Underneath the mask
Има сериен убиец в Беривил. Никой не знае как изглежда, но всеки знае неговото име - Закъри К. Хора изчезват, следователите намират поредния труп. Но той не е сам - има последователи. Журналистите се опитват да намерят следи, а никой не знае кой е следващия.
--------------------------------------------------------------------------------
Регистрирай се, направи си герой и стани част от мистериозния град Беривил.
~ Админите


Всеки град си има тайна..някои имат кмет-педофил, други тайни секти, ние си имаме убиец. Сериен убиец.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Empire state of Hotels
Пон Окт 01, 2012 12:35 am by Patrick Linn

» Размяна на банери
Сря Юли 25, 2012 3:43 am by Сам

» Да броим до 1000
Чет Дек 08, 2011 5:40 am by Leslie Carson

» Това или онова?
Чет Дек 08, 2011 5:40 am by Leslie Carson

» Отговори на въпроса с въпрос
Чет Дек 08, 2011 5:38 am by Leslie Carson

» Верижка
Чет Дек 08, 2011 5:38 am by Leslie Carson

» Преди да влезеш си намисли съществително
Чет Дек 08, 2011 5:37 am by Leslie Carson

» Ако ти дам?
Чет Дек 08, 2011 5:36 am by Leslie Carson

» Познай зодията на следващия!
Чет Дек 08, 2011 5:35 am by Leslie Carson

Top posters
Сам
 
Изабел
 
Leslie Carson
 
Patrick Linn
 
Monna
 
Ирма Долкинс
 
Ребека Ричардсън
 
Джена Браун
 
Samanta Scott
 
Джъстин Робъртс
 
Our E-mail
Имейлът на форума ни: underneath_forum@abv.bg
Админстратори
Изабел Мона

Share | 
 

 Реанимацията

Go down 
АвторСъобщение
Monna
Мис Беривил
avatar

Пълно име на героя : Мона Джеймс Риърдън
Брой мнения : 215
Join date : 26.10.2010
Age : 24
Местожителство : Berryvile

ПисанеЗаглавие: Реанимацията   Съб Ное 06, 2010 7:44 pm


____________________________


Ти си геврек... Ти спиш... Ти си геврек...

[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://highlife.forumotion.com/forum.htm
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Реанимацията   Вто Апр 05, 2011 9:08 pm

Притворих очи и замигах срещу ярката светлина. Вдигнах ръка пред лицето си, но веднага съжалих. Самото движение ме остави без дъх.
- Ти се събуди! Бях започнала да се притеснявам - познат глас се разнесе из стаята.
Опитах се да се изправя, но безуспешно. Отказах се и се отпуснах отново на леглото. Вече привикнала със светлината, можех да видя обстановката пред себе си. Чак сега разбрах къде се намирам. А дори не помнех как съм се озовала тук. В болницата! Това обясняваше странната миризма на лекарства.
Лежах в болничното легло, облечена в някаква нощница -като онези по филмите-, а по мен бяха закачени хиляди кабелчета и жички, свързани с монитора до леглото. Посегнах да махна някои от тях, но познатият глас ме спря.
- Не, недей! Може да влошиш състоянието си!
Погледнах в дясно към съседното легло. Зарадвах се, когато видях, че в него лежеше Мона. Беше се измъкнала, беше жива! Сигурно облекчението се бе изписало на лицето ми, защото и тя ми отвърна със същата топла усмивка.
Насилих се да говоря.
- Колко.. колко е часа? От колко време съм тук?
- От дванадесет часа.
Дванадесет?
- Снощи едно момче те доведе и..
- Момче? - прекъснах я.
- Ъъ, да, не си ли спомняш?
Поклатих глава.
- Как изглежда? - попитах тихо.
- Висок, мускулест, сини очи, руса коса. Това говори ли ти нещо?
Усетих как в очите ми напираха сълзи, затова просто кимнах.
- Не се отдели от теб - допълни Мона с усмивка. - Малко преди да се събудиш, слезе до кафенето долу за кафе. Помоли ме да ти хвърлям по едно око - засмя се тя.
Тайлър ме беше довел и беше останал с мен? Не, не биваше да се радвам, че той е тук! Не исках да го виждам! По каквато `и причина да беше останал, не исках да го виждам! Той беше ме излъгал, беше ме завел право в капана. Беше участвал във всичко, знаеше какво онзи проклет психопат щеше да ми направи! Беше се преструвал през цялото това време, за да може да си свърши работата.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Тайлър
Последовател
avatar

Пълно име на героя : Тайлър Уолкър
Брой мнения : 88
Join date : 12.11.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Реанимацията   Пет Апр 08, 2011 6:51 am

Кафе ... кафе, кафе, кафе, кафе. Да, безспорно имах нужда от подобна доза ободряваща течност, съдържащата кофеин. Иначе, без нея, нищо чудно да ме вземат за член от дружеството на пенсионерите, трайно настанило се в дясното крило на въпросната болница. Не, че имах вид на особено стар човек, но определено щях да придобия поне бледа сянка на изтощението което продължаваше да ме мъчи.
И въпреки всичко.. една чаша кафе не променяше особено светогледа ми. Нито пък факта че едва се държах на крака.
Последните няколко часа, нека кажем около петнадесет - три от които прекарани в крачене насам-натам из улиците на Беривил, търсейки болница, със Сам на ръце... Останалата част ... ами останалата част бяха седем ужасно дълги ... дори не съм сигурен дали могат да се нарекат точно часове, предвид че ги усещах като години, висейки като прани гащи пред умопомрачаващо огромните врати на спешното отделение, и още пет от същият вид крачейки като избит електрон в реанимацията, тайно хвърляйки скришни погледи на Самър с беглата надежда че най-сетне ще реши да се събуди... Да, тези часове бяха безкрайни и уморителни. И физически .. и от психична гледна точка.
И ето ме сега ... Тайлър, метафорично останал без глава, щъкащ нагоред-надолу по етажите на болницата, с чаша горещо нескафе в ръка.
Не знаещ накъде е ляво, накъде е дясно. Сякаш някой бе решил да певърне главата ми в трезор с учудващо труден за познаване код. И сякаш този някой добре си бе поиграл, за да не мога да разгадая шифъра никога през съзнателният си живот.
Определено болничната обстановка ми идваше в повече ... действаше ми депресиращо. Е, в интерес на истината така или иначе не бях цъфнал и възрал, но със сигурност бих бил по-бодър ако основното действие не се разиграваше в градската морга. Така де .. мястото което в повечето случаи пренасочваше към градската морга.
Подпрях пръсти на слепоочията си, леко натискайки, като сам не си вярвах че бабините деветини от подобен род намаляват главоболието. Е, аз си копнеех за неизменният Аспирин.
Още нещо, подсказващо че моя милост не бе на себе си. Та аз се намирах в море от Аспирини и неговите събратя ...
Като се замисля, обаче, не ми трябваше просто Аспирин, а нещо много по силно, което би могло да ме приспи до .. нека кажем Коледа.
Преумората злорадо кършеше пръсти, цъклейки очи в лицето ми сякаш с думите "аз съм велико нещо и няма да се оттървеш от мен току-така".
Ала истината не беше за пренебрегване... Не бе само преумората, главоболието ... имаше толкова повече, та так ми се завиваше свят. Тези на пръв поглед безобидни неща бяха допълнени с вредители от калибъра на световното господство. Или поне господство над мен. Вина .. и едно такова ... такова .. отвратително нещо, заради което не мога да погледна Сам в очите.
Онова "щрак" което винаги бях подготвен да чувам, влизайки в нечия стая така и не се появи. Проклетите болнични врати .. не бяха точно врати. По-скоро твърди пердета. И особено добре спомагащи за умственият брътвеж, развиващ своята унищожителна дейност, необезпокояван в и без това празната ми глава.
Та .. не чувайки онова "щрак" и обсебен от извратени мисли, така и не бях успял да разбера кога, за бога, съм се озовал отново в реанимацията. При Сам.
Която по една ей такава хилеща се случайност бе будна, свила устни в противоречива гримаса и с едни пълни с въпроси и упреци очи...
- Аз .. отивам до тоалетната - момичето, което помнех от многобройните срещи със Закъри и което бях помолил да ме замести в зяпането на бясната ми приятелка /вече не/, бързо се изниза към коридора.
Исках да ѝ извикам да почака, да не ме оставя сам, защото гледайки Сам в очите може да се самозапаля, ала от устните ми не излезе и звук.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Реанимацията   

Върнете се в началото Go down
 
Реанимацията
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Underneath the mask :: Berryville :: Болницата-
Идете на: