Кристина влезе в заведението, като се усмихна уморено на момчето, което й отвори вратата. Обходи с поглед кафенето, сякаш го преценяваше. Настани се на една от отдалечените маси, остави чантата и лаптопа пред себе си и отпусна глава на дланите си. След миг, келнерката прочисти гърлото си, някъде иззад нея. С огромно усилие, Милър успя да повдигне глава.
- Дълго кафе. Моля. - каза тя, със съвършенно равна интонация. Чу стъпките на сервитьорката да се отдалечават в обратната посока. Тази нощ почти не беше спала, претърсвайки градския архив. Нищо. Странното бе, че извън градчето беше научила повече за историята му, отколкото в него. А може би просто търсеше в грешната посока. Чу се щракването на запалка, а после преплитащия се в собствения си ритъм, цигарен дим се изви над главата й.
Издиша тежко. Мразеше, когато нещо й обягваше. А в случая не беше само едно...
Думите на някой я извадиха от мислите й.