Гондолата

Добре, който и да беше този, който беше решил да се гаври с нас, никак не го харесвах. Намирах се на огромната площадка, отрупана с всякакви простотии от виенски колела до разни надуваеми идиотщини. Някой велик идиот, да, огромен идиот, понеже само такъв човек би лазил по нервите на Закъри, се опитваше да пресъздаде всякакви извратени убийства, подхвърляйки разни следи, водещи към нашата 'зловеща секта'. Беше около 3 сутринта и всичко беше празно и пусто с изключение на двата проснати трупа пред мен. Обрах двете остриета от пода, на които беше гравирано З.К. Сериозно.. кой идиот ще си остави инициалите на нещо такова и то точно този, който прикрива всичко,свързано със себе си. Този, който се опитваше да насочи всички към нас трябваше да измисли нещо по-оригинално. Претърсих джобовете на двамата нещастници, проснати на земята, и намерих това, което търсех. Две бележки, прилежно натъпкани от някой в джобовете им явно след като бяха умрели. Бележките съдържаха едно единствено изречение. Легендарното ''Ела да си поиграем.'' Изхвърлих всичко от кея. в другия край на крайбрежието и се върнах да огледам за последно. За мой огромен късмет някой проклетник горе реши, че не ми беше достатъчна една среща за седмицата с полицията, и забелязах три коли в далечината,от различни страни на площадката, със светнати фарове и доста хора приближаваха насам, нареждайки си да проверят всеки милиметър, да не изпускат нищо и всякакви други клишета. Колко шум за две тела.
-Мамка му. - Мисли. Мисли. Извадих телефона си и набрах 911. След секунди свободната линия прекъсна и чух глас, подканвайки ме да споделя естеството на проблема.- На площадката на панаира, близо до гондолата, има два трупа.Добре ще е да пратите някого.
-Цял екип се запъти отдавна натам. Би трябвало да пристигнат скоро.
-О, чудесно.Исках само да помогна.-затворих телефона и взех да се обзалагам със себе си колко часа щях да прекарам този път зад решетките.

-Какво да ти кажа, има толкова приятна обстановка около теб, че чак ме влече.-усмихнах се и свих рамене.Тя кръстоса ръце и ме прониза с поглед.Явиха се още четирима души и единият, който изглежда водеше операцията, се насочи към нас. Дойдоха още хора и всички се заеха със задачи.
-Кой сте вие?-попита главатаря на глутницата и забелязах оръжието в ръката му.
-Патрик Лин.-заявих смирено и се приготвих да обяснявам, но един друг полицай се намеси и съобщи изключително нова за мен, а и за всички останали очевидно, информация.
-Мъжът, създал цялата тази суматоха, е Саймън Флеч.-Флеч. Флеч.. нищо не ми говореше.-Тук няма камери, но по пътя за насам има цели две и са засекли само две коли през последния час. Едната бе карана от Флеч.-извади снимка с лошо качество, но все пак можеше да бъде сравнена с базата им данни, което явно бяха сторили.Протегнах врат и го огледах. Не се виждаше много освен черната коса и че може би беше в средата на четирдесетте си години.-А в другата кола беше този тук.-И веднага вниманието отново се насочи към мен.
-Да.. така е. Следя извратените движения на този тип от известно време по мои си методи и разбрах, че тук ще бъде следващия му подвиг и се надявах да дойда на време. За жалост не успях и звъннах в полицията, но те казаха, че вече идвате насам.
-Провери обажданията до 911 в последния половин час-заповяда полицая на човека със снимката, понеже очевидно беше заинтригуван от това, че знам нещо за този Флеч, но не ми вярваше на 100 процента. Е, щеше да се наложи.

Лесли ме отрупа ме с въпроси относно естеството на всичко, с което се занимавах и аз спокойно започнах да обяснявам.
-Просто герой, който иска да намали престъпленията, с които вие очевидно не се справяте. Имам му зъб, искам да си плати. Това е всичко. В един отбор сме, аз го искам зад решетките, вие го искате зад решетките.. -спрях се понеже нещо проблесна в ума ми. Флеч. Флеч.. Та този беше претъпкан с пари! Хвърлих поглед пак на снимката и съвсем се сетих кой беше. Името го бях чувал веднъж, но други неща доста бях слушал. Мръсният му негодник можеше да мине за бащата на Парис Хилтън. Имаше огромна верига от хотели и живееше в най-големия. Бинго!-И.. мога да ви заведа при него.-Брей, съвсем ги сащисах!
-Защо си сигурен?-погледна ме през свити очи главният пич, който ме разпитваше от началото.-Ако е така трябва да го нападнем незабавно и да си получи заслуженото.
-Не точно.. -този определено имаше по-велики планове. Защо искаше да натопи моите хора. Какво толкова се опитваше да прикрие и да го препише на нас?-Ако го заловите сега, ще е грешка, понеже, вярвайте ми, това тук не е абсолютно нищо. Трябва да се наблюдава. Да се разнищят плановете му. Да се види каква е главната цел. Това тук е само странична следа. Никак не е главната цел.-бях събрал вниманието на доста хора, които ме слушаха заинтересовано. Боже, трябваше да стана президент.

-Вие въобще ли не слушате какво ви приказвам?-погледнах ги всичките ядосано, докато се намирахме пред една карта на щатите, и всички се разприказваха как трябва да се атакува.-Ако атакуваш сега всичко ще е напразно-обърнах се към Лесли, която оживено беше предложила план за атака.-Ще го тикнеш зад решетките без кой знае какви доказателства. Какво си мислиш, че една снимка от камера ще го завре натопло завинаги. И то с неговите адвокати? Трябва да разбереш защо е направено всичко това. Има нещо, което е изисквало тези убийства, и това нещо никак няма да е безобидно. То определено ще го прати където му е мястото завинаги. - не беше задължително да е затвора..можеше да е и другия свят. За щастие, това последното не го казах, но май се подразбра..Този идиот се опитваше да натопи моите хора, незнайно защо. Ето защо бяха тези убийства. Но работата беше защо? Какво толкова трябваше да бъде преписано на нас? И каквото и да беше, нямаше да позволя да разруши всичко, което имах сега. Да ме спре от унищожаването на всяка една жалка твар, която си търсеше смъртта с действията си и нямаше да я получи понеже всички от правителството смятаха, че ничий живот не биваше да се отнема. Дори на този, който беше отнемал такъв. Е, правителството можеше да си го навре отзад, понеже ние си имахме наши методи за разправяне с лошите. Много по-ефективни методи.

Лесли обясни по-спокойно плана си и аз започнах да го приемам. Обявиха, че и аз ще бъда включен и отново бях попитан за името си.
-Патрик Лин-отговорих съвсем бавно и отчетливо.-Амнезия ли получавате след толкова много получена информация?
-По-полека с тона, малкия.Къде се намира Флеч?
-Empire State of Hotels. Надолу по крайбрежието.-отговорих малко по-спокойно.
-Чудесно. Още утре ще действаме. Всъщност още днес.. Вървете да проспите останалата част от сутринта й утре ще се срещнем там. Трябва ни твоя снимка за новата лична карта.
-Вземете си я от архивите.-промърморих и се запътих обратно към колата си. Този щеше да ми падне и никой нищо нямаше да може да направи по въпроса!