Домът на Джена Браун

Отново повикахме такси. То ни откара на другия край на града. Там се гушеше една хубава къщичка.
-Уау, красива е.-Отбелязах аз.
-Да.-потвърди Джен. Тя отключи вратата и влязоме вътре.-Стой тук, ей сега се връщам. Всъщност ако искаш разгедай!
-Предпочитам ти да ме разведеш, ще се загубя...

Стрелнах се нагоре по стълбите и си облякох една къса и прилепнала черна рокля.. Естесвено си обух типичните за мен черни обувки на високи токове, само че този път бяха отворени и много елегантни..
След малко се върнах при Ребека и с усмивка й предложих да я разведа и да поразгледа наоколо, защото като си спомня колко бях любопитна в тях съм убедена, че и тя се чувства по същият начин в момента.
Тамън се качвахме за да я разведа из стаята си когато на вратата се звънна.
- Ей сега се връщам.. Или не ако искаш, ела.. - в началото ми беше казала, че ще се загуби за това се досетих, че вероятно не иска да я оставям сама.
Двете слязохме набързо по стълбите и отворих вратата..
- Ъм.. познаваме ли се? - попитах объркано, гледаща вискоят и строен мъж на среща си..

В първият момент много се уплаших. Но после се поуспокоих. Човекът ми изглуждаше добронамерен. Пък и какво толкова... Падам си срамежлива, но реших първата дума от наша страна да е моя... поне този път:
-Здравей аз съм Ребека.-стеснително казах.
-Тук ли живееш?-попита ме човекът.
-Всъщност не.-отвърнах, като започнах да усуквам косата си.

Мъжът се почеса леко по тила, а аз се засмях. Ребека ме побутна и се сетих..
- Ако искате влезте.. - добавих след малко и се усмихнах извинително за глупостта от моя страна..
Тя се предтсави, а аз я последвах..
- Аз съм Джена, може да ми казваш Джен.. Е, какво те води насам?
Седнахме във всекидневната и настъпи неловка тишина..
- Искате ли нещо за пиене? - попитах след известно време..

Наместих се малко сковано на едини стол и за да не съм груба отвърнах:
-И за мен една чаша вода, ако може.
Джен излезе от стаята светкавично.
-Е, Джеймс -опитах се да завържа разговор.- От къде идваш?

Отидох в кухнята и извадих едни доста големи чаши, сипах в тях студена минерална вода, а за себе си сипах чаша вино..
- Заповядайте! - казах, връщайки се.
Седнахме до Ребека, а те с Джеймс бяха завързали разговор.. Почудих се дали да се включа, но все пак накрая се престраших..
- Е, какво изпуснах..?

-Тъкмо попитах Джеймс, от къде е.-казах ипоех чашата от Джена. Отпих две големи глътки и със съжаление осъзнах, че е свършила.
-Да ти донеса още?-попита Джен.
Всъщност много исках, дори можех да изпия цял бидон,но според мен не беше учтиво да я моля за още.

Определено искаше още, но искаше да изглежда учтива за това си замълча..
- Ей сега ще ти донеса.. - усмихнах се и тръгнах натам. - Идвам след секунда. - подметнах през рамо..
- Добре, - каза Джеймс и отпи още една глътка от чашата си с вода..

Хммм, Джен четеше мисли, бихказала. Тя отново излезе от стаяна бързо, а аз се вгледах след нея. После вдигнах поглед и го съсредоточих върху Джеймс. Той се беше разположил доста удобно и бавно пиеше от водата си. Покрай него, сигурно изглеждах нахална. А той ми ставаше се по-странен... Зададох му прост въпрос, но не ми отговори... Може би, не ме бе чул. Но това беше само една възможт. Другата, беше че не иска... А ако беше това, отново щях да се почуствам неловко.
Когато Джена влезе в стаята я погледнах въпросително.

При влизането Ребека ме изгледа въпросително..
В началото не разбрах защо е, но после погледнах Джеймс.. С поглед се опитах да я попитам какво не е наред, но тя се притесне че той ще разбере че нещо не е наред.
- Е, какво ще правим сега? - попитах и се усмихнах..

Имахме планове, но Джеймс... Престраших се да го попитам.
-Джеймс, ние искахме да посетим дискотеката, но ще ни направи голямо удоволствие да дойдеш с нас.-опитах се да го кажа колкото се може безгрижно.
Той вдигна глава и ме погледна право в очите. Имаше красиво лице. Обаче гледаше толкова сериозно, че се уплаших. И изведнъж къза-Добре. Кога тръгваме?-това изобщо не просвуча като въпрос. Каза го със съвсем равен глас. И стана...

След въпроса на Ребеа той замълча сякаш мисли..
- Е? - попитах и го погледнах. Не ми се вярваше да е толкова странен, просто трябваше да го опознаем..
- Добре.. - каза накрая. - Кога тръгваме? - каза с равен, н все пак мек и приятен глас..
- Ами след малко, само секунда.
Качих се отново горе поради простата причин, че реших че обувките не са подходящи.
Взех едни с по - високи токове и към тях прибавих една чанта - малка и все пак с достатъчно място, а дръжката й беше като синджир и много си отиваше с роклята.
- Ето мее! - заявих радостно слизайки по стълбите..

Докато Джена слизашее по стълбите, аз се затичах при нея, за да я попитам дали може да ми услужи с парфюм.
-Напълно забравих.-прошепнах.-Моля, моля, моля...-сигурно звучах като молко дете, молещо за близалка.
-Разбира се. Ела. Джеймс, идваме ей сега.-усведоми го тя.
Качихме се в нейната стая и тя се зарови в огромна купчинка стъклени шишенца.
През това време се загледах през порзореца-имаше прекрасна гледка. Стаята и беше много стилна и подредена.
-Сложи си от този.-каза и сякаш ме събуди от сън, ми подаде едно шишенце. Миришеше божествено, напомняшее ми на нещо, но не се сещах на какво. Пръснах от него-блаженство.-Вземи тези.-и ми тикна в ръцете красиви големи, златни обеци, с черни камъни.-Отиват ти.-а тя самата си сложи висящи, с нанизани като маниста черни камъцета, които блещукаха нежно.

- Е, тръгваме ли? - след зададеният от мен въпрос Ребека кимна утвърдително и и двете го погледнахме.
Той се усмихна и се изправи..
- Разбира се! - заяви радостно.. - Ако искате ще ви закарам. - каза и тръгна към вратата..

П.П Оо няма проблем аз съм абсолютно същата..