Underneath the mask
Има сериен убиец в Беривил. Никой не знае как изглежда, но всеки знае неговото име - Закъри К. Хора изчезват, следователите намират поредния труп. Но той не е сам - има последователи. Журналистите се опитват да намерят следи, а никой не знае кой е следващия.
--------------------------------------------------------------------------------
Регистрирай се, направи си герой и стани част от мистериозния град Беривил.
~ Админите


Всеки град си има тайна..някои имат кмет-педофил, други тайни секти, ние си имаме убиец. Сериен убиец.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Empire state of Hotels
Пон Окт 01, 2012 12:35 am by Patrick Linn

» Размяна на банери
Сря Юли 25, 2012 3:43 am by Сам

» Да броим до 1000
Чет Дек 08, 2011 5:40 am by Leslie Carson

» Това или онова?
Чет Дек 08, 2011 5:40 am by Leslie Carson

» Отговори на въпроса с въпрос
Чет Дек 08, 2011 5:38 am by Leslie Carson

» Верижка
Чет Дек 08, 2011 5:38 am by Leslie Carson

» Преди да влезеш си намисли съществително
Чет Дек 08, 2011 5:37 am by Leslie Carson

» Ако ти дам?
Чет Дек 08, 2011 5:36 am by Leslie Carson

» Познай зодията на следващия!
Чет Дек 08, 2011 5:35 am by Leslie Carson

Top posters
Сам
 
Изабел
 
Leslie Carson
 
Patrick Linn
 
Monna
 
Ирма Долкинс
 
Ребека Ричардсън
 
Джена Браун
 
Samanta Scott
 
Джъстин Робъртс
 
Our E-mail
Имейлът на форума ни: underneath_forum@abv.bg
Админстратори
Изабел Мона

Share | 
 

 Старото частно училище

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Старото частно училище   Сря Окт 27, 2010 11:36 pm




Това бе най-елитното частно училище в цялата област на Беривил. Тук идваха децата на най-големите богаташи, за да получат безрезервно индивидуално внимание. Но скоро започнаха да се случват странни неща ... изчезваха ученици, в тоалетните бяха зарязани кървави трупове...
Не след дълго всички бяха уплашени до смърт, никой не искаше това да продължава. В последствие се наложи училището да бъде затворено...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Тайлър
Последовател
avatar

Пълно име на героя : Тайлър Уолкър
Брой мнения : 88
Join date : 12.11.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Сря Яну 05, 2011 11:43 pm

Сякаш нещо се беше променило. Не проронихме и думичка... Нали уж трябваше да бъда нещо като екскурзовод или поне трябваше да се правя на такъв. И странно как едвам се сдържах да не задърпам Сам в обратната посока. Но ако не изпълнех поръчката на Закъри, а именно да я заведа при него, той най вероятно щеше да убие и мен и нея.
- Къде отиваме? - разруши тишината и спря на място. - Знам че не ми казваш нещо важно. За какво става дума?
- За... Работата ми.
- О, ама ти имаш работа? - напрегнато се засмя, но щом не последвах примера й отново придоби сериозно изражение.
Получих СМС от Закри. Нищо ново, винаги така правеше. ”Сграда 24„. Типично. Значи сега трябваше да заведа Сам в едно от най-любимите на Закъри за измъчване места.
- Какво ти има? - попита отново.
- Нищо!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Сря Яну 05, 2011 11:47 pm

Захвърлих телефона настрани след разговора с Тайлър. Давах му последен шанс да се докаже, да ми покаже, че е верен. Трябваше просто да доведе малката си приятелка. Незабавното му съгласие не означаваше нищо. Беше трениран добре, машинално съгласяващ се на всичко, което кажех. Реших все пак да се подготвя..ако не за убийството на момичето, то - за неговото. Станах от старият директорски стол, в който се бях настанил и отворих шкафа, седящ наблизо. Вътре имаше всичко необходимо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 12:12 am

Вдишах дълбоко, издувайки бузите си и издишах шумно.
Добре, хубаво, ако иска да ми казва. Нямаше да го тормозя повече.
Тръснах глава, сякаш можех да прогоня мрачното настроение, оглеждайки посоката, в която бяхме поели. Улицити започваха да упостяват, докато съвсем не се мяркаха хора, само аз и Тайлър. И не се и учудвах. Сградите, с изпочупени прозорци и врати, бяха изоставени (очевидно!) на път пред срутване. Улиците бяха замърсени и мрачни, въпреки слънчевия ден. Полъхваше студен вятър, от който те побиваха тръпки, сякаш някой пускаше ледено кубче да се плъзне по гърба ти.
Настъпих нещо чупливо, което се струпиш под краката ми. Бяха стъкла от бутилка. Вгледах се в избелелия до толкова, че не можеше да се разчете, етекет и попитах:
- Тайлър? Къде отиваме?!
Вдигнах поглед, щом не последва отговор. Той си беше там, продължаваше да върви на някъде без да пророни и дума.
Ядосах се. Каквото и да беше станало, не беше честно да се държи толкова студено. Какво бях виновна аз?! Свих ръце юмруци.
- Тайлър! - извиках след него, но той дори не се спря.
Поколебах се на място.. дали да се върна или не.. но отново тръгнах след Тайлър, без него имаше по-голяма възможност да се загубя, а и не исках да оставам сама в този квартал.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Тайлър
Последовател
avatar

Пълно име на героя : Тайлър Уолкър
Брой мнения : 88
Join date : 12.11.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 12:43 am

Продължавах да вървя без да поглеждам Сам. Усещаше се как спира за момент, после пак тръгва напред. Не знам как все още не беше побягнала, като се има предвид че започваше да се здрачава, улиците ставаха все по-пусти и по-пусти, а ние продължавахме в неизвестна за нея посока.
- Да? - най сетне се обърнах към нея, не успях да се сдържа.
- Оо, имаме напредък, някой проговори! - каза сърказтично и довави - Къде ме водиш?
Поех си дълбоко въздух.
- Ами бях останал с впечатлението че обичаш зловещи неща и... - чудейки се на тъпото си оправдание посочих целта ни. Тъкмо бяхме стигнали пред сграда 24.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 1:14 am

Повдигнах вежда сякаш казвах "Сериозно?".
- Зловещи места, а? - казах, подритвайки някаква хартийка; погледът ми обходи сградите. - Е, това определено оглавява класациите..
Не се засмях. Истината е, че ме побиваха тръпки от това място - изобщо от целия квартал - и исках да си ходя.
Тайлър ме гледаше изпитателно, така сякаш очакваше да избягам. Но аз си стоях на място, скръстила ръце. Сега беше мой ред да се цупя. Може би се държах като десет годишно момиченце, но не ми пукаше как изглежда отстрани. Та аз дори не знаех какво става! И това беше непоносимо - да си в неведение.
Бяхме се спрели пред някаква сграда.. Огледах се и видях, че на табелката на някогашния вход пишеш 24.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Тайлър
Последовател
avatar

Пълно име на героя : Тайлър Уолкър
Брой мнения : 88
Join date : 12.11.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 1:38 am

Тръгнах към входа на сградата.
- Ааа ... Ако очакваш да вляза вътре... - не довърши и ме погледна. Все едно казваше „ти не си добре”.
- Да не би да те е страх? - опитах се да звуча свежо, но въобще не се получи.
- Знаеш ли? Да. Страх ме е. И не искам да влизам там. Искам да си ходя.
Нов СМС от Закъри.
„Виждам ви. Влизайте вече, нямам цялото време на света!”.
Едва се сдържах да не вдигна поглед, знаех че стои някъде по горните етажи и нетърпеливо тропа с крак. Търпението му се изчерпваше. А това не беше никак добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 2:05 am

- Е, ще влизаме ли? - попита.
- Не - казах бавно и скръстих ръце на кръста.
Въпреки сериозното изражение, учите му бяха.. жални сякаш ме умоляваха да вляза в проклетата сграда, сякаш беше на живот и смърт. Какво толкова имаше вътре? Лампата на Аладин?!
- Пъзла такава - опитът му да се засмее беше неуспешен.
- Искам да си ходя, Тайлър!
Не исках да се държа като разглезено момиченце, но много добре знаех (предполагам и той) че няма да мога да се върна вкъщи сама. Поне не в следващите няколко часа. Погледнах го тъпо.
- Хайде.. можеш.. да.. ми имаш.. доверие.. - подбираше думите си много внимателно, предпазливо. Погледът му стана виновен.
Изпъшках.
- Добре, хубаво - завъртях очи. - Хайде, че да се свършва - промърморих.

П.П; Сори, че се забавих толкова.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Тайлър
Последовател
avatar

Пълно име на героя : Тайлър Уолкър
Брой мнения : 88
Join date : 12.11.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 2:39 am

Съгласи се. Това беше добре. Поне за мен. Обаче като се замисля... Не, въобще не беше добре! С право се ненавиждах. Та аз сякаш я хвърлях на акулите. Даже по лошо.
Хванах я за ръката, странно как трепех. Целият! Което предизвика реакцията на Сам. Тя се спря.
- Защо трепериш?
- Не треперя... Да влизаме.
Отворих вратата и за моя изненада не изскърца! Засега.
Задъпах Сам нагоре по стълбите, към бившия директорски кабинет. Там трябваше да чака Закъри.
- Дамите първо... - минах зад нея. Сам изпуфтя и натисна бравата.
Стиснан челюст, затворих вратата зад гърба й и а заключих, знаейки че едва ли ще си го простя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 2:54 am

Седях нехайно облегнат до прозореца, когато вратата се отвори и вътре влезе момичето. Средно високо, с дълга кестенява коса. Има нетърпелив поглед, искаше да се разкара от тук възможно най-бързо. Аз, естествено нямах такива планове. Мярнах погледа на Тайлър. Беше пълен с болка. Знаех, че не иска да го прави и точно затова го бях накарал. Изпитвах невероятно приятното чувство, че ми се беше подчинил. Сега напълно беше под моя контрол. Секунда по-късно момичето светкавично се обърна към вратата и се опита да я отвори.
-Тайлър! Тайлър! - заблъска по дървената повърхност с ръце.
-Няма да проработи - пръмърморих тихо, но достатъчно високо, че да ме чуе сред крясъците си. Та се обърна посока гласа ми и се опули. Не беше се усетила кой съм, щеше да й проличи.
-И ти ли си заключен тук? Тайлър ли те заключи? - попита притеснено.
Избухнах в смях.
-Тайлър..да заключи мен?!
Отне й секунда да разчете подигравателната ми усмивка. Очите й се разшириха и тя се долепи до вратата.
-Тайлър! Тайлър! - отново се развика тя. -Пусни мее!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 3:17 am

Проверих врата (въпреки вече да знаех, че е заключена), защото не можах да се сдържа. Същата нужда те кара да блъскаш по куфара си, когато си оставиш ключовете си вътре. Бях се оказала от погрешната страна на вратата.
Изкрещях, за пореден път:
- Тайлър!
Заблъсках отново по вратата, задърпах дръжката - всичко, което можех и което бях направила преди малко. Беше безполезно. Нямаше да се измъкна. Ритнах вратата и изпищях:
- Проклятие!
Смехът на непознатия мъж се разнесе зад мен. Обърнах се бавно.
- Какво искаш?! Какво, по дяволите, става тук?! - защо си мислех, че отговорът няма да ми хареса.. - Искам да се прибера!
Той отново се изсмя подигравателно и ме погледа.
- Страхувам се, че това няма да стане - усмивката на лицето му беше самодоволна и ме гледаше така, както хищникът - жертвата си.
Плъзнах се бавно по врата без да откъсвам очи от мъжа пред себе си. Сдържах дъха си, някаква буца беше заседнала в гърлото ми. Страхът ме завладя, обливаше ме като студен душ. Преборих се с желанието си да изпищя.
- Ела - каза, в другия край на стаята. В ирисите му се четяха игриви пламъчета.
Преглътнах с усилие.
- Нямам такова намерение - не помръднах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 5:02 am

- Не е учтиво да отказваш... Ела, в противен случай ще ме обидиш - заговорих й меко, обхождайки стаята. Момичето не откъсваше поглед от мен, следеше всяко мое движение, дишаше учестено. - Хайде... Само да видиш какво съм ти подготвил, все пак си ми почетен гост. А аз обичам да приветствам своите гости по подобаващ начин...
- Тайлър! - проплака тя, а дъхът й секна при гледката на тънкото острие, зловещо светещо в протегнатата ми длан.
- Хайде - докоснах върха ножа, запрехвърлях го из ръцете си.
Тя заклати стреснато глава наляво надясно.
- Тайлър... Някой. Някой да ми помогне! - гласът й трепереше, насълзените й очи се бяха вторачили в ножа, покрит с малко засъхнала кръв. Проследих погледа й.
- Живея сам... Рядко мия чиниите. Надявам се да ме извиниш. - пристъпих бавно към нея, наслъждавайки се на прекрасното чувство.. На атмосферата,наситена със страх, на сълзите й, които вече се стичана по лицето й...
- Не... - гледаше ме гневно, със стиснати зъби, но в същото време лицето й бе облято в страх. - Какво искате от мен? Вие ли казахте на Тайлър да ме доведе тук?
- Въпреки че си гост, тук има правила - докоснах лицето й, а тя потръпна. - Защо винаги отказвате да ги приемете? - запитах себе си и изцъках с език.
- Приемем? Кои ние? Какви правила? Какво по дяволите искаш?
- Защо винаги всички питат само това? Защо никой не пита как съм? Защо никой не пита как я карам?
Има много въпроси,скъпа моя на които не можем да намерим отговор... Колко трагично, нали? - завъртях се покрай нея.
- Махни се! - изкрещя ми.
- Правило номер едно... Тук аз нареждам! - зашлевих й приблизително лек шамар, по моята скала, но въпреки това залитна няколко крачки назад,едвам задържайки се на крака. - Правило номер две. Въпросите задавам аз. Но понеже съм добра душа - ехидно се засмях - а ти си ми почетен гост, както вече споменах, ще ти отговоря на единия въпрос...
Момичето още не се беше освестило, погледът й шареше из стаята.
- Тайлър работи за мен. - усмихнах й се насмешливо. - Не ти ли е казал? - приближих се още повече...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 10:10 pm

Хванах с длан пулсиращата си буза, отстъпвайки крачка назад, но гърбът ми се удари във вратата. Бях приклещена тук, в проклетата стая като в капан. Нямаше къде да избягам, а и се съмнявах, че ще мога, дори и да имах такава възможност. Притиснах се във вратата, сякаш можех да мина през нея, извърнала лице от непознатия.
- Правило номер две - продължи той. - Въпросите задавам аз. Но понеже съм добра душа - ехидно се засмя -, а ти си ми почетен гост, както вече споменах, ще ти отговоря на един въпрос.
Опитвах се не да гледам малката му играчка, която прехвърляше от ръка на ръка.
- Тайлър работи за мен. Не ти ли е казал? - по гласа му можех да се обзаложа, че се забавлява.. дори и по този извратен начин.
Погледнах го объркано.
- Да работи за теб?
Той отново се изсмя.
- Изглежда не е споделил с теб.
Не! Не, това не можеше да бъде вярно! Не исках да е вярно!
- Защо мислиш, че те заключи и остави тук?
Поклатих глава, отказвайки да приема истината. Бях се оказала глупачка! Глупачка! Защото всичко е било лъжа! През цялото време! Защото ме е използвал! Защото му се доверих! Беше ме вкарал в леглото си, а после ме беше зарязал тук, за да може приятелчето му да ме довърши ли?! Усмихнах се без никакъв хумор. Колко наивна съм била!
Мъжът се приближи, скъсяваше разстоянието по между ни.
Гневът се лееше в мен, чист и остър като нож.
Но.. имаше само едно нещо, което не разбирах.
- А Изабел? - свалих ръка от лицето си и го погледнах. - И тя ли е твоя марионетка? - попитах гневно, нарушавайки едно от правилата му. Може би щях да си изпатя, заради това - в което бях сигурна - но нали правилата са за това? Да се нарушават.

П.П: Сам знае за Изабел, понеже Тайлър и е казал, че са нещо като колеги. ;д Не знаех как да го вмъкна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 11:10 pm

- Тц Тц Тц - въздъхнах тежко - Защо винаги почетните ми гости се отнасят с неуважение към мен? - казах печално и приклекнах до вече седналото на земята момиче.
Тя стисна здраво очи, нещо подобна на реакцията на изплашен щраус... сякаш всичко щеше да отмине само с едно мигване...
- Марионетка, протеже, последовател... Може да се нарече по много начини, скъпа... Тайлър, Изабел.. Има много като тях. Повече са отколкото някога си си представяла... - хванах ръката й и я изтеглих нагоре. Момичето тътреше сковано крака по пода, все още без да отваря очи.
- Как се казваш? О, извинявай не беше учтиво от моя страна. Може ли да си говорим на "ти"? Предполагам. Та името ти? - продължавах да я водя напред, докато не се закова на място и панически не побягна в обратната посока.
- Лошо... Много лошо..Ти май не си научена на дисциплина. - тръгнах към нея с бързи крачки.
Тя отново затропа по вратата, с всичка сила може би, но нямаше ефект. Колкото и да се молеше нямаше измъкване от мен...
И странно, като че ли в отговор от вън се чу гневно блъскане. Не по вратата,по стената може би... Хм.. Нима Тайлър беше останал? Ха. Лигльо.
Секунда след това получих SMS. Това момченце си просеше боя.

Не я убивай

Гласеше молбата му. Той сериозно се беше побъркал. Май трябваше да мине обучението още венъж, за да съм сигурен...
И докато размишлявах над това какво да правя с Тайлър, момичето бе започнало да човърка в ключалката, за се опитва да изкърти бравата и какво ли още не. С изненада забелязах че беше докопала един от любимите ми ножове. Държеше го здраво в ръка.
- Не обичам да взимат вещите ми - казах гневно, стигайки до нея.
Понеже тя беше хванала острието, не за дръжката, което бе глупаво в случая/но като се замисля вероятно мозъка й бе пълна каша, така че едва ли гледаше какво хваща/, дръпнах ножа рязко, разкървявайки дланта й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Чет Яну 06, 2011 11:51 pm

Просто трябваше да се опитам да отворя заключената врата. Да я поблъскам, да поровя в ключалката - като че ли знаех как да се оправям с ключалки.
Чух писукането на телефон и обърнах глава. Видях как похитителят ми бе насочил вниманието си към GMS-са в ръката си. Завъртях очи. АЛОО! Тук ще ме торизират, а те си пишат СМС-си! Чудесно, хайде, и аз да извадя моя за да се присъединя, а?
Чакай, имам телефон! Телефон! Можех да го използвам! Как не се сетих по-рано? Всъщност, и да бях нямаше как да се обадя на когото и да е било. Да вдигна пръст във въздуха за пауза и да звънна на полицията "Ало, туко-що бях отвечена, а дори не знам къде съм!" и след като приключа "Готова съм, та.. да продължаваме?".. Трябваше ми друг план. Поне за сега.
Огледах стаята и забелязах нещо желязно да проблясва в едно открехнато чекмедже. Приближих се и взех предмета. Страхотно, нож! Още един! Сигурно се беше оборудвал навсякъде, че да има под ръка.
Знаех как да използвам нож. Е, добре де, малките ми упражения бяха с джобно ножче, но все пак се брои, нали? Надявам се.
Измъкнах го, хванала за острието.
- Не обичам да вземат вещите ми! - изръмжа гневно мъжа.
Когато се извъртях, търсейки го с очи, той светкавично се беше появил пред мен. Дръпна ножа от ръката ми, порязвайки дланта ми.
Изохках. За миг болката беше остра и не приятна, но стана поносима.
Той ме гледаше гневно, сякаш бях преминала границата. Май от мен се очакваше да стоя кротко и мирно като някое пале, а? Е, да, ама нямаше да си подсвирквам с уста, докато ме убиват!
Той отново ме удари като за наказание, предполагам. Олюлях се назад и се подпрях на шкафа зад мен, леко приведена. Ясно, схванах. Ако не следвах правилата му, щеше да свърши с мен по-бързо от колкото бе планирал.. или пък щеше да ме измъчва. Няма да се учуда с извратеното му чуство за хумор.
Явно беше очаквал след втория шамар да съм си научила урока, защото когато посегнах към ръцете му и - КАТО ПО ЧУДО с моята непохватност! - успях да си върна ножа, този път хванала го за дръжката. Насочих го към него, а той процеди през зъби:
- Ти или си много смела, или много глупава.
Усмихнах му се сладко, въпреки ужасяващият си страх. Имах чуството, че сърцето ми ще изкочи.
Играех си с огъня и не знам защо, но бях сигурна, че шамарите бяха най-малкото, което ще ми направи тази вечер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 12:38 am

- Очевидно спадаш към групата на глупавите... - посегнах да взема ножа обратно, но тя го размаха и леко одраска дланта ми, след което се ухили самодоволно, сякаш беше победила.
Хванах я за косата и я оскубах губо, дигайки я горе.Не си беше дала сметката че побеснявам.
Отворих вратата с трясък и тръгнах надолу по стълбите, влачейки Самър за косата. Тялото й се тресеше, гръбнака й плющеше. Беше равносилно на падане надолу по етажите. Не бях изненадан щом мярнах Тайлър някъде из сградата. Той не ни видя първоначално, но крясъците на момичето го накараха да се обърне в наша посока и да те затича след нас. Е, не беше достатъчно бърз, а аз бях близо до целта си. Стаята където са държали учениците след училище, заради лошото им поведение. А Самър въобще не се държеше прилично, така че си беше съвсем заслужено възмездие.
Затворих вратата точно под носа на миличкият ядосан Тайчо. Захвърлих Самър в единия ъгъл на стаята, а тя изкрещя нещо неразбираемо... Което ми напомни за Мона... Колко отдавна не я бях проверявал.. трябваше да видя как стоят нещата там. Но бях доста зает тук. Хм.. Изабел се развяваше напред и назад, нямаше да ми помогне. Тайлър .. за него да не говорим. Останалите... нямаше да се справят, момичето беше прекалено оправно.
Взех телефона си и набрах номера на GSM-a който бях дал на Мона, за да се свързвам с нея по всяко време. Надявах се още да помни предупреждението ми да го държи винаги включен.
- Ела в бившата частна гимназия "Свети Патрик" - казах в слушалката.
Мълчание.
- Чуваш ли какво ти казвам? - изкрещях - Идвай! Веднага!
- Няма - прошепна толкова тихо, че едвам я чух.
- Моля? Да те намеря ли искаш? Да те потроша ли? Това ли искаш? - процедих през зъби. - Довлечи се тук, моментално, или не отговарям - хвърлих поглед към Самър, която ме гледаше стреснато.
- Добре - отново едва чуто се разнесе от отсрещната страна на слушалката. После - сигнал свободно. Да... нямаше да е зле да я бия и тормозя профилактично.
- Прасе! - извика момичето в ъгъла, след което сложи ръка на устата си.
- Имаш много да учиш... - извадих един камшик от близкото чекмедже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 1:08 am

Явно не бях единствената му жертва, ако съдех по крясъците му срещу телефона. Бях сбъркала, беше много по-опасен от колкото си мислех, и въпреки това не можах да се сдържа.
- Прасе! - извиках, привличайки вниманието му.
Това беше грешка! Не трябваше да си навличам допълнително гнева му, вече бях загазила достатъчно.
Той извади нещо, което в първия момент не можех да разпозная, но после ужасено осъзнах, че това е камшик. О, Господи!
- Имаш много да учиш.. - отбеляза, а гневните нотки още се долавяха в гласа му.
- Не - притиснах се в ъгъла, опитвайки се да се отдалеча, но беше невъзможно. - Моля те!
- Какво? Толкова бързо ли те пречупих? Та аз дори не съм започнал.. - усмихна се арогантно.
Свих се, вдигайки ръце, сякаш можех да се предпазя. Е, не можех. Усетих ужасяваща болка, когато замахна и ме удари.
- Спри! - измолих се, но той не спря.
Усетих нов удар.
- Събличай се! - заповяда.
- Какво?! - вдигнах насълзени очи.
- Събличай се! - повтори по-силно.
Послушах го и с треперещи ръце разкопчах суитчъра си, но дори не дочака да го пусна на земята, когато отново ме удари.
Този път изпищях, но покрих устата си с ръка. Буквално се бях свила като някоя мишка.
Чух вратата да се отваря и затваря. Не помръднах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Monna
Мис Беривил
avatar

Пълно име на героя : Мона Джеймс Риърдън
Брой мнения : 215
Join date : 26.10.2010
Age : 23
Местожителство : Berryvile

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 1:48 am

Ох... пак се започваше.. Кой знае какво ме очакваше сега... Не исках да отивам. Така само се обричах да страдам. Но ... ако не отидех, знаех че Закъри ще ме намери и ще ме потроши, както се беше изразил. Не се и съмнявах...
Гимназия "Свети Партик"... И макар да бях местна, едва не се загубих докато стигна. Беше закътано в лошата част на града... И нищо чудно някой друг психопат да ме погне докато стигнан до главният Перко.
Ами ако сега ме убиеше? Ами ако нямах предишният си късмет и ме заколеше като пуйка за Деня на благодарността?
Влязох в сградата където се предполагаше че трябва да отида. Но пък от къде да разбера в коя стая, дявол го взел? Нима Закъри си мислеше че съм телепат и чета мисли? Заизкачвах се нагоре по стълбите, опитвайки се да се настроя психически и да си внуша че всичко ще е наред. Само дето си знех че няма да бъде. Следователно настройката ми не вършеше работа. Някъде от етажа се чуха крясъци. Аха. Значи - вече знаех накъде да тръгвам, знаех че няма да бъда сама (което до някъде ме успокояваше. До някъде), знаех че ме чака нещо брутално.
Затичах се към източника на звука.. Бях леко замаяна, още от сега заради крясъците, настръхвах от тях. Забелязах мускулесто момче в отсрещната страна на коридора. Той бе с освирепял поглед, почервеняло лице, а ръцете му се бяха свили в гневни юмруци.. Не знаех кой е. И не исках да знам.. Потръпнах.
С трепереща ръка натъснах бравата вратата на едната стая, където предполагах че трябва да отида. Залепила се за стената, влязох вътре и с ужасено изражение започнах да регистрирам това което виждах:
Крещящо, съблечено, напомнящо ми на мен, уплашено момиче; камшик; Закъри с дяволска усмивка; няколко капки кръв по пода ...
- Забави се - изръмжа той срещу мен.
- Не, не, не, не - стиснах очи. Моля те, моля те, моля те!
"Пляс"
- Ъхххххххххххх - въздуха свистеше през зъбите ми. От един удар, имах чувството че се разпадам на парчета... Не ми се мислеше какво й беше на момичето, което в момента плачеше, свило се на топка.

____________________________


Ти си геврек... Ти спиш... Ти си геврек...

[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://highlife.userboard.net/forum.htm
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 2:13 am

Болката беше остра. Не можех да дишам. Лежах по корем, свита и заровила глава в окървавените си ръце, пъшках и преглъщах тежко. Не можех да сдържам сълзите си. Постепенно болката избледняваше до остро пронизване, но след всеки нов удар се засилваше. Въздухът пареше, когато вдишвах. Гърдите ми бяха стегнати, не можех да дишам. Сърцето ми подскачаше в гърлото толкова силно, че чувах само как кръвта пулсира в главата ми. Исках да избягам, да се втурна, да пищя.. но не можех. Молех се това да е кошмар, много реален кошмар, но не беше!
Чух свистенето на въздуха и след миг нова силна пареща болка малко под мишницата ме прониза. Изпищях! Не можех да избягам, но можех да пищя. Усещах как кръвта ми - дори и малко - се напояваше в потника, с който се бях навлякла.
- Забави се - изсъска мъчителя ми.
Едва няколко секунди ми отнеха да разбера, че не говори на мен.
- Не, не, не, не - замоли се женски глас, но беше толкова тих, че се зачудих дали не си въобразявам.
Чух удрянето на камшик и се стегнах в очакване на болката да ме връхлети, но такава не последва.
Явно момичето го беше отнесло този път. Исках да `и помогна, но не можех да помръдна.
- Не, моля те! - повтори тя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 2:36 am

Пред погледа ми Мона залитна и едвам се задържа на крака. И двете момичета хлипаха и чувах как Тайлър буквално удряше главата си в стената. Замахнах още веднъж към Мона и оставих тялото й да се свлече на пода. Извадих за пореден път телефона от джоба си. Може би ми трябваше малко помощ, а и Мона трябваше да свикне да се страхува от Изабел. Набрах номера й и поставих телефона между ухото и рамото си, докато човърках в едно от другите чекмеджета, за да получа вдъхновение какво точно да им причиня.
-Алоо? - леко задъхания глас на Изабел прозвуча в ухото ми. Чух заглушен мъжки глас "хайдее, не е време за разговори!". Хм, не че имахнещо против Изабел да ходи и да се чука с някакви сополанковци, но трябваше да извлича полза от това..например да ми ги доведе.
-Ела в училището. Веднага. - казах строго и затоворих. Точно в този момент бях открил перфектния инструмент в един от шкафовете. Оставих телефона настрана и се обърнах към момичетата, които почти не бяха помръднали.
-Не се притеснявайте! Ще се забавляваме невероятно с вас двете! - в ръката си държах дебела спринцовка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Monna
Мис Беривил
avatar

Пълно име на героя : Мона Джеймс Риърдън
Брой мнения : 215
Join date : 26.10.2010
Age : 23
Местожителство : Berryvile

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 3:03 am

Зениците ми се разшириха. Спринцовка? Спринцовка?
Прехапах здраво устни, за да не изпищя. Спринцовка? Можех да задавам тази дума-въпрос милион пъти в главата си и никога нямаше да мога да намеря отговор. Защо...?
Знаех, че Закъри беше извратен, но не бях и сънувала че може да стигне до тук, не бях предполагала че ще поискам да не съм се раждала!
Погледнах приятелката ми по съдба, седяща с насълземи очи до мен. Не знаех какво се върти в главата й, но предполагах че е нещо подобно на това което е в моята.
Закъри пристъпи напред, а аз не можех да откъсна поглед от млечно-бялата течност в спринцовката.
Исках да си зашлевя шамар.
- К-какво е това? - без да се усещам бях оставила на думите ми на се леят.
- О, чудесно, имаме доброволец. - засмя се, точно като във филм на ужасите и клекна до мен. Натисна буталото леко, колкото няколко капки да излязат навън. После удари иглата няколко пъти, по-скоро я изтръска.
- Къде предпочиташ? - облиза устни - Във врата или китката?
Не отговорих. Стиснах здраво очи и зъби, стегнах всички мусколи на тялото си. С периферното си зрение забелязах момичето да се тътри леко назад, вторачила се в сцената пред очите й.
Усетих прободване в шията. Болката не беше силна, нито особено пареща. Все едно ти правят имунизация. После усетих студ - течността вече беше в мен. Поправка. Половината течност. Отворих очи, образа пред очите ми бе леко полилавял, по-точно покрит от лилава мъгла. Ръцете и краката ми се отпуснаха до тялото ми, а аз се опрях на стената.
Дори не бях усетила колко бързо стана. Извърнах бааавно глава към следваща жертва и я погледна унило. Спринцовката тръгна към нея.
- Не! - изпищя. Закъри изцъка с език и се спря миг преди да забие изглата в кожата на момичето. Мигнах и забелязах фигурата на Изабел някъде пред мен.

____________________________


Ти си геврек... Ти спиш... Ти си геврек...

[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://highlife.userboard.net/forum.htm
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 22
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 3:26 am

Отворих уста и си поех старателно дъх, въздухът засъска и заскимтя в гърлото ми. Давех се с него. Закашлях се и се преборих да го поема.
- Не! - изпищях задавено.
Той изцъка с език и се спря миг преди да ми инжектира течността в спринцовката. Каквото и да беше, знаех, че никак няма да е добре. Покрих главата си с ръце, в очакване мъжът да забие иглата в кожата ми. Чух как се навежда над мен, сърцето ми заби по-бързо.
- Тук съм - обади се познат глас, след това се чу хлопането на врата. - О, какво си имаме тук - изхили се Изабел. Да, тя беше. Страхотно, собствената ми сестра дойде, за да ме измъчва.
- Изабел.. - обърна се към нея непознатият и се отдръпна от мен.
Погледнах към преледнялото момичето до мен и се приближих бавно, без да привличам внимание.
- Добре ли си? - попитах тихо, с надеждата да ме е чула.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Изабел
Admin
avatar

Пълно име на героя : Изабел Салваторе
Брой мнения : 249
Join date : 26.10.2010
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 3:34 am

Подминах Тайлър секунда преди да вляза в стаята за наказания. След освежителния секс със Себастиян имах невероятно благоприятното насторение за измъчване. Влязох бързо и затворих вратата, скривайки ставащото вътре, от погледа на Тайлър.
-Тук съм! - огледах лежащата на пода Мона и..Сам. Хм. Добър избор. - О, какво си имаме тук?
-Изабел..-обърна се Закъри към мен. - Закъсняваш.
-Имах си...работа. - отговорих му леко саркастично и се запътих към него.
-Чух. - строгия му поглед ме прониза веднага.
-Съжалявам - побързах да се извиня преди да ми се е ядосал. - Какво им инжектираш?
Закъри веднага се усмихна. Химията му беше страстта.
-Една специялна смес..като наркотик е..изпадаш в лека летаргия, но абсолютно всички сетива се изострят...много се изострят.
Замахна и заби силен шамар на Мона, а секунда по-късно оглушителния й писък се разнесе из сградата.

____________________________

So call him closer, be a doll...
[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.crazytaless.clicboard.com
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 3:50 am

Бях готов да ударя и Изабел, когато ме попита какво инжектирам на жертвите. Обясних й набързо и не пропуснах да й покажа образец. Мона изпищя, сякаш й режех крака с тъпа ножица. Наслаждавах се на този звук за кратко, защото Изабел се протегна и запуши устата й.
-Колкото и да си гениален с тази твоя отвара, ушите ми не я понасят.
Усмихнах се. Протегнах спринцовката към нея в услужлив жест.
-Искаш ли честта?
-С удоволствие. - пое спринцовката от мен и се насочи към Сам, която беше пред припадак от страх. Вгледах се в Мона. Очите й бяха пълни със сълзи, но беше замлъкнала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Monna
Мис Беривил
avatar

Пълно име на героя : Мона Джеймс Риърдън
Брой мнения : 215
Join date : 26.10.2010
Age : 23
Местожителство : Berryvile

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 4:20 am

Болката бе зашеметителна, пронизваща, пареща, унищожителна, катастрофална, изпепеляваща, разрушаваща, разяждаща... Ужасно силна. Не предполагах че от един обикновен шамар ще ми се иска да се моля да ме убие. Въздухът не можеше да влезе в дробовете ми, сякаш бягаше от мен... Но може би аз го гонех, може би писъкът бе този, който го пъдеше. Каквото и да беше .. имах чувството че съм в ада и Дявола ме кисне в казан с вряща лава.
Пищях около век... два, може би повече. Беше безкрайно дъгло. Гърлото ме болеше... Не! Всичко ме болеше!
И после... като от нищото ръката на Изабел се появи и прие ролята на тапа. Дори не забелязвах че сълзите ми се лееха, юмруците ми бяха здраво стиснати, ноктите ми щяха да пробият кожата на дланта ми.
Регистирах някакви звучи около мен, но не можех да различа думите... Бе като боботене, стържене, съвсем леко наподобяващо човешки глас... Но може би само аз го възприемах така... И не е вярно, живота ми не мина на лента... въобще, сякаш не бях живяла досега, нито един спомен не можеше да се появи, камо ли цялото ми съществуване..
После Изабел се отдели от мен, поне това го усещах... Не знаех накъде бе тръгнала. Но хубавото бе че започвах да фокусирам погледа си. В ляво от мен "съквартирантката" ми или иначе казано надзорничката ми забиваше иглата в китката на момичето... да, вероятно я чакаше същото.
Обърнах се надясно. Какво? Нима имаше още? Закъри бе на сантиметри от мен с нож в ръка! И то не какъв да е! Може да не бях отлична готвачка но знаех... това в ръката му беше... това с което се колят селскостопнските животни. Не знам дори как се наричаше.. трион, брадва, сатър ...
Вероятно ние щяхме да играем ролята на добитъка.. Вероятно щеше да коли нас!
- Ахбс - успях за изломотя само. А всъщност исках да крещя, да се съдера от викане, да остана без глас ако трябва!
- Тези двете трябва да ги научиш да си държат езика зад зъбите - Изабел каза с досада.
- И това ще стане. Търпение - нотка на задоволство се долавяше в плътният бас на гласа му. - Махни им дрехите... по-лесно ще ми е да ... режа...

____________________________


Ти си геврек... Ти спиш... Ти си геврек...

[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://highlife.userboard.net/forum.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   

Върнете се в началото Go down
 
Старото частно училище
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next
 Similar topics
-
» Какви оценки най-често сте получавали в училище?
» Училище
» Изискванията, които въведоха в училище..
» Бягате ли от училище?
» Покъртителни случки от училище...

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Underneath the mask :: Тъмните места в Беривил :: Владенията на Закъри-
Идете на: