Домът на Лесли Карсън

Home, sweet home:
Домът на Лесли Карсън 3734398h

Spoiler:

След като си тръгнах от клуба, пренебрегвайки глупаво подмятане се изстрелях в службата. Да си призная доста бързо утрезняваш, когато имаш спешен случай. Отидохме в спешното и след няколко часа киснене във чакалнята най- накрая ни съобщиха, че момичето е извън опасност, но ще трябва още време, докато е годна за разпит. Стояхме там до към 10 сутринта, но все пак говорихме със нея. Сложихме охрана на болницата, както и на стаята, а през 3 часа се сменяха мъже, които да не я оставят сама в стаята. Тя беше изключително важен свидетел и трябваше да я запазим ЖИВА! Към дванадесет на обяд се прибрах у дома. Бях капнала! Взех си душ и се шмугнах в леглото, но два часа по- късно кориер ме събуди, за да ми връчи кутия череши и бележка с адрес.
Я чакай малко...Аз не съм му давала адреса си, това ясно го помня! Дори името си не казах. Тази ситуация малко ми намирисваше...Отпратих куриера, плащайки му, за да върне кутията на посоченият адрес, но запазих бележката...Щях да го навестя! Трябваше да разбера повече за него. Егене, име...Щях да се разтърся из архивите на полицията.

След като се разправих със куриера се тръшнах отново на леглото, оставяйки преди това листчето на тоалетката си, пред огледалото. Шмугнах се под завивката си и дори под възглавниците. Усещах, че отново започвам да се унасям и се предадох на съня...И десет минути по- късно телефона ми най- безсрамно изпищя, оповестявайки, че имам нов смс. Щях да убия този, който го е пратил, заклевам се!!!
Показах единствено ръката си и след кратко опипване на средата около мен намерих телефона ми, замъквайки го под завивките и възглавниците пред очите ми. С трудност успях да фокусирам погледа си, но най- накрая успях. Прочетох съобщението и извъртях очи. Макар номера да беше непознат съобщението ми разясни кой е.
Нащраках с мъка едно "Остави ме на мира, не ми е до теб" и като завършек допълних "Майната ти" и натиснах "изпрати". Хвърлих телефона на някъде и продължих с опитите да спя.

Телефонът отново иззвъня и вече го погледнах кръвнишки. Не, че той беше виновен за досадния идиот от снощи, който щях да вкарам зад решетките след малко, но той ме оповестяваше за действията му. Отворих второто съобщение и извъртях очи. Въздъхнах отегчено и нащраках ядосано съобщението, едва не откъртвайки копчетата на телефона.
" Казах ти да вървиш по дяволите! И не идвай - имам пистолет, пълен пълнител и разрешение да го използвам и обещавам да изпразня целия пълнител в шантавата ти глава, ако те видя! ". Натиснах изпрати и направих телефона на безшумен режим, след което отново се зарових в скривалището си от завивки и възглавници.

» Домът на Джена Браун
» Домът на Адреан Норвън