Къщата на Джъстин Робъртс

- Е, радвам се, че се чувстваш така, когато си около мен.. - усмихнах й се и се престраших да преплета пръстите на ръката си с нейните..
- А, относно това как ги прекарах.. Ами ако искам да съм честен.. трябва да ти призная, че първите три дни не съм излизал от къщи.. През цялото време мислех за теб, но като видях, че с това само усложнявам положението реших да се опитам да те забравя.. Ходих по какви ли не барове и клубове и бях с какви ли не момичета, но задачата с която се бях нагърбил се оказа много, много по - трудна отколкото очаквах.. И ето ме сега тук, точно преди да влезеш се бях приготвил да направя следващият си опит.. Знам, че звучи странно, че не мога да те забравя, но.. просто така стоят нещата..
Леко стиснах ръката й и отново я погледнах в очите. Все още валеше като из ведро и единствено пламъците от камината ни топлеха и създаваха страхотна обстановка..
- Мой ред е.. Задавам същият въпрос.. Ти как прекара тези, както каза шест дни, за какво си мисли?

Усмихнах се на обяснението му. Не знам точно защо, но ми хареса мисълта, че не аз единствена бях като дух, след като той си тръгна... Той също беше мислил за мен. Пренебрегнах частта със забравянето и се замислих над отговора, който трябваше да дам.
- Ами... реших се да се сдобия с това, което видя. - засмях се леко, поглеждайки надолу - Опразних мола няколко пъти...всъщност това беше горе долу. Останалите дни минаха във подреждане на дрешника ми...повярвай, никак не е малък. Ммм реших да си почина няколко дни от света и си стоях в къщи, но честно казано беше доста скучно...на всичкото отгоре и не мога да заспя до към 4 сутринта, каквото и да правя...Вече си мислех да взема приспивателни.. - повдигнах рамене със отегчено изражение - И си мислех за теб... - признах след няколко секунди.
- Кога за последно си говорил с някого по този начин...в смисъл да говориш за себе си, да споделяш...Да го допуснеш до личното си пространство? - зададох въпроса си.

Наистина се зарадвах като ми каза, че е мислила за мен, макар че като се замисля това само прави нещата много по - сложни и завъртяни..
- Всъщност почти никога не съм го правил.. Не обичам да споделям, пък и се опасявам, че споделя ли ще отблъсна хората. Все пак миналото ми и това, което съм сега не са много приятни.. и често отблъскват останалите.. за това така се изненадах като разбрах, че ти искаш да разбереш повече за мен..
Приближих се още към нея и прокарах ръката си по дължината на облегалката, след което внимателно и предпазливо я поставих върху раменете на Саманта...
- Моят въпрос е: Ти споделяш си често и ако да, премълчаваш ли нещо или?

Засмях се леко на постъпката му. Преди малко не се колебаеше да ме съблече за секунди, а сега едва събираше смелост за едно толкова просто движение. Приближих се към него и подпрях глава на рамото му. Най- накрая се намирах там, където исках...и беше много приятно. Усещах страхотният му парфюм, който така упорито се опитвах да отбягвам у нас.
На вън все още валеше и гърмеше, но тук в този момент се чувствах в безопасност... на сигурно.
- Всъщност много рядко. Бих казала, че никога за нещо наистина сериозно...а Анди не знае почти нищо за миналото ми. Просто знае, че живея сама и нашите са разделени. Не съм от типа хора, които споделят всичко със всеки. Не обичам и да показвам слабост или каквото и да било чувство...може би си забелязал. - засмях се леко.
- Защо предпочете да останеш с мен тук, след като можеше да си в някой клуб и вече да ти се е отворил парашута с няколко в дъното на някой клуб...особено сега след като е тъмно и няма ток никъде? - зададох внимателно въпроса, обмисляйки всяка дума.

- Може би защото исках да разбера какво те е довело тук и как така си преглътнала гордостта си и си дошла.. Сам, просто не знам какво да очаквам и изобщо какво да правя.. Знаеш, че съм готов да ти се нахвърля още сега без да се замислям изобщо, но с какво ще помогне това и какво ще промени? И двамата знаем, че не можем да имаме нищо по - специално поради простата причина, че не бих си позволил Закъри да ти навреди. Самият факт, че си готова да се пожертваш за човек, като мен, който е извършил толкова ужасни неща в живота си, самият факт, че в момента седиш тук и самият факт, че в момента съм те прегърнал и нямам никакво намерение да те пускам и имам някакво странно чувство.. В смисъл.. трябва да кажа, че почти не се е случвало да съм по този начин с момиче, без просто да си мисля за това как ще свършим двамата в леглото и как ще се изнижа на сутринта без тя да забележи и никога няма да я видя отново. Тези факти ме объркват.. И не знам какво да правя. Само знам, че няма да стане, няма да ти позволя да умреш заради мен.. И да, има значение кога ще го направиш, защото ако го направиш сега, спокойно мога да кажа, че не си опитала нищо от живота и ако си мислиш, че си се веселила или нещо такова не е вярно, повярвай ми. Има още толкова неща, за които не знаеш и които трябва да направиш.. Радвай се на живота и по - добре никога не се забърквай с такива като мен.. Никога..
Обърнах я към себе си и обвих лицето й с ръце. Наклоних се към нея и вече усещах как започва да диша учестено.
- Обещай ми, че няма да се погубиш заради мен, или някой като мен..

Той започна да говори, а аз само стоях и го гледах. Призна доста неща, които ми харесаха и сякаш напук на неговите думи ме убеждаваха, че не трябва да се отказвам от него.
Приближи лицето си към мен и ме накара да обещая, че няма да се забърквам с него, което значеше, че трябва да си тръгна. Плъзнах едната си ръка по врата му, приближавайки се още повече към него. Близостта му ме опияняваше. Караше дъхът ми да излиза накъсан, сърцето ми да ускорява ритъма си и кръвта ми да бушува във вените ми.
- Съжалявам да го кажа, но ако да не се забърквам с теб и такива като теб значи да стана и да си тръгна и да не те видя повече, тогава не мога да обещая такова нещо. Не мислиш ли, че е малко късно за всичко това? - попитах, вглеждайки се в очите му и прехапах устна. Макар всъщност да не съм му разказвала нищо за миналото си и за себе си той беше загрижен за мен... Поразмислих няколко секунди и се отдръпнах назад.
- Намираш си оправдание... - казах замислено.
- Винаги споменаваш него, но той не е главният герой в тази история... Няма го тук.. В момента сме само аз и ти. Аз ти казвам, че не съм спряла да мисля за теб и това наистина ме обърква, но съм тук, а ти опитваш да си намериш причина да ме държиш далеч, но.. Ох, знаеш ли какво? Забрави! Искаш да стоя надалеч от теб? Добре! Само не се оправдавай със Закари! - казах всичко наведнъж и станах, избутвайки го. Взех си палтото и тръгнах към входната врата. Навън вали? Не ми пука! Тръгнах под дъжда към колата си.

Тя тръгна навън по дъжда и още на третата или четвъртата вече беше мокра от главата до петите и вода се стичаше от нея...следователно и от мен.
- Саманта, спри веднага! - разкрещях се зад нея. Когато стигна до колата си тръгна да отваря вратата, но аз я настигнах, хванах я за китката й я извъртях към себе си, подпирайки я на колата. - Защо ти е толкова трудно да приемеш, че някой толкова много те харесва, че да те остави само и само за да не ти навреди?! През целият си живот ли си мислела, че не можеш да вярваш на никой? Знаеш ли? Независимо от всичко аз трябва да кажа, че... наистина те харесвам и ако искаш или не го вярвай, но ти си първото момиче, на което споделих всички тези неща! Тогава защо да се извинявам? Ако исках просто да те изчукам и да те зарежа за какво щях да ти казвам всичко това? Кажи ми?!
Притиснах я още по - силно между колата и мен и пуснах китките й, само за да преместя ръцете си от двете страни на лицето й.
- Не разбра ли, че ме е грижа за теб? Не разбра ли, че наистина искам да бъда с теб и, че бих направил всичко, за да мога да бъда с теб?!

- За твое сведение не само ти си разбрал, че живота е гаден. Вярно, че аз не по твоя начин, но честно да ти кажа не намирам разлика, освен, че моята майка би вдигнала парти, ако стана една от жертвите било то на шефа ти или на теб, или катастрофирам, или ме удари гръмотевица в момента.... Да - не вярвам на никого, Да - държа се ужасно и може би наистина това е защитна стена, но ти премина през нея, и аз не знам как и затова не го вярвам. - обясних на висок тон, дори може би викайки.
- Ти не знаеш нищо за мен, може и да си ме преценил, но все още не знаеш нищо съществено освен, че съм една откачалка. Защо ме харесваш? Няма причина разбираш ли? Или аз не разбирам...- въздъхнах след като казах всичко наведнъж.
- И така и не го показа...Всячески се опитваш да ме разубедиш да си тръгна от теб, но аз не искам! И не ме интересува Закари. Защо ти не го разбереш? Какво ти пречи да приемеш, че той не ме интересува...Само ти! - развиках му се ядосано. За това най- много ме беше яд. Опитваше се да се отдалечи от мен...

- Вече не знам какво да правя.. И знаеш ли? Не ме интересува. След като толкова искаш да изложиш живота си на опасност - добре! Приемам го!
Притиснах я още по - силно.
- Не разбра ли, че го правя точно за това? Защото ми пука само и единствено за теб? Но, добре.. след като теб не те интересува дали ще живееш или не мен ме. Но, в същото време и искам да съм с теб и просто..просто не знам какво да правя. Само знам, че ако ти позволя да се забъркаш с мен ще те пазя на всяка цена.. Поне искам да знаеш, че можеш да ми вярваш.. И както виждаш съм те преценил добре, защото знам, че колкото и да те убеждавам вече нямам никакъв шанс.. - усмихнах й се горчиво и я погледнах право в очите. - Никога, никога повече не си помисляй, че искам да те отблъсна, чу ли? Това са глупости, ясно?

- Ами решението е просто - предай се. - засмях се леко и плъзнах ръка нагоре по гърдите му. Хванах тениската му и го придърпах на милиметри от себе си.
- Мога да се грижа за себе си и съм сигурна в теб. И не, нямаш шанс да ме разубедиш. Не искам да ме пазиш, а да бъдеш до мен. - добавих.
- Ясно..- отвърнах, когато той ме смъмри, че съм си помислила, че иска да ме отблъсне.
- Е, предаваш ли се вече, или още ти се спори под дъжда? - попитах с невинна усмивка и прехапах устна.

- Е, явно можем да се върнем в къщата.. - усмихнах й се, но изобщо не се отдръпнах.Даже точно обратното - притиснах я още по - силно към колата и поставих ръката си на бедрото й. - Знаеш ли? Наистина понякога е по - лесно просто да се предадеш.. - засмях се тихо и устните ми намериха нейните, като се впиха в тях в страстна целувка.
Поставих ръцете си на бедрата й и леко я повдигнах, поставяйки я на предната част на капака на колата.
Целите бяхме мокри, дъждът продължаваше да вали като из ведро и не мисля, че скоро щяха да пуснат тока..
- Е, не ми отговори.. Връщаме ли се? - целувките ми започнаха да слизат надолу по вратът й, а ръцете ми все още шареха по бедрата й..

Ммм неговото предаване беше доста сладко. Толкова сладко, че забравих за въпроса, който ми беше задал. След кратко обмисляне измънках някакъв отговор.
- Мисля, че дъжда ми стига за днес. - отвърнах и нападнах устните му с целувки. По някое време нещо ми щукна... Отдръпнах се назад на капака, освобождавайки се от него. Усмихнах се дяволито и скочих от капака, побягвайки към къщата му, смеейки се с глас.
- Хвани ме, ако можеш.. - провикнах се, бягайки.
Щом влязох спрях пред вратата и откопчах набързо бюстието, с което очевидно той по- рано имаше затруднение. Изхлузих го от себе си и го оставих да падне на земята.
Взех две свещи от хола и тръгнах нагоре по стълбите, с риска да се препъна и падна, но за щастие стигнах невредима.
По пътя свалих късите панталони и те си останаха на стълбите...дано той не се препъне в тях. За щастие уцелих от първия път спалнята му...
Оставих свещите едната до прозореца, а другата върху скрин в ъгъла на стаята и се мушнах под завивките.

Затичах се след нея, но когато влязох в къщата и видях бюстието й на земята забравих да взема свещ или каквото и да е било и просто се втурнах нагоре. По стълбите краката ми се преплетоха в нещо.. вероятно панталонките й.. Добре, че не паднах.. както и да е минах през тях и започнах да търся вратата. След като най - после напипах дръжката набързо влязох вътре и свалих ризата си.
- Къде сии? - попитах, ухилен до ушите и тръгнах към леглото, само че жестоко ударих палеца си в крака на леглото. - Мамка му! - изругах, но веднага след това се качих на леглото и застанах над Сам..
- Какво да те правя сега?

Скрих се през глава и след няма и няколко минути той пристигна. Чух стъпките му към леглото, но по едно време леглото се разтресе и той изруга.
Засмях се тихо и надникнах, но когато го направих той беше над мен вече, препречвайки ми пътя за бягство.
- Не знам... каквото решиш...няма къде да бягам. - отвърнах и се усмихнах ангелски.
Така мокър беше изключително секси...тениската му прилепваше по тялото му перфектно, но щях да поизчакам малко.
Засмях се и отново се скрих през глава под завивката.

- По - добре не ме оставяй аз да решавам, защото после може и да съжаляваш..
Издърпах завивката, като я избутах чак в краката ни. Хванах ръцете й през китките и ги вдигнах над главата й.
- Все още ли ме оставяш аз да решавам?
Ухилен до ушите започнах да целувам устните й, врата и гърдите, като накрая пуснах ръцете й и поставих своите на корема й.
- Искам аз първи да изуча новата ти придобивка.. - засмях се и започнах да целувам коремът й, като оставях леко влажни следи на места. От устните й се отдели още един стон, който накара възбудата ми да се надигне до небето..

Опита ми да се скрия беше неуспешен...много скоро прикритието ми беше брутално изтикано в края на леглото. Но пък така усещах всяка част от него по себе си. Предупреди ме, че е опасно да се оставям в неговите ръце и преди да отвърна замая главата ми с една целувка, която продължи надолу по тялото ми.
- Ммм мисля да поема риска. - казах предизвикателно. Той пусна ръцете ми и започна да разхожда устните си по и около "новата ми придобивка".
- Не мисля, че нещо може да те спре...- отвърнах и затворих очи, оставяйки се на усещанията, които бяха толкова силни, че няколко въздишки се отделиха от устните ми. Ръцете ми сграбчиха завивките и прехапах устни, въздържайки останалите стонове. Още бяхме в началото, а вече треперех от удоволствие.

Ръцете ми започнаха да изучават всяка една част от страхотното тяло на Саманта, като се спряха на гърдите й. Само за няколко секунди вече бях разкопчал и захвърлил сутиена й или на пода или някъде при завивката..
Съвсем леко захапах едното й зърно, като топлият ми дъх остави лека влажна след около него.. Тя изстена от удоволствие и ръцете й отново уловиха завивките. Имах чувството, че ще ги скъса, но сега не ме интересуваше нищо друго, нищо друго освен нея..

Опитвах се...наистина се опитвах да възпра въздишките и стоновете, но просто не се получаваше, имайки предвид действията му. Още няколко звука, изразяващи страстта и всички останали емоции, които бушуваха в мен, намериха път навън през устните ми.
Плъзнах ръце по гърба му, забивайки нокти...надявах се да не останат белези, но за това ще мислим утре. Придърпах лицето му към своето и впих устни в неговите. Увих крака около кръста му и се превъртях над него и този път аз бях тази, която отстрани ръцете му от себе си и ги задържа настрани, докато устните ми обхождаха шията, гърдите и корема му.
- И още нещо... - казах по някое време и вдигнах поглед към неговия. Спрях със целувките и застанах на сантиметри от лицето му ... от устните му.
- Ако дори веднъж си въобразиш, че търпя предателство и нямам предвид на шефа ти, а с друго момиче или момичета... - заканих се с нисък изкусителен тон и го целунах съвсем нежно и за няколко секунди. - Наказанията на Закари ще ти се сторят детска игра...след което няма да ме видиш повече. - довърших с усмивка и го целунах този път по - продължително, плъзгайки ръце по тялото му.

- Мм мислиш ли, че бих го направил, имайки се предвид, че мога да правя това.. - отново я бутнах, като се озовах над нея.. - ..това.. - започнах леко да целувам устните й, слизайки надолу по вратът - ..това.. - поставих ръката си на бедрото й, а другата преплетох в косата й.. - и още много други неща, за които съвсем скоро ще разбереш..
Целувките ни ставаха все по - настоятелни, по - страстни и изпълнени с желание..
Ръцете ми се плъзнаха надолу по талията й и започнаха да изхлузват бикините й, а тя ми помогна да се отърва от мократа и прилепнала по тялото ми тениска..
Дори когато я махнахме тялото ми все още беше влажно, а от косите и на двама ни се стичаше вода..

Той започна да изрежда какво може да прави с мен.. Извършваше всяко действие изключително бавно, което ме подлудяваше от желание. Ставаше ми все по- горещо...
- Само предупреждавам. - прошепнах вече на предела на лудостта от страст и желание. Нападнах с целувки устните му, а ръцете ми намериха края на тениската му. Вдигнах я нагоре и я разкарах по възможно най- бързият начин, а ръцете ми зашариха из тялото му. След малко бях напълно гола под него... Нямаше да се разберем така! Насочих ръце към дънките му. Разкопчах ги и ги смъкнах надолу и с негова помощ се отървах от тях. Притиснах се към него и прокарах ръце по гърба му...сега нищо не ме спираше да докосвам всяка част от него...

След като тя се отърва и от дънките ми ръцете ми започнаха да шарят по всеки един сантиметър от тялото й. Мисля, че каза нещо, но не чух какво, защото възбудата караше сърцето ми да бие толкова силно, че ударите му, отзвучаващи в главата ми бяха единственото, което чувах..
Притиснах я възможно най - плътно към себе си, като ръцете ми започнаха да обхождат бедрата й.. Устните ми отново намериха нейните и се впиха в страстна целувка..
Макар да знаех, че така може Закъри да й навреди и аз да съм виновен сега това не ме интересуваше.. Сякаш почти го бях забравил.. Исках само едно, едно единствено нещо - нея.. Целувките й, ослепителната й усмивка, която така ясно различавах в тъмнината, блажените въздишки от удоволствие - всичко..

Знаеше ли колко го искам? Имаше ли някаква представа по колко начини ме подлудяваше? Не можех да си поема дъх от всички чувства и емоции, избухващи в мен като вулкан и помитайки ме като ураган след всяка негова целувка.
За пръв път прекарвах нощта с някой, който не беше просто поредният... Който знаех, че беше само за мен. При това някой толкова дяволски секси.
Усещах всяко негово докосване по тялото ми, ръцете му се разхождаха из всяка част безмилостно, палейки пожари след себе си.
Ах, колко ми пречеха тези негови боксерки... Ръцете ми тръгнаха надолу, и когато стигнаха до тях хванах ръба им и ги свалих надолу, надявайки се да разбере намека. Чух тихият му смях в тъмнината, както и горещият му дъх, разливащ се по кожата ми от тази реакция, но всичко това само увеличи желанието ми. Накрая ги разкара и след няколко мига го усетих в себе си. Доволна усмивка се плъзна по устните ми, а няколко стона, изявявайки емоциите ми я последваха, разкъсвайки тъмнината. Плъзнах ръце отново по гърба му, притискайки се към него и го целунах разгорещено.

По лицето ми плъзна широка усмивка, която скоро изразих и на глас с лек доволен смях. Много ясно бях разбрал намека й и ми харесваше.. Помогнах й да се отърве от боксерките ми и те се озоваха някъде при останалите дрехи..
Обгърнах я с ръце, а устните ми зашариха по врата й. Бавно проникнах в нея, а стонът, който се изплъзна от устните й ме накара да се усмихна още по - широко и да забързам темпото.. Движехме се в синхрон, който дори не съм предполагал, че може да съществува.. Не знаех къде започвам аз и къде свършва тя..
Усещах учестеното й дишане, усещах ръцете й по тялото си. Толкова я желаех, че просто не можеше да си представи..

Чувствах се ...не, седмото небе беше твърде ниско...по - скоро на стотното небе... Всяка негова ласка и целувка ме караха да треперя и да се извивам във ръцете му, притискайки се възможно най- близо до него. Толкова силно го желаех, че чак болеше.
Бяхме като едно цяло...нямаше граници, нямаше гордост, нямаше инат, нито предразсъдъци...само аз и той. Само ние двамата и никой друг...Сякаш и светът съществуваше само за нас.
След...и аз не знам колко време. Нямах представа за времето. Дали бяха секунди, или векове...все тази. Та както и да е след известно време дойде и самият край. Толкова разтърсващ и всепоглъщащ, че ме хвърли на границата между съзнанието и безсъзнанието. Толкова силен, че разтърси целият ми свят из основи. Бях неспособна да спра силният стон на удоволствие, който отекна в стаята.
Постояхме така миг или два, след което той се излегна до мен. Чувствах се тотално изцедена...Всяка частица от мен трепереше, опитвайки да се успокои...Сърцето ми биеше по - бързо и от крилата на колибри, сякаш опитвайки се да излезе на свобода, а дишането ми беше тежко и учестено.
Това бяха най- невероятното преживяване до сега, а аз имах доста опит в тази област...,но каквото и да става пред себе си не можех да отрека, че той беше най - добрият до сега.

След като и двамата свършихме просто нямахме сили за нищо. Чувствах се напълно изтощен, нямах представа колко време е минало, дори нямах представа как толкова лесно се бях съгласил да я изложа на опасност заради моите собствени облаги..
След няма и няколко минути вече и двамата се бяхме унесли в дълбок и блажен сън.. Не бях спал така от много дълго време, толкова пълноценно, толкова спокойно.
Когато се събудих видях, че слънцето вече се беше извисило над хоризонта, станах леко от леглото с надеждата да не я събудя и за щастие успях.. Когато стигнах до вратата се извърнах към нея и я погледнах. Беше толкова красива.. Поне в едно бях сигурен - наистина изпитвах нещо към нея, просто все още не бях определил какво точно и колко силно..

» Къщата на Ирма и Мел ^^
» Къщата на Изабел
» Къщата на Кейти
» Къщата на Ребека
» Къщата на Мони