Залите

Заглавие: Re: Залите Чет Окт 28, 2010 11:59 pm

След като оставих момичето, което видях и на което не вярвах кой знае колко на това, което ми каза, влязох в самия завод. Беше тихо, като само звукът от убувките ми се чуваше. По подовете още имаше следи от кръв и захвърлени ножове и вериги. Не им обърнах никокво внимание, вече бяхме взели предостатъчно оръжия от тук, още когато открихме единия труп. Продължавах да вървя бавно и тихо, доколкото токчетата ми позволяваха и да се оглеждам предпазливо.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 12:10 am

Дмитрий Петерхоф.В момента изключително дезориентиран и объркан.Нямаше никаква представа защо дойде в този град.Нямаше нито къде да остане,нито какво да прави.Все още.Нито едното,нито другото го притесняваха.
Имаше си хубавата спортна кола,която наскоро си купи с фалшиви пари.Седалките й не бяха много удобни,но нямаше място за претенции и тем подобни.Беше туко що избягал от затвора престъпник и не му се полагаше повече.Е може би му липсваше само някоя жена или по-добре надрусано момиче,което няма да помни много след вечерта и дори да забременее няма да се сети кой трябва да търси.
И както се казва:"Наречи го Мъж и спри да го обиждаш"
Това въжеше и за този мародер подпалвач.
Понеже нямаше работа се озова в някакъв стар затвор,разбрал за скорошен случай.Та реши да поразгледа.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 12:18 am

Докато вървях из завода чух шум доста близко до мен. Тръгнах в посоката откъдето идваше, като леко закопчах коженото си яке, колкото да не се вижда пистолета. Попаднах на някакъв непознат мъж, който се обърна и ме погледна въпросително.
-Азз.. ъъм... май се изгубих - казах, решена да се правя на тъпа и неориентирана. С всеки, който се мотаеше из този завод трябваше да се внимава.. не се знаеше какви намерения може да има, а след като Закъри убиваше наред, имаше и доста съучастници.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 12:26 am

Дмитрий я погледна въпросително.Бръкна в джоба на коженото си яке и извади цигара.Запали я и издиша димът нагоре.
-Сигурна ли си,че си се загубила?Да ти покажа ли изхода?-смигна й заговорнически,но после се засмя и въздъхна.
Напоследък хич не му идваше музата за убийства.Имаше нужда от малко почивка и щеше да си я даде.Пък убийствата по-късно.Предположи,че Закари К. няма да има нищо против.След последното му обаждане не бе чувал нищо от него,пък и не го интересуваше особено много.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 12:33 am

Истината разбира се, не беше абсурдното обяснение, че съм се загубила, но той предложи да ми покаже изхода и се засмя.
-Ами ти какво правиш тук? - попитах с безобиден, незаинтересован тон, с надеждата да каже нещо.
-Да не би и ти да чакаш Закъри? - попитах тихо, докато продължавах да се правя на малоумна и да ръся лъжи на поразия.. но такава ми беше работата, трябваше да изкопча информация по всякакви начини, ако успея де.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 12:46 am

Дмитрий отвори уста да отговори,но от личен опит знаеше,че е най-добре да не си отваря много,много устата за такива неща.Хич не му се умираше,а знаеше че ако Закари К. разбере,че се е раздрънкал пред някаква жена щеше да му види сметката за отрицателно време.
-Знаеш ли,маце като теб наистина не трябва да се разхожда самичко из такива места.Има доста хора,които..хм..просто не много добри хора.-отхвърли първоначално въпроса й.-Значи ти си от хората на Закари,така ли?Мислех,че ви издирват,преследват и все такива.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 12:51 am

-Да - потвърдих.
-Кой е казал, че не ни преследват, непрекъснато полицията разпитва за нас насам-натам, най-много за Закъри разбира се и той не е много доволен от цялата ситуация. Но не им казваме нищо, ценим си живота все пак - поклатих неодобрително глава и повдигнах рамене. Дотук май ме биваше да се правя на ударена, да се преструвам от хората на Закъри.
-А да.. и тези хора, които просто не са добри.. Не се страхувам, мога да се справя с тях - усмихнах се леко самодоволно.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 1:00 am

-И без това съм настроен доста миролюбиво напоследък.-Дмитрий отново издиша дим и я дари с прелестната си усмивка.-Я разкажи..Наскоро чух,че някъде в околоността този Закъри е убил някого..или съм чул грешно?
Можеше да стоят на едно и също място цяла вечност,но Дмитрий мразеше еднообразието затова тръгна напред като след два-три метра се обърна и й направи знак да тръгне с него.Хич не го интересуваше дали иска или не.Всъщност нямаше голямо значение и той какво иска.
Не му се искаше да си търси белята,но все това правеше.Просто си му бе като вроден талант.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 1:06 am

-Не мога просто ей така да ти давам информация - казах и поставих ръка на кръста си.
-Не те поззнавам, ами ако си против Закъри - казах и за малко да се размея. Тук май само аз бях против него, каква ирония. Непознатият ми направи знак и тръгнах нанъкаде след него. Отново в тишината се чуваха единствено стъпките ни.
-Хеййй накъде? - попитах го най-накрая.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 1:23 am

-Не знам.-сви рамене Дмитрий.-Нямам никаква представа.Нов съм в града и не познавам тези места.
Крачеше бавно,внимавайки да не стъпи върху някоя верига и да се подхлъзне или нещо такова.Падаше си малко непохватен и винаги внимаваше с действията си,освен когато не се разпали и не му дойде музата да убива,което беше доста честичко,но не и в момента.
-Защо да не можеш да ми разкажеш?Това вече е свършен факт.Не мисля че този Закъри ще има нещо против да ми разкажеш нещо,което се е случило.

Заглавие: Re: Залите Пет Окт 29, 2010 1:41 am

-О, повярвай, ще има много против - казах. Нямаше как да му разкажа това, което искаше поради простата причина, че не бях от хората на Закъри и не знаех всичко подробно, а бях една от полицаите, които ги преследваха. Ако той беше от неговите хора и чуе това, което знам, щеше да разбере, че не съм от доверениците на убиеца и може би щеше да иска да ми види сметката. Вярно, имах информация за последното убийство, но не можех и не исках да му кажа. Знаех, че от всеки мога да очаквам всичко, затова бях внимателна в думите и преценката си към хората. Продължавах да вървя до непознатия, отивайки... нанякъде. Дръпнах якето си и един пълнител за пистолет изпадна от мен и силно издрънка на пода. Непознатият се обърна и нямах време да го взема. Той не биваше да го вижда, затова просто затиснах пълнителя с обувката, като застанах на едно място без да помръдна...