-И напиши статията за момичето! - почти изкрещя редактора в ухото ми.
-Добре, пиша я. - отговорих припряно и хвърлиих бърз поглед към кабинета му. Гледаше ме с повдигната вежда как предъвквам кексче. Веднага го оставих на една салфетка и изтупах ръцете си.
-Пиши! - почти ми изсъска и трясна телефона.
Оставих слушалката на мястото й и придърпах клавиатурата към себе си. Така и не разбирах какво толкова се надуваше. Само заместваше, а вече се държеше все едно, че притежава вестника. Затраках по клавиатурата.