Персонажи на последователи

Външен вид: 1 , 2 , 3 , 4
Много красива със страхотно тяло и перфектно изваяни черти. Вискоа е около 1, 65 и макар да е малко нисичка винаги може да привлече погледите само с влизането си. Има самочувствие, което напълно се препокрива с външният й вид. Косата й е чуплива, направо къдрава, но тя често я изправя. Независимо от всичко се облича със стил и се вълнува от хорското мнение. Има дълбоки и проницателни кафяви очи, а косата й е кестенява и е дълга до под ръменете. Обича да показва тялото си в по - предизвикателни дрехи и не се притеснява от това.


Име:
Джена Браун

Години:
19

Характер:
Много уверена и остроумна, винаги готова да покаже на останалте, че е способна на всичко. Макар, че след трагичната случка с родителите й цялата й увереност бавно започва да се изпарява, тя успява да си я възвърне, но към нея прибавя и много доброта и загриженост. Иска да помага на всички останали, но все още е запазила доста голяма част от арогантността си. Може да бъде много убедителна и е доста манипулативна. Държанието й се влияе от настроенията й, лесно избухлива и ранима, винаги опитваща се да се издигне. Доста властна, но е истиснкиа приятелки и държи на близките си. След като става последовател на З.К става много по - хитра и предпазлива и скоро след това вече не знае какво е добротата..

История:
Тя е всеотдайна и мила, остроумна и неуспоримо красива. Деветнадесетгодишната Джена Браун е свикнала всичко в живота й да е лесно, популярна и лесно приспособляваща се навсякъде където отиде. Още когато е на четиринадесет години родителите й загиват в автомобилна катастрофа и това променя животът й напълно. През повечето време Джена просто се опитва да преживее дните с подкрепата на приятелите си и се превръща в сянката на самата себе си, несигурна и изпълнена от тъга за родителите си. Скоро, обаче получава писмо от З.К, с което той я привлича като негов последовател. В началото е много скептично настроена, но осъзнава, че няма нищо за губене и се съгласява...

Външен вид (описание или снимка):

Дмитрий е висок метър и осемдесет и три.Има стройно мускулесто тяло.Редовно посещава фитнес залата,за да поддържа форма.Има светлокестенява,чуплива коса.Често стърчи във всички посоки.
Очите му са пъстри.Има доста перверзен и арогантен поглед,който в комплект с усмивката му се оказва убийствена комбинация.
Не е от хората,които се притесняват с какво са облечени.Мрази да е прекалено официален

Име:
Дмитрий Петерхоф

Години:
28 години

Характер (поне три реда):
Дмитрий е доста разкрепостен,разбира се като Бог на разврата няма как да бъде сдържан.Понякога е арогантен и не знае кога да си затваря устата.Обожава да държи нещата в свои ръце и да контролира положението.Понякога е много уязвим и може лесно да бъде наранен.Определено не го бива като романтик.Дмитрий е на светлинни години от романтиката и чистата неподправена любов.Той е от съществата,които не могат да стоят на едно място.Постоянно е в движение и в действие.Има чувство за хумор,но понякога прекалява с хумора..Има навика да се гаври с ценностите на повечето хора.За него няма такова нещо като да се ожениш или да създадеш семейство.Дмитрий просто се отдава на вълната и когато срещне трудност я избягва умело.Случва се да изпадне в неловки ситуации.Когато е в истерия е непоносим.Дрънка всякакви глупости и нямаш шанс да му затвориш устата.
Обожава да нарушава правилата,но ако правилата са създадени от него решава,че останалите трябва да ги спазват много стриктно.Понякога е огромен мързел,но както по-горе споменах,много рядко можете да го видите в мързелво състояние.

История (поне шест реда):
Дмитрий Петерхоф е руснак по бащина линия,но никога не е живял в Русия.След раждането му,майка му го взима и го отвежда в Ирландия.Дмитрий не помни по-хубаво място от скъпата Ирландия.Там израства,там се изучава.
Когато става на 17 години се запознава с мъже и жени,които искат да направят най-голямото нападение над Русия.ПОставят му безсмислените си доводи,на които обаче Дмитрий повярва и се обучава до съвършенство в бойните изкуства заедно с тях.Когато е на 20 години идва моментът на нападението.Стигат до Русия,готови да нападнат малко градце в южните й части.Изпепеляват градчето до основи.Точно,когато трябва да избягат властите ги хващат и осъждат на доживотен затвор.Извършителите биват ескортирани обратно в Ирландия,за да излежат присъдите си.Разделят ги в отделни килии.На няколко пъти заради побоища Дмитрий лежи за около седмица в карцера.Хващат го,че снабдява по някакъв начин останалите затворници с алкохол и цигари.Тогава искат да го осъдят направо на смъртна присъда,но от Русия решават,че ще е по-добре ако го оставят да доживее в затвора.
След осмата му година в смръдливия затвор настъпва обрат след последвала експлозия в административната,част,която разрушава и стените на някои килии.Част от групата осъдени до живот избягват и заминават за Сащ.Дмитрий се среща с една от съучастничките си,по-време на бягстово,Мария.В Америка Мария му осигурява фалшива самоличност и едва ли не нов живот,но няколко месеца след това Дмитрий получава обаждане от Закари К.Той се опитва да го привлече към себе си.Дмитрий Петерхоф отказва известно време,но след като полицията убива Мария се съгласява и се присъединява към Закари.

Дмитрий и Мария

Име: Виктория 'Тори' Поуп
Възраст: 19

Характер:
Тори е опасна, както за себе си, така и за околните. Не признава пораженията и не търпи критики. Обича предизвикателствата и рядко изпитва страх. Не смята, че е способна на грешки. Поначало изпитва неприязън към другите и рядко се сприятелява. Може да се преструва, обаче, ако това и' се стори нужно. Не че е съвсем безсърдечна; просто досега не е срещала някой, който си заслужава да извади другата част от себе си наяве.

Кратка биография:
"Родена съм в Лондон, Великобритания, но родителите ми решиха, че трябва да се преместим в Америка. И ето ме тук, В Ню Йорк, Голямата ябълка или както там предпочитате. Какво изпитвам ли? Чиста омраза. Не конкретно към града, а по-скоро към представата, че съм доведена тук, без моето желание. Така или иначе, започнах да привиквам с мястото и да намирам своето място в него. Това, което не предполагах беше какъв богат и разнообразен живот предлага Ню Йорк. Не, че в Лондон си нямахме такъв, но нещата тук изглеждаха толкова по-първични и мръсни. Изпитвах истинско блаженство и беше само въпрос на време да си намеря подходящата компания. В началото бяха различни улични банди - обири и вандалщини главно. Постепенно започнах да се отдръпвам и да действам сама. Не беше заради пари - тях си и ги имах в излишък у нас (но работех, разбира се, напук на нашите). Зарязах училището. По това време нещата вкъщи никак не вървяха. Баща ми си хвана любовница. Така и не го преглътнах. Не защото изпитвах нещо към родителите си. Просто по този начин разруши и последното нещо, което ни определяше като семейство. В моите очи това беше най-големият възможен грях. Затова се погрижих за тях. Първо малката пачавра. После скъпият ми татко. Направих го бързо, нямах намерение да си губя времето с тях. Предполагам, че мама се усети, но така и не подаде обвинение, нито съобщи за смъртта на баща ми. Направиха колегите му от фирмата, в която работеше.
Сега е вечер. Мама стяга багажа си, за да се върне в Лондон. Отдавна не искам да се връщам. Няма сълзливо сбогуване, няма нищо. Сякаш не сме си никакви. А може би е така...
Преместих се в Беривил, където срещнах Закъри К. От тук нататък...? Не зная. Историята тепърва започва да се пише..."