Парка с надгробните плочи

Мразех.Некадърниците! Що за идиот не може да убие някой по традиционния начин. Тогава този проблем нямаше да го има. Намирах се в проклетото гробище около града, разкопавайки гроба на някакъв нещастник точно като велик злодей от филмите. Един проклет малоумник беше отровил човека и нямаше никакъв проблем, понеже изглеждаше точно като инцидент, докато шибаната полиция не реши да проведе разследване, което неименуемо щеше да доведе до аутопсия, която щеше да провали всичко. И не че един опепелен труп нямаше да е точно толкова подозрителен, но поне нямаше да има следи към никого. Докато рицинът определено сочеше към някой с доста умения. Пък и не го бяхме пускали в действие за първи път.
След няколко часа копаене бях стигнал целта си. Разбира се, целият бях кален и потен, а от белия ми потник, не се виждаше чисто място. На всичкото отгоре на половината работа от небето взе да пада такъв дъжд, че целият бях подгизнал. Но имаше и добра страна понеже дъжда почти стопи огъня, който бях сътворил върху горкото тяло на проклетия измамник, от който вече не беше останало нищо. Огънят го нямаше и нямаше да привлече излишно внимание, но преди това много дорбе си беше свършил работата.
След като затворих гроба захвърлих лопатата в гората. Нямаше начин тази мръсотия да се озове в колата ми. Аз щях да й навредя достатъчно. Видях някакви светлини в отрещната част на гробището и реших да се омитам. Нямаше да е нещо благоприятно, сигурен бях. Хвърлих последен поглед на работата си и се запътих към колата си.

- Карсън!! - извика ме шефа ми, докато минаваше покрай бюрото ми и влезе в офиса си. Разбрах намека и неохотно се изправих от коженият си стол, тръгвайки след него. Джоунс - нисък и пълен човек, призрачно бяла кожа, посивял мустак и кръгли очила, напъхан в костюм, който имаше вид, сякаш щеше да се спука по шевовете всеки момент. Косата му бе оредяла и в предната част на главата си почти нямаше нищо. Строгият и пресметлив поглед, гледащ те смъртоносно в 99 % от времето, поддаващ се зад очилата му често ме плашеха. Никога не знаеш какво витае из главата му... Да, това представляваше шефа ми.
Затвори вратата под носа ми, карайки ме да я отварям и затварям наново, натъквайки се точно на момента, когато сядаше на огромното си кресло и се разплуваше в него като желе върху плоска повърхност.
- Да, сър? - попитах сериозно, оглеждайки безразлично джунджориите по бюрото му.
- Убит е човек... - започна той
- Сякаш е нещо ново - смъмрих под носа си, а той ме изгледа косо. Добре де, мълча. Никога не ме е харесвал и винаги се опитваше да ми намери недостатъци. А факта, че бях добра в работата си го дразнеше допълнително.
- Трябва ми тялото. Погребали са го днес, но всъщност трябва да направим аутопсия, защото подозираме, че е насилствена смърт. Искам да отидете с Шон и Чейс и да огледате терена. Ти просто дръж под око двамата. Остави ги да охраняват вечерта, а ти си свободна, след като претърсите гробището. - изказа заповеддта си, а аз го погледнах учудено.
- Мога да остана с тях! - настоях аз.
- Ти си жена! - възрази той.
- Да, такава съм! Жена, която се е доказала пред изпитващите в академията, пред шефовете си в Чикаго и е спечелила уважението им. Това, че вие сте женомразец, който живее според правилата, че жената трябва да си стои в къщи не ме интересува, сър! - казах с леден тон, стараейки се да не повишавам гласа си.
- Следвай заповедите ми, Карсън! Защото при първата издънка изхвърчаш от тук, колкото и да си добра! - заяви твърдо, надигайки се леко от стола си и се подпря на бюрото си за опора.
- Ясен ли съм? - допълни, гледайки ме смъртоносно. Кълна се, че ако можеше да убива с поглед до сега да съм умряла хиляди пъти.
- Кристално ясен, сър. - казах примирено, навеждайки глава.
Споменах ли, че този индивид ми е чичо? Е, ако не съм, вече го знаете. Така любящият ми чичо ме прие с хиляди молби и изпитваше силна неприрязън към мен, по необясними причини.
Както и да е, примирих се със ситуацията и излязох от кабинета, тръшкайки вратата, малко по- силно отколкото трябваше. Съобщих на Шон и Чейс какво трябваше да правим и след час вече бяхме на гробището. Навсякъде се беше възцарил мрак, но луната не се поддаваше от никъде. Най - вероятно е новолуние. Разделихме се на три групи и започнахме да претърсваме гробището, макар силният дъжд. Заредих пистолета си, докато вървях и трескаво се оглеждах на всички посоки, движейки се пъргаво като котка, а с черните дънки и черният потник, полепнал по мен, съвсем се сливах със тъмнината. Изведнъж на около стотина метра от мен забелязах кола. Приближих се внимателно и записах номера й, но чух стъпки и бързо се скрих зад едно дърво, стискайки пистолета си по- силно. Висока и мускукеста мъжка фигура подмина дървото и продължи напред към колата си, но не му позволих да стигне до нея.
- Не мърдай! - извиках му, насочвайки пистолета към него и дръпнах предпазителя и пристъпих напред - Ръцете горе, за да ги виждам! - допълних, включвайки и фенерчето, което държах с другата си ръка прилепено до оръжието ми.

Слядаха ме! Да, нищо добро не излизаше от светлини в гробището по това време. Бързо облякох суитчъра си, който не беше кален и дръпнах ципа, скривайки мръсния си потник. Ако имах късмета да се вмъкна в колата щеше да е най-добре, но ако ме хванеха никак нямаше да ми помогне да приличам на гробар.Бях на няколко крачки от колата си, когато чух познат глас зад мен и по-важното- зареждането на пистолет.
- Не мърдай!Ръцете горе, за да ги виждам!-усмихнах се и поклатих глава. Е, направо супер.Сега съвсем щях да омеша нещата.Някой наистина беше решил да съсипе денят ми. А нищо лошо не бях направил! Ха.. е, добре де..
- Е, не е ли чист късмет, че съм толкова гъст с полицайката.-казах, смеейки се, докато се обръщах.Огледах Лесли отгоре до долу и се усмихнах-Много си секси в черно.

В следващият момент човека пред мен се смееше. Погледнах го объркано, но все пак съсредоточено, докато той накрая не се обърна. О, по дяволите. Въздъхнах, извъртайки очи и пуснах отново предпазителя, сваляйки пистолета.
- Е, не е ли чист късмет, че съм толкова гъст с полицайката. - засмя се той, а аз го изгледах с насмешка.
- Не разчитай на това. Полицайката не те понася особено. - отвърнах и скръстих ръце пред гърдите си. Той изкоментира тоалета ми, но не му обърнах внимание.
- Какво правиш тук? Сам, толкова късно и притчващ като подплашен заяк? - попитах, без да променям изражението си. Това, че Патрик стоеше пред мен не променяше положението. Телефона ми изввъня и видях номера на Чейс." Голям си умник, да ми се обаждаш от другата част на гробището".
- Пазиш тишина, за да не се събуди някой мъртвец ли? - попитах саркастично, без да откъсвам очи от Патрик.
- Ха-ха. Много смешно! Намерихме гроба - разкопан е и тялото е изгорено. - съобщи той, а моите очи се разшириха, продължавайки да гледам мъжа пред мен.
- Разбрах... Продължавайте да претърсвате района, аз съм се заела със северната част...Ако не откриете никого ме чакайте при колата. - наредих и затворих.
- Какво си направил, по дяволите...?

За щастие свали оръжието и скръсти ръце. Преди да кажа още нещо телефонът й иззвъня и след като очите й се разшириха поради чутото,аз изпсувах на ум.
-Какво си направил, по дяволите..?-попита ме и ме огледа изумено.
-За какво говориш?Просто оплаквах нечия душа. Ти като не знаеш какво е това, може да не разбираш.-тръгнах отново към колата си и се опрях на вратата-Ти защо си тук? Какво е станало? Какво търсите?-вероятно полицията беше взела мерки, но ние бяхме една крачка напред. Винаги бяхме една крачка напред.-Знаеш ли, май е малко опасно за една жена да се разхожда сама тук.Лоши хора се мотаят наоколо.-разкопаващи гробове и подпалващи трупове..

Той ми съобщи, че оплаквал човек, а аз повдигнах вежда.
- Сам, почти посреднощ. Без свидетели? - попитах, присвивайки очи и се приближих към него.
- Никой не те е освободил, Лийн! - подсетих го и той отново се спря.
- Как тогава да си обяснявам, че в същият момент, в който ти тайно се измъкваш от гробищата, е бил разкопан и опожарен гроб, който при това е и доказателство? - зададох следващият си въпрос със каменно изражение. Той не беше с нищо по- добър от останалите хора на планетата. Огледах колата за следи от лопата или нещо подобно, но не намерих нищо, така че се върнах отново до него.
- О, ти не се притеснявай за мен, аз съм тръгнала по петите на тези лоши хора и хвана ли ги ада ще им се стори тесен. - казах с престорена усмивка. - А и си имам пистолет и белезници, които не се колебая да използвам, но не за перверзните фантазии, които ти имаш, а за работа. - доуточних, свивайки рамене.

-Хмм.. не знаех, че е нужно да си водя свидетели.-усмихнах се и кръстосах ръце-Наистина ли ти изглеждам на толкова лош. Затова ли ме харесваш толкова?-повдигнах вежда и се засмях.-И не се измъквам тайно. Какво искаш да направя? Да го оповестя в интернет ли?
Разказа цялата работа, която бях свършил и съобщи, че много добре ще се справи с лошите хора наоколо. Май включваше и мен. Но нямаше доказателства. Лопатата беше в гората, а след като я намереха, в което не се съмнявах, нямаше да открият нищо, което да ги води до мен. Сякаш не бях изпипал подробности като пръстови отпечатъци и релефи от обувки в пръстта около трупа.-Защо моментално решаваш, че съм аз? Защо ще ми е да осквернявам нечий гроб? Имаш грешно впечатление. Аз съм добро момче.-усмихнах й се набързо и й намигнах.

- Ами...какво да ти кажа. Ти си на местопрестъплението, сам, по средата на нощта и нямаш свидетели, освен хиляди мъртъвци, които да потвърдят какво е ставало. - изказах фактите.
- Сложи ръце на капака с гръб към мен. - наредих му сериозно. Той ме погледна с насмешка, но го изпълни. Претърсих го и въздъхнах.
- Добре, идваш с мен в участъка. - съобщих накрая, свивайки устни. Не биваше и нямаше да се разсейвам от вида му, или от тялото му, което претърсих най- обстойно.

-Ето за какво била цялата работа-засмях се докато стоях с подпрени на капака ръце-Просто си търсиш извинения да ме обарваш.
Заяви, че ще ме мъкне до участъка и аз се обърнах отново към нея.
-Виж ако не ти е удобно тук, не е нужно да ме мъкнеш чак до там. Можем да го направим в колата ми.Въпреки че и под дъжда не съм го правил, може да е още едно първо нещо.-усмихнах се на злобния и поглед и поклатих глава, за да се пренасоча към друга тема.-На местопрестъплението съм понеже ако не си забелязала е доооста голямо място. И няма свидетели именно, защото е тъмно. А не е незаконно да съм тук по тъмното.-е, технически имаше правото да ме замъкне до участъка, но там не се чувствах точно като у дома си. Прокарах ръка през мократа си коса и я погледнах развеселено.-Ако ти се иска да ме закопчееш, просто помоли мило. Аз пак ще ти позволя.-намигнах и пак се облегнах на колата.

- Съжалявам, скъпи, но наистина идваш с мен в участъка, искаш или не. И като свидетел и като заподозрян. В случай, че утре не намерим нещо твое утре при обиска ще трябва да дадеш показания, което значи, че ще прекараш нощта в полицията. Не ме карай да те закопчавам, моля те тръгни доброволно. - обясних спокойно.
- И нищо от това не включва някоя от перверзните ти фантазии, съжалявам. - доуточних сериозно със строгост в гласа. Ако това беше дори минимална следа към Закари, бога ми, ще направя всичко. Ще съсипя този човек!

Заяви строго, че каквото и да кажа, ще се озова в участъка, и аз реших, че ще е най-добре да не упорствам. Достатъчно подозрителен бях и без да се дърпам.
-Хубаво, красавице, води ме където искаш.-отлепих гръб от колата и отидох по-близо до нея.-Не бих ти се дърпал много, с това мокро потниче..-протегнах ръка и плъзнах пръст по деколтето й.-Сигурно въобще не ти се дърпат престъпниците. Едва ли ти са нужни и белезници, всеки ще тръгне след теб.-усмихнах се и пъхнах ръцете си в джобовете на суитчъра ми. -Е, къде са другите. Никой не би те пуснал тук сама, нали така?-усмихнах се още по-широко и повдигнах вежди, предизвиквайки я да ми противоречи, като знаех, че всъщност бях прав.

Той се съгласи да ме придружи по мирния начин, което малко ме зарадва. Не ми се искаше да му слагам белезници с цел да го вкарвам зад решетките.
Когато обаче си позволи да докосне деколтето ми вдигнах отново пистолета към него, без дори ръката ми да потрепери.
- Не ме карай да освобождавам предпазителя и да продължавам нататък. - предупредих го, повдигайки вежда и се приближих.
- Не сме нито у вас, нито в някоя пробна. Аз съм полицай, а ти си на грешното място в грешното време. Не ми се прави на интересен, защото съм сигурна, че няма да пускаш ръце на колегите ми. - казах безчувствено и му кимнах да тръгва напред към предната част на гробището.

Явно не и се понрави много, че я докосвах и пистолета се озова отново срещу мен.
-Леле, наистина си страшно секси в момента.-усмихнах се без въобще да се тревожа от пистолета.
-Да виждам, че си полицай, но май не си от много справедливите. Ще ме застреляш, защото си позволявам да ти пусна ръка. Малко прекалено, пък и лично ако мога да кажа.-приближих се още по-близо и облизах капките дъжд от устните ми.-Наистина ли ще ме гръмнеш, а какво ще правиш после без мен?-Ако исках, до сега пистолета да беше далеч от мен, работата беше, че така ставаше още по-интересно.
След малко ме подкани да тръгвам и се запътихме към отсрещната част на гробището.-И позна, няма да обарвам колегите ти, ти си ми достатъчна. Пък и много убедително можеш да свидетелстваш, че не съм обратен.

- Ммм може и да съм несправедлива, но пък виж ситуацията от тази страна - ти си на местопрестъплението сам, в тъмното, а аз съм полицай с развита фантазия. Много лесно бих си съчинила история. Оказал си съпротива, нападнал си ме или нещо такова и никой нищо няма да попита повече. Ще бъде моята дума срещу тази на един мъртвец - засмях се, докато вървяхме - Или ще станеш от гроба, за да ме преследваш? - поклатих глава.
- Ти не се безпокой, има толкова много мъже на земята...все ще се намери още някой, който да ме тормози точно когато най- малко очаквам..- подметнах и свих рамене.
- Ммм не е точно така...откъде да знам, че не си гей? Ти може само да си пробвал дали случайно не си минал на другия бряг, но после пак да се върнеш при някое твое приятелче. - ухилих се и повдигнах няколко пъти вежди, засмивайки се.

Заяви, че ако пожелае ще си съчини някаква история за защита и аз си придадох още по-шокирано изражение.
-Брей, наистина си адски нечестно ченге. Възбуждащо..-май трябваше да се замисля за по-сериозни неща от това, да и лазя по нервите. Все пак се запътвахме към не много приятно за мен място.
-Хм..едва ли ако не бях 100-процентов мъж щях да те накарам да изпиташ най-хубавия оргазъм в живота си.-усмихнах се и се загледах в нея.- И разбирам какво се опитваш да направиш. Искаш да ме предизвикаш и да се озовеш прикована между мократа пръст и тялото ми.-подсмихнах се и я погледнах развеселено.-Съжалявам, не съм в настроение.Прекалено много ти дадох от сладкия плод. Трябва малко да се наслаждаваш от далече. Да нахраниш фантазията си..