Светлата горичка

Даниел се засмя на въпросите на Али.Изглеждаха му забавни.
-Еми не се занимавам в момента с нищо и си нямам приятелка все още.-Засмя се.Той усети, че тя се притесни и това го накара да се усмихна даже по-широко.
-E ..аз трябва да тръгвам.Може да се видим друг път Али-Каза Даниел и намигна.След това бързо се изниза покрай дърветата и излезе от гората..

Бях решила да се разходя и скоро дойдох в светлата горичка. Седнах на един паднал клон и се облегнах на него. Не беше от най-удобните места но все тая. Загледах се наоколо.. Нямаше никой.
Изведнъж чух някакъв шум.
- Има ли някой?!

Адреан, високомерния мъж, с великолепните синьо-зелени пъстри очи реши малко да се поразходи, и явно пътят го е спрял до някаква гора, под найменованието "Светлата горичка". "Странно място." - помисли си той, но в последствие реши да разгърне страницата и да премине навътре в гората, където се чуваха странни звуци, сякаш хиляди хора обикаляха горичката. Дрей направи още няколко курса напред назад, докато не погледна към центъра на гората според слънцето и не се отправи натам. Някъде, посред него се чу по-силен звук, сякаш викане или нещо подобно.
- Има ли някой?! - беше изречено от нечия уста. Той леко смръщи поглед и се насочи към гласовете, тъй като ехото се чуваше от всякъде. Адреан крачеще из падналите листа, шумака, и той стигна до някакво момиче, седнало на един клон. Тя рязко се обърна, докато той се засмя.
- О, извинявай, че те прекъсвам. Чух, че извика, а това ме полюбопитства. - засмя се той, като се приближи до момичето.

- Оо.. - въздъхнах. - Нищо лично,просто градът има странна история,и малко ме е страх. - кимнах.
Усмихнах се.
- Аз .. аз съм Емили между другото. - казах и подадох ръка за да се здрависаме. - А ти си ? - погледнах го въпросително.

- А пък аз тъкмо се преместих в този град. Толкова ли е зле? Сигурно си местна. - засмя се Дрей и прехапа устни.
Адреан се усмихна, когато тя се изправи от клона и се представи, подавайки ръка.
- Аз ... аз съм Емили между другото. - с въпросителна усмивка Емили попита за момчето, докато той прие ръката й и се представи.
- Адреан. Адреан Норвън. - усмихна се, като леко поклати ръка, после я пусна и въздъхна. Странно, че хората тук бяха по по-красивите местенца. Повечето хора биха предпочитали някое барче, както и Адреан, но за пръв път това място си заслужаваше.
- Е, честно казано не бива да те е страх.

- Приятно ми е Адреан.
Усмихнах се след което казах.
- Ако знаеш за историята на града,и за местния убиец,изнасилвач... - прошепнах. - Няма да мислиш така.. - казах. - Всъщност..ти си момче,така че не трябва да ти пука особено. - кимнах.

- И на мен, Емили. Имаш красиво име, все пак, красиво момиче също. - усмихна се той, когато преди тя да започне да разказва за .. някой ужасяващ човек?! Усмивката й леко се повали, както й думите й разтрепериха гласа й.
- Ако знаеш за историята на града, и за местния убиец, изнасилвач .. Няма да мислиш така.. - каза тя тихо, почти шепнеше. - Всъщност..ти си момче,така че не трябва да ти пука особено. - с едно кимване определи това сякаш не беше негова работа.
- Убиец? Чакай, чакай, чакай .. Изнасилвач? - леко изненадано възкликна той като повтори думите й. Тя кимна в съгласие.
- Той .. правил ли ти е нещо? - попита Адреан.

- Той .. правил ли ти е нещо? - попита Адреан.
Погледнах го уплашено.
- Не,за щастие,не ме е докосвал. - тръснах глава.
Въздъхнах.
- Но ако ми направи.. Брр..

- Koето е добре, за сега. От къде научи за него? - попита той зайнтересовано, сякаш искаше да разбере повече. Емили въздъхна, сякаш не й се говореше за това, но преди да започне, Адреан я спря, тъй като усети нежеланието в нея.
- Извинявай, по-добре да сменим темата. - кимна в съгласие Адреан.
- Но ако ми направи.. Брр.. - леко настръхна в продължение. Адреан разклати глава недоволно.
- Няма да ти направи. - разклати глава, докато той я поледна.

- Всички знаят за него. Има хора които се опитват да научат за него,но.. - казах.
- Извинявай, по-добре да сменим темата. - кимна той.
- Не,спокойно.. - усмихнах се. - Няма проблем. - казах.
- Няма да ти направи. - разклати глава и ме погледна.
- Надявам се. - усмихнах се.
Наоколо беше светло. Огледах се. Бяхме само ние,нямаше никой друг.

- Едва ли е толкова опасен. - на глас размисли Адреан като не потрепна, замисляйки се какво точно беше това, да се страхуваш от един меко казано глупак. Но щом има хора, който го разследват, значи е добре. Но щом е толкова потаен, това ще бъде трудно.
- Мислиш ли? - Емили погледна Адреан.
- Очевидно да. - кимна в съгласие Адреан.
- А случайно да имаш няколко име на този човек? - попита Дрей.

- На..онзи?! - засмях се тихо. - Закъри..май беше..да да точно така Закъри! - потвърдих. - Закъри.. - измънках.
Погледнах го.
- Защо питаш ? - учудих се..

П.С. Съжалявам че е тъпо,съжалявам че е кратко,но нямам муза ;д

- Закъри. - отново промъмри под носа си, сякаш се сещаше за него Емили. Адреан го запомни. Можеби щеше да потърси нещо из старите книги, но се съмняваше, сигурно е бил доста затворен човек и историята му не е показана наяве тогава.
- Любопитно. Предпочитам да се запозная с него, да го видим. - засмя се той, като огледа мястото. Изведнъж някакъв вятър духна от далечината и изичсти всички опадали листа, като правиха леки въртежи.
- Ако искаш да отидем някъде другаде? Тук не е много приятно за запознанство. - засмя се той, като огледа отново.
- Може би някое кафене или бар?

- Ако искаш да отидем някъде другаде? Тук не е много приятно за запознанство. - засмя се той, като огледа отново. - Може би някое кафене или бар?
Кимнах.
- Да,наистина,тук не е особено приятно. - засмях се. - Хайде. - казах след което се усмихнах.

П.С. Ако искаш пиши някъде.. ((: