Къщата на Ашли и Даниел

Даниел беше решил да отиде на гости при сестра си.Чудеше се обаче дали тя щеше да го помни.Не се бяха виждали отдавна.
Вървеше бавно с ръце в джобовете.Приближи се до входната врата и звънна на звънеца .

Спях , когато някой звънна на вратата. Първоначално игнорирах шума, но звъненето продължи. Набързо си приведох косата в приличен вид и отворих вратата. Там седеше някакво момче. Огледах го от главата до петите и се подсмихнах.
-Здравеей - казах.

Май го помнеше затова и той се подсмихна и я огледа.Беше се променила много което малко го изненада.Даже беше останал без думи.
-Ъмм
Отново я огледа.
-Може ли да вляза Аш?

Уха.. тоя откъде ми знаеше името. Както и да е.
-Ами може. Нямам представа коя си, но пък за сметка на това си секси, влизай - казах и го поканих вътре. Седнахме на дивана в хола и го погледнах въпросително.
-Таа.. как се казваш и откъде по дяволите знаеш коя съм аз? - засмях се тихо.

Даниел се засмя с глас щом Ашли му каза че е секси.Седнаха в хола и тя го попита кой е.
-Казвам се Даниел.
Подснихна се.
-Исъм ти брат.

Застанах като гръмната за няколко секунди.
-Ти какво..? - засмях се.
Помнех брат си по-различен, а не.. такъв.
-Мамка му! - казах и се облегнах на дивана.

Засмя се.
-Защо реагираш така?
Вярно че като малки много се биеха но пък чак това не го очакваше.облегна се и се подсмихна.

-Защо ли..? - измънках. Станах и си сипах мартини.
-Като ти отворих знаеш ли какви мисли ми се насадиха в главата. Щях да ти налетя още малко - засмях се.
-В момента благодаря на Господ, че не го напавих - засмях се и отпих от малтинито.

Засмях се.
-Какво искаш? Уски, водка, ракия, мастика, ром, бира, вино, коняк, ликьор.. - изброявах докато Даниел ме гледаше все по-очудено.
-Спокойно, не съм някаква заклета пияница - засмях се и станах, като отидох в кухнята и се провикнах.
-Последно какво искаш?

-Водка.
Каза и кимна.
-Защо държиш толкова алкохол в къщата си?Купон ли планираш?
Засмя се.

Сипах му водка и се върнах в хола, като му подадох чашата. Замислих се върху въпроса му за купона.
-Всъщност не.. но да ти кажа не е лоша идея - казах и се засмях.
-Наближава нещо... и ако си забравил какво.. хмм, ще те пречукам, вече съм полицайка, имам и пистолет - казах и се засмях, като го погледнах и тихо измрънках. Защо ми беше брат по дяволите.

-Хмм?
Направи се че не помни.
-Юбилей?Имен ден?
Започна да предполага и вдигна рамене отпийвайки от чашата си.
-Подскажи ми де!!!

Погледнах го уж ядосано и се качих в стаята си. След малко слязох държейки пистолета в ръка, слагайки му пълнителя.
-Други предположения? - попитах го и се засмях, като завъртях пистолета на пръста си.
-В твой интерес е този път да оцелиш - усмихнах се.

-Много лошо момиче си Аш!
Засмя се Даниел ,събори я на земята и се надвеси над нея усмихвайки се чаровно.
-Рожден ден?
Наведе се бавно, за дя я целуне по челото, но не беше сигурен дали тя ще му позволи.

-Иии право в десятката. Имам рожден ден.. сравнително скоро. - казах.
Добре де, това сравнително скоро беше след седем месеца, на не пречеше едно малко.. голямо купонче преди това. Нали?!
-Знам, че съм лоша. Ама и ти не беше много добър докато се биехме като малки - казах и го преобърнах като застанах над него. Накрая всичко прерастна в някакво странно боричкане и гъделичкане по пода а аз се заливах от смях.
-Спри дее - казах и легнах на килима, като се отпуснах и спрях да се смея.

-Еее защо?
Засмя се и усети как беше застанал.Беше седнал точно под корема й.Някак странно му изглеждаше.изправи се и изправи и нея.Прегърна я и продължи да се хили.
-Мислиш ли че ще го забравя?
Попита й след това я бутна на дивана и започна да я гъделичка.

Отново започна да ме гъделичка, а аз да се смея, като се опитвах да хвана ръцете му за да спре. Хванах една от въглавниците на дивана, която беше под главата ми и го ударих с нея, но все пак продължи. Ударих го още два пъти и се обърна, като се опита да гване възглавницата. Тогава го притиснах към дивана.
-А такаа.. сега кой загази - казах и се засмях.

-Мечтай си сес по-силен съм!
Засмях се и с малко усилие я отблъснах от себе си.Седнах нормално и отпих от водката си.
-Аз мога да остана тук нали?
Най-нахално попитах и я погледнах, подсмихвайки се.

-Може. Къде си избираш да спиш? В мазето или в кучешката колибка? - попитах го и отпих от мартинито си, което очудващо, но още беше почти пълно.
-Спокойно, шегувам се. Как ще оставя изключително милия си брат. Обаче искам нещо в замяна - казах и той ме погледна въпросително.
-Ще ми купиш ли кола? Щото мойта леко я размазах преди около три месеца - казах и го погледнах с мили очички и направих кучешка муцунка.
-Моля ти сеее - започнах да мрънкам накрая като някое дете, което иска близалка.

Даниел се засмя,отпи от чашата си и кимна.
-Добре.За рожденния ти ден ще ти купя!
Изплези се.
-Ти само си избери!

-Йей - изписках радостно и прегърнах Даниел.
-Да знаеш.. така и така се нави, поне ще ти източа банковата сметка с тая кола - засмях се.
-Ноо ще ми я вземеш за партито за рождения ден, не за самия рожден ден. Без възражения! - казах преди да успеее да каже нещо.

-забравяш една подробност !
Казах и й разроших косата.
-Парите са мои и аз решавам..Плюс това не мих дал тооиолкова много пари за кола която не е моя!
Вдигнах рамене и изпих водката си.

Започнах да се прозявам и се облегнах на Даниел.
-Е добре де.. нека е обща.. или аз ще дам маалко пари - засмях се и се прозях още веднъж. Започваше да ми се доспива и очите ми бавно се затваряха.
-Но пък от друга страна... - зопачнох да говоря и докато мислех как да продължа изречението вече бях заспала.