Пътеките покрай дърветата

Имах малко свободно време, за това реших да направя нещо малко по - необичайно..Обух едни боти с токове и черни плътно приленали по мен панталони.
Влязох на главната алея и седнах на една пейка на оживената и препълнена с народ пътека..
Разни страци се разхождаха едва крачейки, а в същото време малки деца се смееха и се гонеха навсякъде.. Погледнах ги злобно, но се опитах да ги игнорирам.
- Може ли да седна? - чух тих и топъл глас зад гърбът си.. Обърнах се и я погледнах странно... Защо пък ще го прави?
- Ами.. добре. - казах и направих малко място..

Днес бе наистина странен ден... Нямах особени планове, нито работа за вършене. И както никога исках да бъда навън... Да се мотая, шляя или каквото и да е ... навън..
Отидох в парка... едно обичайно място за разходка. И не се изненадах като видях колко бе препълнено. Нямаше нито една свободна пейка.. Въпреки че мио беше доста неудобно, трябваше да помоля някого да ми отстъпи малко място...
- Може ли да седна? - приближих се към едно момиче, зареяло поглед във дърветата
- Ами.. добре - отвърна равно.
Седнах до нея, на значителна дистанция, като очаквах да завърже някакъв разговор, но тя дори не трепна, сякаш не бях там...

Естествено, че нямаше да пристигне на време. Джена можеше да бъде една от най-добрите ми служителки, но това не означаваше, че беше точна и стриктна. Не вдигаше мобилния си, затова трябваше да стана и да я потърся. Щеше да си понесе наказанието за това. Докато минавах през парка я фиксирах с поглед. Стиснах зъби се насочих към нея. На пейката до нея имаше още едно момиче, на което не обърнах внимание, въпреки, че беше хубавко. Даже много хубаво. Можеше и да се позабавлявам с нея. Седнах между нея и Джена и се обърнах към служителката си.
-Къде, по дяволите, беше?

- Къде, по дяволите, беше? - попита ме Закъри сядайки между мен и непознатото момиче.
Само му направих знак, че момичето е виновно и леко се усмихнах на себе си за хубавото управдание.. Той определено ми повярва.. Беше ми шеф, но това не значеше, че не мога да прикривам и да замазвам някои работи.. Вярвах му сляпо и опредено се струвах много от него.
- Съжелявам.. - беше единственото, което каза и го погледнах съжелявайки.
Момичето ни гледаше и не знаеше какво се случва..

Чакайте, чакайте. Кой беше този? И от какъв зор се цопна на пейката? И защо си говореха така? Ъъъ някой може ли да ми обясни?
Килнах глава на страна, за да мога да виждам лицето на момичето. То бе някак студено, но имаше подобие на усмивка върху устните й... А лицето на мъжа, така и не успях да видя добре...
- Коя е приятелката ти - обърна се той към нея, като очевидно имаше предвид мен.
И въпреки че нямах причина да се страхувам от този мъж, само тонът му ме накара да замръзна...

Обърнах се към другото момиче на пейка.
-Аз съм Джас. - подадох ръка на момичето.
Тя се пулеше. Колебливо протегна ръка. Улових я в своята и я погледнах.
-Мона. - измънка. Стиснах леко ръката й.
-Джена. Знаеш какво те помолих. - Джена стана безшумно и тръгна по пътеката.
-Извини сестра ми, малко е...ексцентрична.

"Какво беше това?" - единственото нещо което преминаваше през главата ми. И отново "кой бе този мъж". Непознат. Да, това бе сигурно. А непознатото не е безопасно. Но от друга страна каза името си така че...
Това да бъда объркана, въобще не ми помагаше. Но ... какво можеше да ми се случи? Нищо. Защо въобще се панирах? Та аз бях преживяла толкова много, един непознат странен мъж ли ще ме уплаши?
- А.. няма проблем - запелтечих срещу него... Леко дръпнах ръката си, като чак сега осъзнах че я е държал прекалено дълго време..

-Е, Мона..защо си сама в парка?
-Ъмм..ами просто нямах нищо за правене. Реших да се поразходя. Ами ти?
-Просто търсех сестра си. Бях я помолил да свърши нещо.
Естествено, но по-скоро й бях заповядал. Още веднъж плъзнах поглед по момичето до мен.

Тръпки ме побиваха от погледа на този мъж ... Гласът му бе дълбок и плътен, което допълваше това усещане. И въпреки че говореше спокойно и отпуснато, нещо ми говореше че не бива да съм тук...
- С какво всъщност се занимаваш - попита разсеяно като отклони поглед от мен.
- В момента .. ами със седене по задник - засмех се, но все пак това си беше самата истина... - Ами ти?

-Аз имам по...ексцентрично занимание. Мога да ти покажа ако искаш.
Мона се замисли за секунда и после кимна усмихваща се. Боже! Момичетата като нея бяха толкова лесни за омайване. Станах преди нея от пейката и й подадох ръка, за да се изправи. Бузите й леко почервеняха. Тръгнахме по пътеката за излизане от парка, като щое държах ръката й.

Ето го новият ми дом.Пред последната една година толкова често се местех,че тъкмо когато свикнех с обстановката и хората трябваше да отида някъде другаде.Вече не ми правеше впечатление,бях свикнала.Реших да подишам малко чист въздух и без това беше прекрасен слънчев ден.Поразходих се малко и реших да седна на една от пейките.

След поредния ден в управлението свърших работа и си тръгнах. Вървях по едни пътечки, докато си подсвирквах и си врътках пистолета на показалеца. На една от пейките видях някакво момиче и се приближих тихо. Когато стигнах зад нея, тя рязко се обърна, може би я бях стреснала.
-Добър вечер - казах любезно. Даже прекалено любезно, обикновено казвай едно простичко здравей.

Когато усетих,че някой е зад мен рязко се обърнах.
-Добър вечер.
Каза момиче на моята възраст..доста любезно.Брей,някой да е любезен.
-Дано да е добра.
Усмихнах се.
-Аз съм Катерина.

-Приятно ми е - казах, като продължих да спазвам любезен тон.
-Аз съм Ашли. - казах, като усетих че още си играя с пистолета. Спрях, като му махнах пълнителя и го прибрах обратно. Така както допреди малко си го врътках на пръста, по-скоро изглеждах като невменяема, а не като полицайка. Седнах на пейката до Катерина. Въпреки че не ми изглеждаше подозрителна, всеки можеше да има нещо общо с Закари.. нали така!?
-Ъмм.. чувала ли си за убииствата и отвличанията в Беривил? - попитах я. Не знам изобщо откъде ми хрумна, но както и да е.

С този пистолет в нейната ръка...изглеждаше доста...странно.Тогава ме попита за някакви убийства.
-Моля?!
Погледнах я учудено.
-За първи път го чувам!
Супер!Веднъж ще попадна ли в напълно нормален град?Ще си отговоря сама на въпроса-НЕ!

Гледаше ме странно докато не прибрах пистолета. Даа.. значи наистина изглеждах като леко недобре с мозъка.. така да се каже. Извадих значката си.
-Спокойно, полицайка, знам как се използва пистолет, не го ползвам за играчка - засмях се и изтърках значката си, докато отново не светна, като нова. Не че беше много стара.. около година, откакто ме обучиха за следователка.. полицайка.. о да, и сапьорка, въпреки че обезврежданито на бомби беше скучно та дрънкаше. Но пък ми се отдаваше.. което беше странното. Прибрах си значката.
-Ами да.. стават убииства и изчезвания. Наскоро едно момиче изчезна.. най-вероятно той е я отвлякъл - казах, а тя ме погледна като казах той.
-Закъри К. - казах и я погледнах. Закъре, който уби сестра ми, същият психопат който за малко да отвлече и мен.

-Боже господи.
Поклатих глава.
-Значи и този град не е по-различен от другите.
Въздъхнах.
-Значи...полицията го издирва.Е не може да е чак толкова .. лош.Нали?

Погледнах я с недоумяващ поглед.
-Той уби сестра ми - казах.
-Мислиш ли, че не е чак толкова лош. Отвлякъл е и е убил куп млади момичета.. ной-често те са жертвите му, но не винаги разбира се - казах й.
-Нищо не изключва факта, че ние можем да сме следващите изчезнали.. дори въпреки че съм полицайка - продумах тихо. Не исках да й втълпявам, че из града скита сериен убиец, но след като не знаеше, трябваше да е наясно. Е, разбира се ако не е от неговите хора.

-Оу...
Това,че е убил сестра й беше...ужасно.
-Съжалявам за сестра ти.
Загледах се пред мен и потънах в мислите ми.
-Ами...пожелавам ви успех с намирането му.Дано да го намерите преди да нарани някое друго невинно момиче.
Усмихнах се.Погледнах часовника ми.
-Трябва да тръгвам.Беше ми приятно.

Моника прекалено много скучаеше..След този бал..Мона..щеше да полудее ако нямаше какво да прави.Не можеше да стои със скръстени ръце, но не можеше да направи нищо..
*Ще намеря начин и ще я намеря!*
Но първо трябваше да изпусне малко парата.Затова дойде и на това място..Искаше и се просто да се отърси от напрежението.Седна на една пейка и се заигра с телефона си..

След бала реших отново да се поразходя и ОТНОВО попаднах на същата пътека по която вървях и вчера.Видях момичето от бала-Моника.Реших да отида до нея.
-Здрасти.
Усмихнах се аз.

-Здравей!-Моника бе изненадана приятно, беше момичето от бала.Погледна я и прибра телефона си.Усмихна се .
-Какво те води насам?-Попита и се засмя.

-Скуката.
Засмях се.
-Предполагам и теб същото.
Седнах до нея на пейката.

-Мхм-Засмя се.
*Е..почти*
Допълни на ум и се усмихна.
-Как си?Хареса ли ти бала?-Попита за бала заящото не знаеше за какво друго..малко странно прозвуча...