Пътеките покрай дърветата

-Ами...
Замислих се.
-Бал като бал.
Засмях се на отговора си.
-А на теб?

[b
-Ами .. беше добре..но си мисля, че можеше и по-добре.-Засмя се и изведнъж се сепна.
*По дяволите!*
Помисли си щом погледна часовника си.
-Трябва да тръгвам..съжелявам.-Усмихна се и тръгна на някъде.][/b]

-Добре няма проблем.
Удмихнах й се.
-Мисля и аз да се прибирам.

След като се измъкна от районното управление преди да са му изтекли двадесетте и четири часа доволно започна да се скита из парка.Още не си бе намерил постоянно място за живеене,пък и обожаваше да се разхожда безцелно по нощите и да наблюдава спящия град.През денят щеше да отседне в някой евтин хотел и да поспи.На вечерта отново щеше да бъде по улиците търсейки си занимание различно от тъпеенето.

Амии...на мен любимо място ми станаха тези пътеки покрай дърветата и започнах всеки ден да идвам там.Ходих доста дълго време и се замислях над късмета ми.Дали щях да срещна "онзи".Май е по-добре отговора да е отрицателен...с такива размисли стигнах до една пейка и реших да седна.

Дмитрий стигна до същата пейка малко по-късно.Може би с около минута.Забеляза жената от далеч.Явно не беше единственият,който харесваше нощта.Другият вариант беше да харесва това място.Имаше ли значение?
С бавна крачка се приближи и седна до нея.
-Нощта е особено приятна днес.

Обърнах се по посока на мъжкия глас.
-Така е.Аз съм Катерина.
Усмихнах му се.
-Аз съм Катерина.
Подадох ръката си.Явно и той беше нов в града.

-Дмитрий Петерхоф-представи се руснакът и също подаде ръка.Здрависаха се,но преди да я пусне той я целуна галантно.-Не съм очаквал да видя дама в тези късни часове навън.
Изглеждаше замислен,но тази дейност рядко му се отдаваше както трябва и даже не се опитваше да разсъждава правилно.

Държеше се като някой джентълмен,а такива рядко се срещаха.
-Ами...нощта някак си ме успокоява.
Засмях се.
-Знам малко налудничаво звучи,но е така.

-Хм..Мен също-засмя се той.
Наистина му беше някак странно да седи по това време на денонощието в компания на толкова красива и сексапилна жена.Беше сигурен,че нито един изнасилвач не би се подвоумил да си я открадне за малко.Но явно,красавицата имаше късмет.
Напоследък се чувстваше много самотен и компанията й го зарадва.
-Не те ли е страх?-попита я изведнъж той.

-Моля?!
Погледнах го учудено.
-От какво?Никой нищо не може да ми направи.
Засмях се.
-Знам как да се защитавам.

Брой мнения : 50 Join date : 29.10.2010 Age : 27

Нямаше да е зле Алис да се поразходи малко на вън. Под нощното небе. Беше й втръснало от баровете миришещи на цигарен дим и коз. Не че имаше нещо против това, но реши да се разнообрази, беше й писнало всяка вечер да се прибира залитаща до тях и на сутринта да е с махморлук. Това бе доста често явление при нея. Суматохата, алкохола, цигареният дим и коза.
Алисън реши, че идеалното място за разходка е в парка. Обу си белите дънки и едно бяло поло с къси ръкави. Осъзнаваше, че е зима, но не й беше особено студено. Когато стигна парка седна на една пейка.
След миг нещо или по скоро някой приближи до нея...

Реших да се поразходя малко ..Небето бе ясно и звездно.Облякох се добре , защото навън бе студено.Сложих коженото си яке и нахлизих шапката си.
Излязох от вкъщи и тръгнах по едни пътеки.Вървях и видях някакъв сиует , който бе седна на една пейка..Реших да се приближа.Момичето явно се изплажи и рязко се обърна назад , за да види кой е ..
-Не мислих , че ще има някой тук.Повечето са в баровете или вкъщи .. - засмях се и седнах до нея..

Брой мнения : 50 Join date : 29.10.2010 Age : 27

Някой се приближи до Алис и тя се изплаши, докато не видя образа на едно момиче. Тогава се поуспокои и си отдъхна. тя не беше човек който се плаши лесно, но напоследък й ставаше навик да се стряска от нищото.
- Не мислех, че ще има някой тук. Повечето са в баровете или вкъщи. - засмя се момичето. Тя беше със светла коса и красиви очи.
- И аз трябваше да съм в някой бар, но реших да разнообразя, не е толкова лошо да гледаш нощното небе! - сподели Али и се засмя заедно с момичето. - Аз съм Алисън. Приятно ми е. - тя стана от пейката и подаде приятелски ръката си..

-Ирма.. - казах.
Алисън стана от пейката , аз я изгледах стронно..чудех се защо става ..после подаде ръкатата си ..
-Приятно ми е . - каза тя и се усмихна..
-Не беше нужно да ставаш от пейката , за да си подадеш ръката... - засмях се и хванах ръката й ..

Брой мнения : 50 Join date : 29.10.2010 Age : 27

- E... и без това от доста време стоя седнала, няма да е лошо да стана! - Алисън се засмя. Беше й особено странно, че е в парка...сама, всъщност вече имаше компания, но все пак копнееше за едно уиски или пък текила. Все пак нямаше да остави Ирма сама в парка и също така не й се киснеше по баровете сама. - От скоро ли си тук. Не съм те мяркала преди! - сподели Алис след въпроса си. Нещо отвътре я гвождеше и искаше да разпита. Е навярно не е виждала преди Ирма, защото постоянно е по баровете, а това момиче не изглеждаше такъв тип човек, а пък сигурно другата причина е че Али не е била в състояние да помни ликовете на другитр хора...

П.С. извинявай за забавянето

-Ам..не - засмях се..
-Тук съм от доста време .. - казах
-Явно нямаш намерение да оставаш още дълго тук .. - засмях се на потропването й с крак по земята.
Изведнъж духна пронизващ вятър , който ме накара да изтръпна ..Потърках ръце и вдигнах глава към Алис..

П.П - нп..ти сори ,че аз се забавих толкова много ..

Брой мнения : 50 Join date : 29.10.2010 Age : 27

Стоенето навън сред природата доста изнервяше Алис. Не че, не й харесваше нощното небе, но просто не беше свикнала. Беше й първата й разходка сред природата...макар да беше просто парк. Алисън до такава степен се изнерви, че започна да тропа с крак.
- Явно нямаш намерение да оставаш още дълго тук.. - Ирма се засмя на потропването на Алис с крак по земята. Али направи глуповато изражение, което накара Ирма да се засмее по - силно.
- Не... аз съм нормален човек и като такъв, ще стоя навън...в парка. - каза Алисън с доста лигав, но и настойчив тон. Миг по - късно задуха вятър и Али и Ирма започнаха да треперят.- О какво толкова, искаш ли да отидем някъде на топло... меже би в някое кафене или някой нощен клуб?! - Предложението на Алис накара за момент Ирма да се замисли за малко след което да отговори...

Засмях се ..явно не бе свикнала да стой навън..Започнах да се правя , че броя на онче-бонче между кафене и клуба..после се засмях и казах :
-Определено някой клуб ! - засмях се и станах от пейката..
С Алис тръгнахме към центъра на града , защото там бяха повечето заведения,кафенета,клубове и така нататък..Вятъра духаше , а улиците бяха заснежени и леко се хлъзгаше ..

Добре, да върнем лентата назад.Чудите се какво е онова чучалоподобно нещо, насред алеята?Онова дето се движи на зиг-заг и мръщи врежди като че се намира не насред парка, ами пред киселата физиономия на поредния учител по математика, чиято основна задача съдържа думите "изтезание" и "мъчение".
Е, точно това чучало съм аз.Именно в онзи ранен час, косата ми стърчеше на всички посоки, подобно сноп слама.А дрехите..Ами изпомачканата пижама на жаби ясно показваше, че нещо в картинката куца.
Може би ако живеехте с мен, или ако познавахте живота ми, щяхте да знаете на какво се дължи цялата тази мацаница.Може би дори само ако имахте достъп до нощото ми шкафче...Защо нощното шкафче?Е, то си е съвсем нормално шкафче, сковано от дъбови дъски с позлатени дръжки и..е, отново склоността ми да се отплесвам си каза думата..Както и да е.
"Сумнанбулзмът и неговите прояви"
Това се опитвам да ви кажа от самото начало.Причината да съм по пижама и да криволича като рика насред планински масив..
-Мечо-О, не..почнах и да говоря
Явно синята книга с жълто заглавие, с която се сдобих след разпродажба в малаката книжарница на ъгъла под апартамента ми, не си заслужаваше дванайсетте долара..Защото се предполагаше, че ако действаше ...ами щях да съм под завивките нали?
Проклет да си доктор Браун и твоите безотказни методи за подтискане на сумнанбулизма...
Може би реотанът ми трябваше да загрее още докато четях резюмето на гърба.
"Щипка мащерка и копър....и вашите разходки посред нощите ще секнат"
Мащерка и копър?!

Раз, два. Леви десни. Внимавай да не се спънеш. Раз, два. Къде си? Раз, два. Това място ми е познато. Раз, два. Раз ... Туп. Ох!
Главата ми беше пълна каша. Въобще не можех да се похваля че мисля трезво, макар в устата ми да не бе попадала и какпка алкохол ...да кажем през последната седмица.
Дори бърках ляво и дясно, чувството ми за координация съвсем се бе изпарило, за капак на това, че попринцип не обичаше да се проявява.
Може би страшната част се състоеше във факта че не можех да си изясня какво ми причинява необичайната сънливост и същевременно тътренето на краката по грапавия цимент. В интерес на истината имаше много варианти обясняващи окаяното ми състояние. Само дето нямах достатъчно душевни сили за да им обърна каквото и да е внимание.
Въздъхнах тежко и с херкулеско усилие се надигнах от земята, с радост установявайки че съм се оттървала само с едно-две ожулвания по коленете и лактите. Алената течност се съсири на едно от местата, но дори не обърнах внимание. Беше нищо в сравнение с това, което попринцип ми се налагаше да изтърпявам.. Не болеше, хич дори.
Изтупах вече изкаляните си дрехи/не помня дали бяха мои, може би ми бях свила от Избел, обожавах да я дразня, макар така да си навличах само неприятностти/, и влачейки крака продължих напред, стараейки се да си спомня, кога и по какъв повод бях идвала тук.
- Мечо! - нечий сънен глас ме накара да подкоча... мечо? - Копър...
Заковах на място и бавно се извъртях на пети по посока на странния звук, един бог знае защо ли, можещ да се нарече човешки глас...
- Ъм, извинете, да Ви ... помогна с нещо? - неприсъщо за мен да предлагам помощта си, килнах глава на страни, опитвайки се да видя лицето на непознатия по-добре.
Кхм ... беше по пижама. Оу, и пижамата не беше на мечета! Колко озадачаващо не мислите ли?
Щом не получих незабавен отговор, а на всички е ясно че не обичам да чакам, мушнах човека с показалец по рамото, сякаш беше с психично разстройство, като най-накрая успях да привлека вниманието му.

Знаех я наизуст ...честно.Малко неща, можещи да се нарекат важни, успяваха да се запаметят трайно в главата ми.Може би защото скъпоценият хард диск на раменете ми бе препълнен с разни реклами на сода, текстове на песни на никому неизвестн банди..и темподобни глупости.
Ала точно това помнех...
Може би защото бях разлял кафе на точно тази страница и петнадесет минути държах сешуара върху нея.През този протяжно флегматичен период имах предостатъчно време да обърна внимание на леко размазаните, ала все пак достатъчно четлви думи.
"Никога не буди сумнанбул!"
Още тогава се зачудих какво толкова би станало.
Е вие като свидетели, определено виждате моя ръкомахаща милост нали?Е, за тези от вас, които са предпочели завивките пред среднощна разходка в парка, то ще повторя какво точно бе станало след появата на женската фигура...
Пижаменото чучало бе отворило очи и ...
И..ченето ми заплаши да удари пода.Защо?Честно, наистина ли си задавате този въпрос?Да речем, че само преди броени минути бях на планетата Сирене/не се смейте,гражданите са изключително мили и предполагам се досещате, че ме нагостиха обилно със..да, сирене/А сега.Сега сякаш бях попаднал в роман на Кинг.За броени секунди се бях озовал в алтернативна вселена с дървета и..
По дяволите.Прозорецът на холът ми гледае именно към тези дървета.
-Проклет да е копърът ти мистър Браун!
Нямаше да съм толкова ядосан, ако не бях изръфал цял стърк преди ллягане.И преди се беше срлучвало.Да се будя на различни места..Месарницата, веднъж във фонтан....дори на капака на нечия кола...Ала бе просто събуждане..Плавно, бавно..не в следствие на рязко ръгане от страна на...
Точка за този от вас, който каза момиче...