Къщата на Ребека

-А сега аз.-ухилих се.-Ами аз съм Ребека Ричардсън, това го знаете. Родена съм в Лондон. На 17 съм. Обичам рок и метъл, понякога. Обичам да ми е удобно в кожата ми, за това не лъжа приятелите си. Но ЗА ТЯХ винаги мога да излъжа. Хмм, обичам синьото, черното и бялото. Всъщност и другите цветове, но мразя червеното. Ами, както видяхте лесно се доверявам, също така лесно се влюбвам. Майка си не познавам-умряла е при раждането ми. Живеех с баща си и със Споти-Джена се усмихна миловидно- моето коте. Но когато бях малка, татко почина. Доста време не обелих и дума. Заживях с леля си. После тя се омъжи и се преместихме тук. Вие сте първите ми приятели тук... Не вярвам, че има справедливост, където и да е...Ами май е това...

- Радвам се, че повече няма да крием нищо един от друг.. Нали така? - повдигнах вежда и ги погледнах.
- Да! - засмя се Джеймс, а Ребека го последва.
- Е, предлагам да не стоим повече тук, а да излезем и да се забавляваме някъде? - попитах с надеждата, че няма да има повече мъчителни разговори относно миналото ми..

Изслушах двете момичета внимателно.И на двете историите бяха интересни.Замислих се,че всичко на този свят имат някакво нещастие в живота си .Моето семейство и моята Джейн,бяха убити брутално и аз бях свидетел на осакатените им тела.Стана ми доста гадно...
-Е...аз съм най-върастния тук...ще ме слушате ей!-засмях се аз ,за да прикрия страданието си

-Както кажете господин началник!-казах и козирувах.-Къде иска да отидем, господин старшина?
Джеймс имаше хубава усмивка и загадъчна-като на Мона Лиза... Джен се засма гръмко и се нареди до мен. Обичах ги и двамата, забавни и странни-като мен...

- Господин началник!.. Какво ще кажете да поиграем на нещо!? - засмях се като го обиколих веднъж прокарвайки ръцете си по гърдите, ръменете и коремът му.
- Зависи на какво предлагаш, редник! - изхили се той.
- Оо, не трябваше да се замесваш в това! - изхилих се, а Ребека ме последва..
- Може би ще искате нещо по - дръзко!? - запитах с лукава усмивка и повдигнах вежда..
- Съгласен! - каза докато прокара ръце около кръстът ми..
- Ами имам няколко предложения.. Може би обичате да играете на шише..или на "Ще се осмелиш ли?".. може и на гол покер?.. Какво ще кажете? - Ребека гледаше учудено, а Джеймс се ухили доволно.. Вече знаех отговорът на въпроса, но изчаках примерно..

Господин началник!.. Какво ще кажете да поиграем на нещо!?-каза Джен и се доближи до мен.Тя започна леко да ме докосва по гърдите,корема и раменете.Изглеждаше мноого секси.Аз се усмихнах леко и казах:
-Предложи нещо...и ще играем!-на лицето и' се появи една лукава усмивка.Аз застанах в полулегнало положение,а тя бе върху мен.Ръцете ми следваха извивките на тялото и',а аз казах:
-Каквото кажеш!-засмях се аз.Изглеждахме като цензуриран порно филм...
- Ами имам няколко предложения.. Може би обичате да играете на шише..или на "Ще се осмелиш ли?".. може и на гол покер?.. Какво ще кажете?-предложи тя,докато продължавахме със страстните докосвания
-Избери ти...редник!-засмях се аз и леко я избутах,прекъснах всичко в най-хубавата част хД

Застана полулегнал на дивана и ме издърпа върху себе си..
- Избери ти..редник! - каза, а ръцете му започнаха да шарят по цялото ми тяло. Панталоните започваха да го стягат все повече, а аз само се усмхнах и го целунах по врата.. След малко той ме избута на най - интересното. Явно беше от онези които обичат да си играят.. Сега съм още по - доволна..
- Ами ако вие позволявате да е.. гол покер? Не че няма да я сменим с някоя друга, но като за начало тази е добра! - засмях се и се изправих..

Ами ако вие позволявате да е.. гол покер? Не че няма да я сменим с някоя друга, но като за начало тази е добра!-предложи Джен.Аз се усмихнах дяволито,но погледнах Ребека и казах:
-Ами дали Ребека ще е съгласна?!Ако е да започвам!Ако не ви се играе карти,може да играем и на шише със събличане,ако толкова държите на голотата-засмях се тихо аз
-Все ми е тая!

- Значи това ще бъде! - изхилих се, а Ребека изтича и взе едно шише.
- Ето мее! - изкиска се и застанхме в средата на стаята, а Джеймс завъртя шишето.
През цялото време бях ухилена до уши, а след като Бека се върна с алкохлл бях на семото небе..
- Джеймсс! - изписках радостно. Той свали тениската си и мусколите му изпъкнаха..
Исках да прокарам ръце по тях, но дори не помръднах от мястото си.

- Значи това ще бъде!-извика ентусиазирано Джена и заподскача.Ребека донесе едно шише и Джен го завъртя.Появи се и алкохол,имах чувството че съм на колежанско парти...Паднах се аз,естествено.Изправих се и махнах тениската си,отдолу имах потни...играта бешедобра,бяг доста навлечен и дълго време щях да се събличам.Седнах на мястото си из авъртях,падна се Джен...

Естествено беше мой ред..
- Господин началник.. Ще ми помогнете ли? - ухилих се, а Джеймс се изправи и тръгна към мен.
Бавно започна да разкопчава ципа на роклята ми и да я смъква по цялото ми тяло, като ръцете му докосваха ребрата и се смъкваха все по надолу като се обвиха около бедрата и около пръсецът ми, а аз преплетох пръсти в косата му
- Благодаря! - заявих и седнах на мястото си само по бельо, оставяйки го на най - забавното за да види какво ми беше.
- О, няма защо редник! - изхили се той, а аз надигнах една бутилка с уиски и отпих огромна глътка. Нямах никакво намерение да пропилявам вечерта за това се съсредоточих над играта..
Завъртях шишето отново и пак се падна Джеймс, а аз се изхилих.
- Е, редник след като аз ти опмогнах, помогни ми и ти! - засмя се докато аз се изправих..

Tя ме покани да и' помогна и аз естествено не отказах.Разкопчах роклята и' и бавно я свалих.Тя се плъзна по тялото на момичето и падна на земята.Джен имаше страхотно тяло.Аз се отдръпнах и награбих една бутилка бира,отворих я и я надигнах.Джен завъртя и се паднах отново аз,този път исках помощ,направих знак на Джен да дойде,за да ми махне потника,тя не ми отказа и набързо разкара ненужната дреха.Седнах на мястото си и завъртях шишето....каква изненада беше отново Джена.Ребека стоеше и ни гледаше,като се хилеше истерично...Отпуснах се назад и се подпрях на лакти,като се загледах в събличащата се Джен.Дали щеше да махне чорапогащника или щеше да продължи с увеличаването на възрастовата граница...

Определено беше рано за бельото, за това качих кракът си точно пред лицето на Джеймс и повдигнах роклята си като изтеглих чорапогащника надолу. Някъде по средата, Джеймс се изправи и бавно разкъса изкуствената материя на пръсеца ми, като започна да ме целува. Отдръпнах се и се отправих на мястото си.
- Такаа! - завъртях шипето и най - после се падна Ребека. - Ха, така Бека! - ухилих се.
- Е, идваме на помощ, Ребека! - изсмя се Джеймс и хвана единия ръкав на блузата, а аз другият.. Изхлузхме я набързо и седнахме по местата си.
- Добре, сега предлагам да сменим играта! Нещо по дръзко и по приятно! - изхилих се, при полужения че аз и Джеймс бяхме по бельо, а Бека само с панталони и закрита нагоре.

Джена тъкмо размишляваше над това с какво да продължим, когато дочух шум откъм коридора. В първия момент не ми направи впечатление. Но на вратата се звънна...
-Леля ми!-изстенах и очите ми изскочиха като на пекинез със запек. Бързо Джеймс! Скрий се! Добре, че оставих клйча в ключалката!-въздъхнах. Джеймс започна да обикаля в стаята прибирайки дрехи те си и търсейки къде да се скрие.- В гърдероба в коридора!-наредих-Ако леля ми види момче тук, олеле... най-малкото, ще припадне! Олеле!-Джен ме погледна въпросително, обувайки чоропогащника си.-Теб няма защо да те крия! Ти си приятелка...-Чу се изщракване на ключалката. О, не! Не съм завъртяла ключа!
-Бека, прибрах се! Франк остана да играе покер с приятелите си...
Паникьосах се. Тя идваше...
-Джеймс! Бързо, тук!-прошепнах на момчето, което се беше отказало от коридора, поради присъствието на леля ми там. След това гоа хвана за ръката и го заведох до огромния кош с мръсни дрехи.
-Съжалявам, но моля те влез там!-и той послушно се напъха вътре.
Леля ми отвори вратата на хола и влезе. Завари мен и Джен изтукани като ученички.
-Кое е това момиче?
-Лельо, това е Джена, моя приятелка. Джен, това е леля!-двете си стиснаха ръцете.-Знаеш ли, че в стаята ти на леглото има един огромен плъх?-само това измислих. Знам, че беше глупаво, но май се получи...
-Така ли? Защо не пусна Споти при него.
-Пуснах я. И тя.... избяга.-казах иронично.
-Отивам да проверя... Някакъв си плъх... Колко са првзети днешните хлапита...
И тя се запът нагоре.
Това и чаках. Бързо побутнах коша за пране и Джеймс излезе от там, потърсвайки се.
-Хайде излизай! Ще те намерим!
-Но как?-попита учудено той.
-Няма да е трудно повярвай ми...
-Бялата къща срещу тази Джена!-прошепна и се изниза като дим.

Играехме си,а Ребека се беше замислила за нещо.Изведнъж се чу някакъв шум и след малко момичето подскочи стреснато...
-Леля ми!Бързо Джеймс! Скрий се! Добре, че оставих клйча в ключалката!-извика тя и ме заюрка да се крия.Аз си забрах парцалите от земята и се скрих първо в някакъв шкаф.Едва влязох...защо бях толкова висок,започнах се се ругая сам.В коридора беше много опасно затова Ребека ме измести в кош....за пране...През това време,вече бях облякъл по-голямата част от дрехите.
-Бека, прибрах се! Франк остана да играе покер с приятелите си...-чу се женски глас и аз изтръпнах.Едва облякох тениската си и зачаках,момичетата да ми дадат знак,за да изляза...
-Кое е това момиче?Лельо, това е Джена, моя приятелка. Джен, това е леля!-бла бла винаги ли се представят,просто казваш че това е някой си там и готово,защо ми е да знам коя за бога е тая леля...все тая.Стоях си аз в мръсните дрехи и се опитвах да се разгранича от бельото...
-Знаеш ли, че в стаята ти на леглото има един огромен плъх?...-започнах да се кикотии едва се удържах.Чух всяка една дума от безумно тъпия им разговор..След минута лелята на Ребека се изнесе и аз излязох от коша,набързо облякох якето си и отворих вратата.Там стоеше един господин,който ме погледна странно и попита:
-А...вие сте?-аз се почесах умно както винаги по тила и казах:
-Ами...за водата!-момичетата замръзнаха...

Джеймс успя да се изнесе, докато ние с Ребека наговорихме на леля й какви ли не простотий и аз постоянно извръщах глава за да не забележи как нелепо се смея на ситуацията..
- А...вие сте? - чух мъжки глас и след малко Бека ме сръчка и ми каза, че това е чичо й.
- Ами...за водата! - каза Джеймс и отново се почеса по тила.
- И.. какво? - попита отново чичото..
- Ами.. такова.. - жалък опит да смотае нещата.. при това безуспешен.
- Я, ми кажи на колко си и как се казваш? - попита господинът строго и го погледна изпитателно.
- Ами.. - започна Джеймс, а аз реших да се намеся..
- Ъм.. здравейте, аз съм Джена новата приятелка на племенницата ви! - усмихнах се и се здрависах с него, а през това време Джеймс се опита да се измъкне.
- Почакай малко, младежо! - приятелят ни замръзна на място и отново се почеса несиурно по тила.

О, не! Чичо ми намери кога да се прибира!
Аз и Джен отидохме при тях.
-Франк, остави го!
-Какво търсеше вътре?
Той... той....-опитах се да смотая някоя лъжа, но си знаех, че няма да е гелиялна- та аз не можех да лъжа- Ммм, той е брат на Джен...-измънках-А тя ми е приятелка.-погледнах очакватилно, но той не се върза.
-Брат и сестра, да ,да! Бързо вътре всички!
-Няма да стане!-каза Джеймс и и се изпъчи. Погледна злобно чичо ми. Направо на кръв...
-Остави го, Джеймс.-прошепнах в ухото му. После сложих ръце на раменете му и го затиках встрани. Обърнах се към Франк.-Излизам!

- Излизам! - каза Ребека на чичо си и избута Джеймс навън, а аз тръгнах след тях..
- Ребека, чакай! Кой е този? - продължаваше да напира чичо й и започна да ме дразни.
- Аз съм братът на Джена! - заяви Джеймс и отново се обърна за да си тръгне, а аз само кимнах отвърдително.
- Не мисля така! - този човек вече ми лазеше по нервите..
- Какъв ви е проблемът? - Джеймс избута леко Ребека и тръгна към мъжът, който отстъпи назад учуден от случващото се.

Франк явно засегна достойнството на Джеймс.
-Ти кого ще разпитваш?-каза той, като се стараеше да покаже какъв непукист е.-Не ти влиза в работа какво правя, ясно ли е?-след това блъсна Франк и той падна на земята. Джеймс беше наистина силен.
Смятахме въпроса за приключен и тръгнахме към улицата. Но чичо ми стана и се също блъсна Джеймс. Но той не помръдна от мястото си. Само се обърна, погледна злобно Франк и взеки момент щеше да го удари-със сигурност смъртоностно.
В този момент аз отидох до него и му подшушнах в ухото.
-Остави го, не си заслужава... И аз не мога да го търпя, но...-след това се усмихнах нежно, хвах го и той тръгна с мен към Джена. Гледаше като побеснял бик.
-Кална се, ако не беше ти този щеше да...
-Сега на къде?-опита се да разведри обстъновката Джен.

На чистото и туптящо сърце сякаш бяха пораснали две големи снежнибели криле. Тя буквално хвърчеше из улиците на града, окрилена от прекресната новина, която можеше да съобщи на родителите си, когато се добере до интернет пощата си. Неусетно забързаните и крака я отведоха до хотела и я качиха на третия етаж, където се намираше апаратамента и.
Усмихна се умилително на глупостта и разсеяността си, когато видя бъркотията, която беше оставила зад себе си в бързането да пристигне до редакцията на време. С доброто намерение да пошета малко се приближи към леглото си, но в мига, в който докосна затоплените от меките сутрешни лъчи завивки, усети как умората отпуска тялото и и инстктивно придърпа възглавницата към себе си.

Силното пиукане на месинджъра прекъсна грубо съня и. Тя се вдигна неохотно от леглото и се опита де стигне до лаптопа съмо с едно пресягане на слабата си ръчичка. Не се получи. Измънка недоволно и като зомби се вдигна от леглото, приближавайки се към машинката. Пръстите и разсеяно се плъзнаха по мишката и се опитаха да достигнат до така държащто да бъда прочетено съобщение.

Скъпа Сарафина,
Прочетох отговора ти на обявата ми и съм съгласна да наемеш свободната стая в къщата ми. Ако искаш можеш да се нанесеш още днес. Да се срещнем по обяд пред къщата. Адресът е...
Ребека

Прочете съобщението три пъти преди да разбере какво точно и казва. После по тялото и се разля небивало облекчение и лек стон на радост се изтръгна от пресъхналите и устни. Вече беше доста голяма за това, но беше сигурна, че ако не беше толкова скапана, щеше като малко дете да заподскача из стаята. Странно как за по-малсо от един ден всичко беше успяло да се нареди. Беше си намерила работа. Сега и апартамент. Всичко вървеше чудесно. А смяташе, че в малкоя град ще и е по-трудно, от колкото в големия. Глупости! Точно обратното.
Вдигна поглед към часовника над огледалото. По дяволите! Единайсет и половина... Имаше окло два часа, да се изкъпе да си оправи багажа и да стигне до къщата на Ребека. По дяволитке!

За последен път проверяваше всеки ъгъл на стаята за някоя от вещите си, които с негодувание беше открила, че за отрицателно време беше успяла да пръсне навсякъде. Двата големи куфара изглеждаха прилично стегнати и изправени до леглото. Изглеждаха. Ако някой с по-големи претенции надникнеше вътре можеше и лошо да му стане. Беше оправила сметките си с рецепцията, въпреки че резерва си беше запазила стая за още една нощ в случай, че изникне нещо непредвидено.
За последен път погледна що-годе добре изглеждащото си отражение в огледалото и стрелна с очи пагубния часовник. Един и десет. Вече беше обяд. Надяваше се да не е накарала Ребека да я чака прекалено дълго. Телефонът звънна.
- Мис Дюшан? Таксито ви дойде - обяви отегчения глас на рецепционистката.
- Благодаря! - изписка Сара като развълнувана тийнейджърка. Другата страна затвори, но Сарафина ясно долови тежка въздишка преди в ушите и да писне сигналът "заето". Понякога наистина много съжаляваше тази жена. Сигурно беше ужасно цял да задоволяваш нуждите на капризни клиенти.
Както и да е, грабна куфарите и за сукенди се озова в големия огледален асансьор, цъкайки с език натърпеливо, докато той се влачеше максимално бавно по етажите.

Ръката и трепна неуверено преди да натисне звънеца. Дали собственичката щеше да и се сърди? Все пак беше закъсняла със... - погледна часовника си за пореден път - ... доста. Все пак затвори очи, стисна зъби и натисна копчето. Познатият звънтящ камбанен звек се разнесе около нея, напомняйки и, че няма връщане назад. Беше дошла, а вече беше повикала и домакинята. Наостри слух за да чуе приближаващи се стъпки от другата страна на вратата, но вместо това ги чу иззад гърба си. Рязко се зъвртя и видя как към нея се приближава задъхано младо момиче с дълги русокестеняви къдрици и слабо тяло. Сарафина понечи да я поздрави, но в мига, в който разтвори устните си, вратата зед нея се открехна.
- Да?

Със скоростта на светлината тичах към къщата. Но... бях закъсняла. Не прекалено, но бях. Видях как момичето срамежливо натиска звънеца и съвсем забързах. Тя ме видя. Тъкмо си поех въздух, когато видях как вратата се отваря.
-Франк...-казах задъхано.-Ето ме и мен.
-Пак ли водиш приятели?-погледна въпросително момичето.
-Ъммм... всъщност...-започна тя, но сякаш и беше неудобно.
-Ти си съквартирантката ми, нали?-реших да не я измъчвам и да ѝ спестя приказките.
Тя кимна.
-Тогава заповядай.-въведох я, като фванах един от куфарите. Когато влязохме се загледах в лицето ѝ. Наистина беше много красиво, не бях виждала такова до сега. Очите и бяха толкова светло сини, че можеше да се изгубиш в тях. Като малки езерца с бистра вода... Кожата и беше много бяла, а в комбинация тези очи и тъмната и коса, беше направо... Засрамих се малко, когато осъзнах, че аз не изглеждам никак добре... Бях се замислила върхо това когато...
ДРЪН! Усетих болка в главата. Бях се заплеснала и неусетно ударих глава във витата стълба. На лицето на момичето се се изписа съчувстрена усмивка, а Франк се изсмя гръмко и каза да внимавам къде ходя.
По стълбите се зададе леля ми. Беше в официална рокля.
-Къде...?-погледнах я изумено.
-Ами как ще знаеш, като все те няма. Отиваме в Лондон на конференция.-О, здравейте!-добави като видя момичето.
-Ама пак ли???-попитах без да обръщам внимание на забелешката ѝ.
-Да, за два дена.
Бях готова да им се скарам хубаво, но се сетих, че няма да е очтиво пред...
-Казвам се Сарафина.-сякаш прочете мислите ми тя.
-Покажи на Серафина къщата. Ние тръгваме.-тя ме прегърна и излезе. Франк взе един сак, отвърна на погледа ми с вдигане на рамене и затвори вратата.

Някакъв мъж отвори вратата и плъзна объркан поглед по двете момичета. Сарафина се опита да обясни какво прави тук, но от устата и излезе само несвързано мънкане, което беше заглушено от задъхания глас на момичето. Уф, слава богу! Беше я познала. Най-вероятно тя беше Ребека. Сара и се усмихна мило, но на дали тя я беше забелязала.
В самата къща положението не беше кой знае колко по-ясно. Имаше една жена с официална рокля и някакъв мъж. Сара внимаваше да не долови кой знае колко от разговора им, да не би да се окаже личен и заразглежда с интерес къщата. Беше хубава. Определено по-хубава от хотела. И по-чиста от хотелската и стая.
Двете жени и мъжа продължаваха да си разменят реплики и Сара се насили да се заслуша в разговора им и когато сметна за уместно се представи на жената и мъжа.
- Казвам се Сарафина - искрено се постара да докара най-лъчезарната усмивка на умореното си лице, държейки да направи добро поне първо впечатление.
После Ребека я поведе из къщата. Сара остави куфарите в коридора и последва уверените стъпки на момичето, водещо я из дома си. С учтиво пренбрежение Сапафина подминаваше стаите, които момичето и показваше.
Кухнатя... Хола... Стаята на леля и... Някаква друга стая... Банята... Тук Сара обърна малко по-голямо внимение за да не и се случи да усъмне посред нощ без да може да стигне до тоалетната. Разсмя се мислено като си го представи - нямаше да е много чудно ако в действителност и се случи.
Най-накрая стигнаха до една врата, пред която Ребека застана тържествено.
- Стаята ти...
Неувереността отново заля Сара. И тя не знаеше за какво този път. Най-много да не и хареса стаята. И какво толкова? Нали поне щеше да си има такава?
Отново се усмихна на момичето и се протегна за да отвори вратата. Слънчевата светлина обля лицето и и устата и се разтегли в още по-широка усмивка. От отворения прозорец се чу ръмжене на автомобил. Най-вероятно лелята на Ребека и онзи... Франк?... бяха тръгнали.

Да, леля ми и Франк потеглиха. Отново.
Двете със Сарафина влязохме в стаята ѝ. Тя заразглежда с любопитство. После се усмихна срамежливо, но не толкова както преди. Явно сега, когато имаше по-малко непознати наоколо,ѝ беше по-добре. Почесох се по тила покашлях, за да ми обърне внимание.
Тя се обърна и каза, че стаята е хубава. Попитах я дали е гладна. Кимна много отвърдително с глава, но после каза само "малко". Толкова приличаше на мен... Беше я срам и то много. Но аз реших да разчупя леда и я поканих да слезем в кухнята, да направя сандвичи.
Опитах се да затворя внимателно вратата, но имаше силно течение и тя се трясна силно. Заслизахме по стълбата, като едно от стъпалата изскърца дразнещо.
Реших да изпробвам паметта на Сарафина.
-Хей, помниш ли къде е кухната?-разсмях се аз, а тя колебливо поведе в правилната посока. Това момиче ме удивляваше все повече.
-Седни де! И моля те, не се притеснявай, ти вече живееш тук, не си на гости!
-Добре.-каза и се усмехна топло.
-Аз съм Ребека, както може вече би разбра-съпих на пръсти, за да отворя шкафа с чинии.-Ами аз съм на 17...сега...да. Ето те!-успях да се добера до две чинийки.-Ти на колко си?-попитах, като извадих хляба и започнах да режа филийки.
-На 25.
-Мммм...како!-засмях се и намазах малко ароматно масло, сложих по един лист свежа салата и започнах борба със салама.-Ами имаш ли си работа?-попитах доволна, че надделях над бедният салам. Наредих парченцата и захлюпих с още една филийка от домашния хляб.-А и междодругото, искаш ли кетчуп, горчица,майонеза...?-и полях обилно моят сандвич с кетчуп и горчица.

Това момиче започваше да и харесва. Е, не си приличаха кой знае колко, но притежаваше харкатер, който самата Сарафина някога искаш да притежава. Нищо, че беше... колко каза?... осем години по-малка от нея. Разсмя се на себе си. Да беше знаела, че ще доживее да наема къща от седемнайсетгодишно момиче...
Пое с охота чинията със сандивчи от ръката на Ребека и я нападна лакомо. Не беше яла нищо от предишния ден на обяд. Беше сандвич - но можеше да се очаква много оригинален или екзотичен вкус, но поне беше храна.
- Много ти благодаря, Ребека - разсмя се Сарафина след като преглътна голяма хапка. - Вече тотално се бях отчаяла от всичко. Но днес сякаш всичко се нареди - отбеляза замислено. - Намерих си работа, сега и ти ме... приюти - отново се усмихна. - Чак не е реално, бих казала.
Усещаше как момичето я гледа с любопитство и объркване. Сара леко се ядоса на себе си - отново беше проявила типичната си словоохотливост.
- Ти каза, че си на седемнайсет... - смени бързо темата, продължавайки да се усмихва. Ребека кимна.
- Значи още ходиш на училище? - беше и трудно да прикрие изненадата в гласа си, при мисълта, че в действителност ъъм... хазяйката и е още ученичка.
- И как е?
Отхапа още малко от сандвича и се замисли за своите години в гимназита. Бяха меко казано ужасни. Главно, защото ги беше прекарала в Челси. Но пък Беривил изглеждаше хубаво място. Едва ли беше възможно да е толкова зле.

Тя ме хвърли в дълбок размисъл... Хммм, училище, ооо да имаше такова, вярно. Но сега бях във ваканция, а покрай тези дни съвсем бях изключила.
-Ами, ако кажа, че ми е приятно ще излъжа-седнах на стола и започнах да ям сандвича си-Не вярвам да има такъв луд човек, който да го обича...-тя се засмя, поклащайки глава.
-Кафе?-попитах я. Тя кимна.-Ето аз се запознах-пак се надигнах на пръсти за да извядя чаши-с едно момиче-сложих мляко и пуснах микровълновата печка-и едно момче-чу се "дзън" и извадих чашките. Осъзнах, че не е добра идея да говоря за моите приятели последователи.-Всъщност не е важно!-поправих се.-Колко лъжички искаш?-сложих в моето една и половина и пет бучки закар.

» Къщата на Ирма и Мел ^^
» Къщата на Изабел
» Къщата на Кейти
» Къщата на Мони
» Къщата на Ашли и Даниел