Aпартаментът на Патрик Лийн

След като момичето изхвърча от клуба аз се запътих към вкъщи. На другия ден нямах работа за вършене, но въпреки всичко отидох до мястото с всичките архиви. Да благодарим на идеалната ни система, че ми отне само около половин час да намеря нейното досие. Kaрсън,Лесли.Години:22, номер:555 306 298, адрес: Springfield 23. Израстнала в Ню Йорк, има по-голям брат, майка й умира на 42 през 2007..
След малкото си проучване се запътих отново към вкъщи. Боже, какви фанатици бяхме относно информацията. Но си беше напълно полезно, понеже информацията е сила.Направих си едно мартини, настаних се на дивана и взех телефона. Поръчах да доставят пред дома на Мис Карсън цяла кутия пълна с череши и малка бележка с адреса ми. Май често взе да ми се случва да оставам без работа и ето до какви идеи стигаше болния ми мозък. На това май му се викаше преследване и можеха да ме тикнат в затвора. Тя трябваше да го знае.. Но от друга страна ако щяха да ме вкарват в затвора щеше да е за далеч по-различни неща от пращането на кутия череши до някого.

След няколко часа си получих черешите обратно, но за щастие бележката беше останала там където трябва. Определено бях привлякъл вниманието й, понеже не много хора можеха да се доберат до такава изчерпателна информация. За щастие аз бях скрит и покрит. Или поне мръсната страна на Патрик Лийн беше. Боже, живеех си чудесен живот. Нямах предтсава кога ще намине, затова отложих планираното от мен отбиване до службата. Все пак ми трябвало 'почивка' понеже ме чакало важна работа. Ами хубаво, аз пък точно това щях да направя. Пуснах плазмата и се отпуснах в дивана, когато ме осени гениална идея. Защо да не поизмъчим още малко Мис Карсън. Взех телефона си и набързо и написах едно съобщение: Мислех, че черешите са нещо, за което се хвърляш в устата на вълка. Или по-точно хвърляш своята уста в устата на вълка. Е, тук имам някои още по-вкусни неща, които те чакат. И аз те чакам.
Май леко прекалявах, но я стига, само си представете физиономията й!

След няколко минути получих смс, който съвсем директно ми казваше да си вървя на майната.Явно някой беше в лошо настроение, понеже съобщението й беше доста грубо. Е, аз пък нямаше да я оставя намира. Настаних се по-удобно в дивана със заговорническа усмивка и пак се върнах към комуникацията ни.
Малко си лоша, но не знаех, че така харесваш нещата. Само трябваше да кажеш, че се нуждаеш от нещо по-грубо.
П.С. Ако изключиш телефона си, ще дойда до вас.
Изпратих съобщението и отпих от питието си. Май по-често трябваше да получавам 'почивка' от работата си.

На следващия си заяждащ смс не получих отговор, което ме накара да помисля че е запратила телефона си през терасата. Протегнах се и взех стационарния си телефон от масичката. Набрах номера, който бях записал на листа до мен и изчаках гласовата поща на домашния й телефон.
-Ако си мислиш, че толкова лесно ще се отървеш от мен си сбъркала, красавице. Вероятно до сега си ме сънувала и съжалявам, че прекъснах тези прелестни картини из главата ти, но само исках да ти докажа, че съм много добър досадник. И междувпрочем вместо пистолета ти, предпочитам да използваш белезниците си.

Тъкмо си наливах още една чаша уиски, когато на вратата се почука сякаш беше германската инвазия. Отворих вратата и видях малката Карсън със скръстени ръце.Засмях се и я огледах отгоре до долу.
-Брей, не си ли нахакана! Изглеждаш леко изтощена, не си ли спала.-просех си боя! Оу, това щеше да е много забавно. Нямах търпение да я тръшна на дивана.-Заповядай в скромния ми дом-отстъпих назад и посочих с ръка към всекидневната.-Нещо за пиене?-Боксова круша?-Череши?- боксови ръкавици?

Подпря се на стената и започна да ме разпитва.Седнах на креслото и отпих от чашата си.
-По-полека.-засмях се и подпрях ръце на коленете си след което започнах да се оправдавам.-Когато ти пратих черешите, оставих адреса си, за да не е нечестно. Аз знам твоя, сега и ти снаеш моя. Не скрих нито един от номерата, за да сме също квит. Така че нямаш от какво да се плашиш.Сега бъди добро момиче, седни до мен, ще ти налея питие и ще си починеш малко. Ако пък си решила да се инатиш можеш да ми хвърлиш един бой като се надяваш, че не бих посегнал на момиче, после да си отидеш до вас и аз пак няма да те оставя да спиш.

Изслушах я съвсем спокойно и се втренчих в нея на свой ред.
-Свърши ли тирадата? И ако просто ми беше приела скромния подарък нямаше да те тормозя толкова.-отпих от питието си, оставих чашата на масата и закрачих из стаята.-Защо ти е името ми. За да ме разследваш на свой ред? Ще те разочаровам, но няма да намериш нищо интересно.-застанах пред нея и поставих ръцете си от двете й страни, предизвиквайки я да направи нещо.-Пък и не би преживяла деня ако не ме беше видяла отново.

Погледнах я развеселено и се усмихнах широко.
-Даже името ми не знаеш, а ме обиждаш така! Чак пък психопат.. -свалих ръцете си от стената, но не отстъпих по-надалеч.-Виж сега, Лесли, както ти казах е много важно да сме квит. Затова не мислиш ли, че ще е малко нечестно, ако аз просто ти кажа името си, а аз трябваше да се поразтършувам малко, за да науча твоето?-повдигнах вежда и се зарадвах на липсата на разбиране от нейна страна за чудесната ми логика.

-Аз пък се сещам за сто други думи, които да ме опишат по-добре. Секси оглавява списъка..
Попита ме какво исках от нея и аз май нямах отговор.Е, честно казано най-вече беше от скука. Липсата на работа леко ме побъркваше пък и тя ми беше много интересна.А и я стига, само от мисълта, че бях от тези, които преследваше, а беше тотално привлечена от мен си беше уникално забавна.
-Ами просто исках да се наслаждавам на краката ти отблизо.-усмихнах се на криво и поставих едната си ръка на бедрото й, доста бавно, за да не реши, че съм най-великата заплаха...-Какво би си помислила ако бях започнал да те следя и да ти правя папарашки снимки? Това вече си е психопатство. Болен мозък ако щеш!-поставих другата ръка на кръста й и се приближих още малко.-Пък и не можеш да кажеш не искаше да ме видиш отново.

-Първо, нищо не е станало, дори и за една нощ и второ, да определено имам много варианти, обаче ти си ми по-забавна.-След като бях брутално избутан назад, малката дори размаха показалеца си под носа ми.-Приличам ли ти на някой, който се бои от неприятности? Скъпа моя, аз от това се храня.-седнах отново на дивана и взех чашата си.Тя продължаваше да си стои там и да ме гледа на кръв.-Нали знаеш, че не можеш да ме убиеш с поглед?-попитах съвсем сериозно и отпих от уискито-Хайде, не се стеснявай. Цяла вечер ли ще стоиш там. Ела и ще си прекараме супер. Може пък накрая да ми научиш и името. Кой знае.

След дълго двоумене се присъедини към мен като седна в края на дивана.Попита за какво толкова исках да си говорим като впусна сърказма си в действие.
-О, не си ли забавна.-налях малко уиски в другата чаша и й я подадох-Пред теб я налях, нищо няма вътре.-подсмихнах се и поставих чашата пред нея.-Кажи ми сега.. Защо си полицай в Ню Йорк, а не се подвизаваш в Милано?Хубавиците избират ленсия път. Щеше да си известна, богата, да се омъжиш за някой старец..той да умре...да станеш още по-богата..Нали знаеш сценария. Защо би избрала да си постоянно на повикване и да не можеш да се порадваш дори една вечер на секси непознат в бара.

Опроверга избора си съвсем разумно и аз се загледах в нея.Преместих се по-наблизо и започнах да си играя с мокрия пръст, който беше потопила в уискито и облизала от там алкохола след това.
-Видя ли, наистина си интересна.И си права, между другото, хубаво е да постигнеш нещо в този живот.-заявих най-спокойно и потопих пръста й в чашата отново-Вероятно ти ще се сбръчкаш чак на седемдесет..Но хайде, няма да говорим за това да не решиш, че се опитвам да те тормозя и да ми извадиш ограничителна заповед-извадих пръста й от чашата, облизах го на свой ред и се облегнах назад.-И не бях аз този, който избра теб. Ти раздаваше усмивки и намигания наляво надясно.

- Не е вярно...Аз обичам да флиртувам. Все пак съм жена. Флиртувам със всеки, който ми грабне окото...това, че ти налапа въдицата е отделен въпрос. - заяви ми самодоволно и пак се зае с питието си.
-Е, това май ще е най-милото нещо, което ще чуя от теб. Мъжът, който ми 'грабна окото'..Това ли ще разказваме на внуците? 'Бяхме в бара,грабна ми окото..'-въздъхнах и допих питието си.Наведох се до масата и си сипах ново.-И не се бой. Няма нищо лошо да попаднеш в капана на едно хубаво момиче. Да не те гложди съвестта, не съжалявам.-Отпих от новото уиски и се доближих отново до нея, загледан в устните й.-И спри да хапеш тази устна. Аз искам да го правя.

-Ако полицаите нямат съвест, тогава това общество не знам на къде отива.
След малко една капка от уискито се стече по устната й и тя дяволито я облиза.
-Кое? Това ли?
-Аха, точно това.-прокарах език по моята устна като ми се искаше да е нейната.-Но си права и аз си имам устни.Ти добре знаеш, колко са сладки..И все пак си мисля, че и за двама ни би било по-приятно да не се отдаваме на самостоятелни забавления. Работата в екип е важно нещо, ти трябва да ги разбираш тези неща.