Три дни... минаха само три проклети дни и все още се чувствах като зомби ... това няма да стане! Излизам на пазар!!! Облякох нещо, сложих малко грим и големи слънчеви очила, за да не се уплашат хората от тъмните кръгове под очите ми от проклетото недоспиване, взех ключовете за колата си, както и портмонето с кредитните карти на майка ми и тръгнах към най- близкият мол. Първата ми спирка беше Теранова. Тръгнах из щандовете и след около половин час търсене влязох във пробната със няколко закачалки. В крайна сметка се оказа, че съм взела около 20 закачалки... Ясно защо продавачките ме гледаха толкова странно, когато влязох. За жалост си избрах само 10 от всичките...останалите модели просто не ми допадаха...твърде семпло, твърде кичозно...признавам, че вкуса ми беше доста претенциозен.Излязох от пробната със по десет закачалки в двете ръце. Тези, които не харесах ги връчих на първата консултантка, която се приближи към мен, за да ми помогне и направих знак да ги разкара. С останалите се запътих към касата. ( 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7;8; 9; 10; )
Продавачката преглътна тежко със шокирано изражение и започна да опакова всяка блуза по най- бързият начин с усмивка. Накрая подадох една от картите и излязох, изпратена със усмивки до ушите от страна на персонала и няколко "Очакваме ви отново скоро". Ще видим...сега се запътих към друг магазин.