се върнах в леглото в ума ми нахлуха мисли...коя ли щеше да е новата ми цел? Колко ли щях да се забавя...колко ли щеше да мине, без да го видя...
Усетих ръцете му да ме придърпват във силните си прегръдки, карайки ме да се чувствам малко по- спокойна. След няколко целувки вече се поуспокоих, но все още не ми се тръгваше.
- Нищо сериозно...бяха шефовете ми...съобщиха ми, че утре в 9 съм на работа. - измърморих и облегнах глава на гърдите му, плъзгайки пръсти безцелно по перфектният му стегнат корем.

- Всъщност аз така и не разбрах какво работиш.. - засмях се. - Аз ти казах "голямата си тайна", а ти не си ми казала.. - тя обаче мълчеше, или по скоро се чудеше какво да ми каже
- Какво безработна ли си? - попитах и отново се засмях. - С всички тези дрехи не ми се вярва. То опразваш магазините и някой трябва доста да ти плаща..

- Не, не съм безработна. - засмях се леко, чудейки се какво да му кажа. Не можех да му изтърся какво работех аз. Това значеше автоматичен край на връзката ни, а аз не исках. Наистина го харесвам...
- Хм...как да ти обясня - зачудих се, обмисляйки думите си.
- Скучна професия общо взето...поне за теб. Стоиш зад бюро и през цялото ти време си зает във сферата на модата. Още ли искаш да чуеш? - засмях се отново, побутвайки го.

- Какво ще кажеш за някой друг път? - засмях се и се настаних по - удобно, придърпвайки я към себе си. Целунах я по косата и се обърнах на другата страна.
- Тогава по - добре да заспиваме, защото вече и три часа и няма да има много време да се оправиш, имайки се предвид колко време отделяш на външният си вид.. - засмях се, а тя ме удари с една възглавница - Стига де, не излъгах..

Хей, не беше честно така.
- Ммм има много време до девет...- измънках близо до ухото му, захапвайки го леко.
- Трябва да се научиш, че не спиш сам в леглото си, така че не ми обръщай гръб, за да не си спиш сам наистина. - допълних закачливо, спускайки леко нокти по гърба му, сякаш галех коте...
Не знаех какво ми става с него...искаше ми се да не мърдаме от леглото, да не се отделям от него. Караше ме да се чувствам странно, но в добрият вариант...ако има такъв за човек като мен.

- Ммм на някой май не му се спи.. - обърнах се към нея и я целунах. - И какво искаш да правим? - подразних я, захапвайки долната й устна.
Изправих се и излязох от стаята слязох долу до кухнята и след малко се върнах с ягоди и сметана.
- Искаш ли или да си ги изям сам? - попитах и сложих сметана върху една ягода.

- Мм прав си, не ми се спи..- отвърнах и лек кикот от моя страна, който устните му прекъснаха, наруши тишината.
- Ами не знам, мислех, че ти ще имаш някакви...идеи. - говорех тихо и съблазнително и отново го целунах. Той се замисли и след секунда стана от леглото, изчезвайки надолу. Хей, имах предвид да правим нещо, не да бяга... Легнах на възглавницата и реших да се правя на заспала (със сигурност щеше да се върне).
Минаха няколко минути и вратата отново се отвори и след малко усетих как сяда на леглото. Мислех да не му обръщам внимание няколко минути, но когато спомена нещо за ядене не издържах. Надигнах се и щом видях купата ягоди със сметана отгоре в ръцете му очите ми светнаха. Изправих се, все още загърната от чаршафа и се приближих към него, веднага посягайки към купата, но той я дръпна.
- Не може! - каза той дяволито - Трябва да си я поискаш. - допълни и се усмихна доволно, отхапвайки една ягода.
Така да бъде... Приближих се още повече към него и започнах да целувам кожата му по шията, челюстта и лицето, като предвидливо избягвах устните. След няколко минути увих ръце около врата му и доближих устни до неговите.
- Може ли ягодите? - попитах изкусително срещу устните му и спуснах език по долната му устна, по която все още имаше сметана, но отново не го целунах. Продължавах да го държа в напрежение на милиметър от устните му, прехапвайки своите.

- Ммм не. Трябва да се постараеш повече, за да ги получиш.. - усмихнах й се, макар че като беше толкова близко до мен бях склонен да забравя за ягодите. Определено знаеше как да ме подлуди, но този път нямаше да се давам толкова лесно.
Дръпнах купата още по - настрани от Сам, взимайки още една ягода. Взех сметаната и сложих малко върху ягодата след това я отхапах на половината.
- Нямаш си и на представа колко е вкусно и те съветвам да побързаш ако искаш нещо да остане за теб..

Защо ме измъчваше така...обожавах ягоди, а смесени със сметана или шоколад... Неповторима комбинация! Щях да си я взема пък..
- Хайде де, не бъди лош...- измънках в близост до ухото му и го захапах лекичко, засмивайки се тихо.
- Само една ...- казах невинно, целувайки го по шията - ...съвсем съвсем мъничка ... - допълних , обсипвайки кожата му с целувки след всяка дума - ...сладка хапка. - завърших, усмихвайки се и след като той отхапа от ягодата го целунах, открадвайки му парчето, но все пак удължих целувката... Този тип много ми допадаха...сладки, нежни, бавни и задълбочени. Можех да остана тук завинаги...Само в неговите прегръдки.
Саманта, от кога си станала толкова мека...? Как щеше да убиеш някого утре, след като сега в ума ти се въртеше романтика?
Откъснах се за няколко мига само защото не ми достигаше въздухът. Погледнах го в очите, усмихвайки се доволно, макар и все още да не бях получила ягодите и го целунах...първоначално съвсем леко и невинно, но после беше същата, че и по - хубава от преди малко.
И все пак главната цел в целувката беше да бъде бавна...вече страстният пожар беше потушен... поне за малко и можехме да го караме бавно, наслаждавайки се на всяка секунда..., но колкото и да се стараех не можех да се сдържам твърде дълго...целувката се задълбочаваше и заплашваше да ме удави в нови емоции..Ах, тези негови устни.
Защо трябваше да бъде толкова дяволски неустоим...
Зарових пръсти в косата му, притискайки го към себе си...

- Мога да кажа, че този път много се постара и заслужаваш не една, а цялата купа.. - усмихнах се и се опитах да спра да мисля за това колко е близо и как ме измъчваше.. Подадох й една ягода, а тя отхапа половината.
След това ме целуна, пръстите на едната ми ръка се заиграха с един кичур от косата й, но целувката продължаваше да се задълбочава и да увеличава интензивността си, за това бях принуден да оставя ягодите на шкафчето до леглото. Обвих ръцете си около нея и двамата легнахме на леглото, притискайки се един към друг.
Не правехме нищо.. просто седяхме. Моменти като тези бяха незаменими. Всички казват, че това е глупаво, но наистина в този момент се почувствах страхотно и не исках никога да свършва.

Той най - накрая се предаде. Мм победите ставаха все по - интересни. Най- накрая получих ягода, но устните му ми бяха по- вкусни. Той остави купата и се излегнахме назад.
Качих крака си на кръста му, притискайки се към него и продължихме с целувките.
- Странно, колко бързо човек се променя, а? - усмихнах се леко, прошепвайки срещу устните му. Плъзнах ръка по невероятните релефи на гърдите и корема му. Релефи, които сега бяха само за мен и никоя друга нямаше да ги докосне скоро.

- Да.. И искам да ти кажа, че много се радвам че ти казах всичко и че можех да бъда искрен с теб вместо да се крия и да те лъжа постоянно..
Целунах я отново,л притискайки я към себе си и поставих ръцете си на талията й. Взех купата с ягодите и я поставих между нас.
- Даже съм готов да ходим пак на пазар.. - засмях се и макар идеята да не ми се струваше чак ъолкова добра все някак щях да изтърпя..

- Да...аз също на теб. Хубаво е да не криеш нищо..- отвърнах разсеяно, прехапвайки устна и се насилих да се усмихна. Късаше ми се сърцето, като криех. Но знаех, че шефовете ме следят...Да...те бяха много по- опасни от Закари или който и да е бил друг психар. Какво можеше да те направи той..да те убие...да те измъчва? Шефовете ми бяха друго нещо. Те притежаваха половината наемни убиици в света. Закари беше един...плюс няколко последователи...Броят на "служителите" на фирмата ни беше пет цифрен, ако не и повече.... И всеки един изключително квалифициран...Изкарваш обучение, пред което тренировките във военните лагери ще ти се сторят детски игри...учат те как да си невидим, как да подхождаш със всяка жертва, как да изкопчиш всичко от него...Учат те как да бъдеш професионален убиец, да нямаш съвест и скрупули. А какво правех в момента аз... Разнежвах се...Надявам се...искрено се надявам да го приемат като прикритие и да ме оставят с него.
Не исках да мисля за това, затова се съсредоточих върху него. Взех една ягода и доста сметана и я отхапах наведнъж, облизвайки устните си от сметаната. Взех втора и я подадох на него, но преди той да я изяде цялата си отхапах половината, открадвайки я от неговите устни.
- Спокойно, не е нужно все още...Все пак към 7 трябва да се прибера в къщи, а там дрешника ми е прекалено голям...голям е колкото стаята ти. - засмях се и се облегнах на рамото му, сгушвайки се в прегръдките му.

- О, не се и съмнявам.. - засмях се и я целунах по косата. - Вече е два часа, а ти трябва да ставаш някъде след три, даже два като се има предвид колко време ще си избираш дрехи, ще се гримираш.. - реших да спра до тук, защото можех да продължа с изброяването още дълго..
В купата имаше още малко ягоди, за това след като ги доядохме я оставих отново на шкафчето и загасих нощната лампа.
- Хайде заспивай, защото утре ще се чувстваш ужасно, повярвай ми.. - засмях се и я прегърнах, притискайки я към себе си.

- Прав си...по- добре е да заспиваме. Но не ми обръщай гръб, ако не искаш да паднеш от леглото. - предупредих го и се засмях. - Може пък да ти влияе повече гравитационно привличане. - предположих с невинна усмивка.
Целунах го за последно продължително и сладко и се сгуших в него.
- Лека нощ, Джъстин. - прошепнах сънливо и затворих очи...
На сутринта се събудих към шест..Той все още спеше, а и не исках да го будя. Измъкнах се по възможно най- тихия начин и слава богу не ме усети. Облякох се набързо и му оставих бележка на възглавницата ми. " Не исках да те будя, така че чао. Може да отсъствам от града за няколко дни, но след като се прибера ще ти се обадя. И умната! I miss you! " Гласеше бележката, стараейки се да пиша четливо и красиво. Излязох от къщата и се качих в колата си, отправяйки се към своята къща.

» Къщата на Ирма и Мел ^^
» Къщата на Изабел
» Къщата на Кейти
» Къщата на Ребека
» Къщата на Мони