Персонажи на хора

Име: Иван Гибсън



Възрат: 25

Характер: Страхотен човек във всички отношения.
Обича и знае как да се забавлява. Готов е на всичко за приятелите си и
никога не би ги предал. Честта за него е най-важното... и доброто
впечатление. Лятото обича да се разхожда по плажната ивица вечер, а също
и купоните на плажа. През зимата - да обикаля покритите със сняг улици,
празниците и подаръците.

История: Иван е роден в Испания и живее там . Когато става на 6 майкаму ражда брадче и от тогава двамата родители не мислели за него грижли се повече за брат му . Когато става на 7 избягва от родителите си заради брат му те го търсели но и така немогли да го намерат .Когато си търсил подслон се натукнал в някаква гора там си направи малък подслон за да преспи . На сотринта става и забелязва някакво охапване на кракът му .От тогава го търсил и искал да разбере каквао го е охапало и така неразбрал .След 7 години Иван се връща при майкаси и баща си те когато го видяли немогли да го познаят той си поговорил с тях и те се сетили от тогава родителите му гледали и двамата еднакво. След това се махам от тях и си живея живоотав Лос Анджелис и търся момичето на живота си .

Външен вид: : Черна коса висок 1,74 метра тежи нормално за възрастта си .Има средни мусколи който ги е направил докато се скитал из гората .Косата е черна и не е чуплива чип нос сини очи .Има белек на крака от някакво създание .Добре развите е по сякакви части на тялото. Обича да се облича в по тъмни цветове. Кожата е леко кафява и му харесва .Има хубави бели зъби.

Дрейк Файърли

Прякор : Драконът
Години : 27
Професия : Лекар (специализира неврология и вътрешни болести)

Характер : Определено сложен и доста труден. По принцип мнението на всеки, който види Дрейк е, че е доста хаотична личност. При това не само за подреждането на вещите си, но и в държанието си. Малко неориентиран, срамежлив или пък с хумористични забележки не на място - такъв е той. Държанието му е доста неопределимо - с пациентите си се държи великолепно, но с околните е доста рязък или пък въобще не говори. Обича тишината и спокойствието, но никога не може да намери такива в работата си. Заради болестите в миналото, които се обаждат от време на време и днес, е борбен и не се отказва от целите си, но в много редки моменти, когато е напълно сам, изпада в необяснима тъга и разочарование от всичко. Обича историята и се справя доста сносно с нея, но е невероятно добър по биология, химия и различни езици. Опитите му да пише фентъзи разказчета са плачевни на фона на таланта на баща му, но Дрейк така или иначе няма желание да публикува. Не познава майка си, затова не може да тъгува за нея, макар да усеща някаква необяснима празнина, когато мислите му отлетят към Джейн.
Дълбоко в себе си, тъмнокосият искрено съжалява за убийството и наистина е убеден, че работата му на лекар ще му помогне да изкупи грешката си. Въпреки това знае, че ако се върне назад във времето би го направил отново. Това говори, че под спокойната и тъмна повърхност на душата на Дрейк, се крие нещо много повече, което дреме непробудено и само чака своя момент да излезе наяве.

История : Историята на Дрейк протича по доста интересен начин. Роден преждевременно в един студен януарски ден в Беривил, тъмнокоското е доста хилав и слабичък и лекарите му предсказват, че няма да оцелее. За жалост или щастие обаче, бебето оцелява, но не и майка му - Джейн. Опечаленият баща и вече бивш съпруг - Алън успява някак да преглътне мъката по жена си и да продължи да се грижи за сина си, когото кръщава Дрейк (Алън е запален почитател на фентъзи литературата). Лошото обаче е, че макар и невероятно умен и проницателен, малкият Файърли расте боледувайки почти постоянно. Другите му се присмиват, защото често отсъства от училище и дори са го били доста пъти. Това обаче не сломило Дрейк, който вместо да се затвори в себе си придобил още по-голямо желание за живот. Характерът му станал по-устойчив и борбен и тъмнокоското не се страхувал от нищо. Мразел болниците и лекарите, защото постоянно го тормозели (тогава получил фобията от игли), докато един ден не се случило нещо, което променило живота му. Докато били на поредния преглед, а Дрейк бил едва тринадесет годишен, група терористи взели всички за заложници. Часовете, в които терористите се разпореждали били дълги и напрегнати и макар всичко да изглеждало, че ще свърши добре, една жена получила удар - налагала се спешна операция. Някакъв нов доктор - млад специалист настоял, че трябва да й се помогне и въпреки, че му забранили, той лично я поставил на една от масите и започнал живото-спасяващата операция. Веднага след като приключил, спасявайки жената, терористите го застреляли, но така или иначе жената оцеляла.
Ситуацията завършила добре - повечето от нападателите били заловени, а другите избягали. Младият доктор обаче променил мнението на Дрейк за лекарите и самият той решил, че ще стане такъв. Помолил с баща му да заминат в Ню Йорк, за да може по-късно да следва в най-елитния медицински университет, но в града се забъркал с неправилните хора. Попаднал в бандата на един от терористите - онзи, който бил застрелял лекаря. Без да му мисли го гръмнал, когато му се отдала възможност, но тъй като не бил пълнолетен получил само условна присъда и наказание за обществено полезен труд. Около четири години ходил на поправително училище и работел на доста места, за да изпълнява присъдата си. Алън пък успял да напише доста успешен фентъзи роман, който пожънал невероятен успех. Благодарение на многото пари, които се вляли в сметката на бащата, Дрейк успял да влезе в желания университет (който преди това не искал да го приеме заради досието му) и се доказал на професорите - бил най-способния и прилежен ученик. Не вършел глупости и винаги бил редовен. Завършил като един от малкото пълни отличници през годините и продължил специализацията си. Така и не срещнал подходящо момиче, което да обикне и свикнал с мисълта, че това е наказанието му, заради това, че е убил човек. Смятал, че така - помагайки на хората, ще изкупи греха си. Специализацията му - неврология и вътрешни болести, била почти приключена, когато ректорът на университета го извикал при себе си и казал, че няма да го кара да учи още две години като останалите, трябвало само да си избере град, където да отиде да направи стажа си. Без да му мисли, решен да подръжава на своя идол - младия доктор, който се жертвал, Дрейк заминал обратно за Беривил.

Допълнително :
* Необичайна дружба свързва Дрейк и малкия Виктор - дребно, но невероятно умно и смело кученце, което тъмнокосият намира пред вратата си. Първоначално се опитва да го изгони, но дребосъкът изглежда няма намерение да си тръгне. Нещо повече, то следва Дрейк навсякъде и дори веднъж се хвърля срещу изпуснат доберман, който се опитва да нападне Файърли. От този миг нататък двамата стават неразделни и мъжът много се привързва към животичнето, което кръщава Виктор (от латински - победител.)
* Макар да е лекар, самият Дрейк има странна фобия от игли и му е много трудно да се застави да му поставят каквито и да е било инжекции.
* Вероятно от баща си е наследил слабостта към фентъзито, както и необяснимото желание да пише такива разказчета.