Езерото

- Ама.. - приготвих се да споря, но се отказах.
Погледнах отново напред и въздъхнах.
- Добре - примирих се и се засмях.
Известно време - може би няколко минутки - вървяхме в мълчание. Не беше неловко, а.. не знам. Просто си вървяхме без да се притеснявам какво трябва да кажа.
Докато се разхождахме, някаква клонка се закачи за косата ми.
- Ау - оплаках се. - Чакай, ау, ау, ау - върнах се назад с няколко крачки и се опитах да се освободя.
Тайлър се разсмя.
- Хей - намръщих се, но се едва сдържах да не се разсмея.
Изплезих му се, а той се приближи, все още кикотейки се.
Успях да махна бодливата конкла от главата си, но сигурно приличах на чучуло с разрошената си коса.

П.П: Извинявай, стана много зле.

- Надявам се - разсмях се и отново тръгнахме.
Излязохме на открита поляна. Огледах се и забелязах малко езерце, обградено от от дърветата на гората. Вгледах се в спокойната водата и отражението на луната.
- Хайде - дръпнах го за ръката и се приближихме към езерото.
Клекнах и протегнах ръка към водата.

Цялата бях подгизнала, благодарение на Тайлър.
- Добре, добре, предавам се - вдигнах ръце във въздуха. - Помогни ми да изляза - протегнах ръка към него.
Той ме изгледа подозрително.
- О, хайде де.. няма да те пръскам или нещо такова - казах.
След миг протегна и хвана ръката ми, готов да ме издърпа. Не че беше дълбоко..
Усмихнах се дяволито.
Дръпнах го и той цопна при мен във водата.
Започнах да се смея.
- Размислих - изплезих му се и отново се разсмях.

П.П: Трябва да ставам. Лека ^^

Закашлях се и отново избухнах в смях, докато той ме гледаше преценяващо.
- Ще видиш ти! - започнах да го пръскам, макар безмислено.
Той беше по-силен - очевидно -, за това нямах никакъв шанс в тази битка, но нямаше да се предам.

Със същия късмет можех да си бутам някое дърво. Дори не се олюля, само ми се смееше на безуспешните опити.
Гмурнах се във водата. Беше толкова тъмно, че едва виждах каквото и да било, но успях да се орентирам. Изплувах отново, този път Тайлър беше с гръб към мен. Без да мисля го хванах за рамената и отскочих от земята. Обвих ръце около врата му и крака - около кръста му. Бях се закачила за него като маймуна.
Той се изсмя, а аз казах:
- Ха, сега няма къде да избягаш! - засмях се.

П.П: Няма проблем. Искаш ли да се местим в къщата? Сори, само сменям местата.

- Добре, спри, моля те - измолих се аз през смях.
Не можах да се удържа повече и отпуснах ръце си около врата му. Тай успя да ме задържи преди да цопна отново във водата.
- Предавам сее, ти печелиш - признах аз.
Той се разсмя.
- Искаш ли да се връщаме вече? - попитах, след като стъпих на земята. - Започна да става студено.
- Хайде - кимна той в знак на съгласие.
Точно когато тръгнахме към брега, забелязах, че бялата ми рокля прозира. Е, бях с бельо отдолу, естествено, но все пак беше малко неловко.
Потопих се във водата до рамената.
- Тай? - прокашлях се.
- Да? - той се обърна.
- Може ли сакото ти на заем?
На лицето му с изписа объркване, но аз проговорих преди да отвърне:
- Хайддее, без върпоси!
Той се засмя, съблече сакото си и ми го подаде.
Взех го бързо и го облякох. Беше ми толкова голямо, че стигаше малко над колената ми.
- Мерси - подсмихнах се и се изправих.
Щом излязохме, взех обувките и тръгнахме към града.